Тайните на бургаския край – съхранени в археологическия музей на града

Мраморни статуи и изящна керамика очароват посетителите

От Татяна Байкушева

      Археологическите находки, намирани в бургаския край, се съхраняват в колекциите на бургаския археологически музей. Красивата сграда на булевард „Алеко Богориди” 21 в центъра на града днес е място, където са събрани хиляди безценни предмети. Място, където научните работници извършват своите изследвания и анализи и притегателен център за туристите, посещаващи града. За да се стигне до този висок статут на институцията обаче, трябвало да бъде изминат дълъг и труден път.

      [nggallery id=47]

      Първите стъпки към организираното музейно дело в Бургас започват група ентусиасти преди сто години. В далечната 1912 година те създават археологическо дружество. За негов председател е избран адвокатът Христо Богоев. Министерството на народното просвещение го узаконило с името "Дебелт". Дейността му обаче скоро била прекратена заради Балканската война. То било възстановено отново през 1925 година. Инициатори за това били учители по история от бургаските гимназии.

      "Основните проблеми пред дружеството бил слабият интерес към работата му от страна на общинските и държавни институции, малкото финансиране, липсата на квалифицирани кадри за водене на археологически разкопки. Много показателен е фактът, че за периода на своето съществуване (до 1946 г.), то дори нямало сграда, в която да се съхраняват археологическите находки, а за тази цел били използвани частни къщи на съмишленици и сградите на гимназиите", посочва в свое изследване по темата н.с.II ст. д – р по археология Мартин Гюзелев. Той разказва, че бюджетът на организацията бил скромен и се изразходвал за откупуване на находки, от които да бъде съставена колекция. Една част от средствата била заделяна за извършване на проучвания на старините в региона. В периода 1927 – 1930 година били частично изследвани надгробна могила край село Каменар, могилата Маджар тепеси край квартал Сарафово, Дряновата могила край Полски извор и така наречения "сладък канал" на Атанасовското езеро. През същия период бъдещият музей се сдобива с едни от най – ценните си експонати – около триста керамични съда от различни епохи, открити по време на строителството на пристанище Созопол.

      Сред обектите, разработвани от археолозите на бургаския музей през последните години, са селищна могила Бургас в местността Солна нива / така наречения десети километър/, крепостта Русокастрон, античната и средновековна крепост на нос Форос в местността Пода, древният град Акве Калиде, който се намира край бургаския квартал Ветрен, тракийското светилище Беглик Таш край река Ропотамо.

      Една голяма част от експонатите, изложени в музея, са стигнали до там, след като са били иззети от иманяри. Археолозите разказват, че често се сблъскват с търсачи на съкровища и се налага да са едва ли не в надпревара с тях.

     Директорката на регионалния бургаски музей – археоложката н.с. Цоня Дражева, разказва, че големи щети върху археологически обекти през времето e  нанесло така нареченото официално иманярство. Т.е. „разкопки”, правени от властимащи, влиятелни хора и организации. Официалното иманярство е причина да бъдат разрушени уникални обекти в местността „Шилото”, в местността „Манастир Тепе” и край Русокастро. Един от най – интересните експонати в музея например е саркофаг, намерен в могила на територията на Нефтозавода през 1973 година. Това станало по време на строителни работи в района на предприятието. Саркофагът бил отворен без да бъдат извикани на мястото специалисти. В него е било открито мумифицираното тяло на тракийски аристократ с отлично запазени копринени одежди. Всичко обаче започнало да се разпада пред очите на присъстващите при досега с атмосферния въздух. Впоследствие уникалната находка била частично консервирана с много усилия, но бил пропуснат шанса да се извършат безценни за науката изследвания. „Подобни случаи има и днес”, казва Цоня Дражева.

      Днес сред най – ценните експонати в музея са рисувани съдове, намерени в бургаския квартал „Победа”, мраморна статуя, открита на полуостров Атия, където днес се намира военно – морската база, мраморно торсо на бог Дионис, намерено в село Оризаре, Сунгурларско, саркофагът на тракийския владетел от района на нефтохимическия комбинат, римски надпис, открит край село Пънчево, Средецко, викингски меч и оловна ампула за миро, намерени в крепостта Русокастрон, торст на Артемида, мраморен лъв и глава на Кибела от Дебелт, пръстен – печат и калъп за отливане на женски накити от Аква Калиде, множество монети, керамични съдове и предмети от бита.

      Многобройни са находките от праисторическата, тракийската, гръцката, римската, византийската, старобългарската и османската култура.

      Археолозите продължават проучванията на древния град Аква Калиде, крепостта Русокастрон и още няколко важни обекта и се надяват да направят тепърва своите най – интересни открития.

 

 

 

Comments are closed.