Ахтопол – градът на любовта

От Татяна Байкушева

       Ако сте в Ахтопол за пръв път, със сигурност ще се впечатлите от гледката, която се разкрива от пристанищния кей. Морският фар, разположен близо до брега, е построен върху скала – като че ли забодена сред вълните. А на брега, току до рибарските лодки, ще видите античната крепостна стена, защитавала някога града. Руините достигат над четири метра височина и почти три метра ширина. Макар и на много места сравнена със земята, крепостната стена може да бъде проследена по цялата брегова линия на полуострова. Изградена е от едри ломени камъни и хоросан, премесен със счукани керемиди и тухли. Части от нея се намират в частни дворове и някъде древният градеж почти се слива със ствремените стени на къщите.

      Името на града се свързва с легенда. Тя разказва за голямата любов между Делфин – син на Посейдон и Агата – дъщеря на Зевс. Агата и Делфин се обичали пламенно. Но Зевс не одобрявал връзката им. За това влюбените решили да избягат от владенията му и да заживеят надалеч. Разгневен, Гръмотвержецът изпратил със страшна заповед войните си по следите на непокорната дъщеря. Казал им да погубят Делфин, да обезобразят Агата и да му я доведат жива. Една кукумявка обаче чула думите му. Прелетяла пред войската и предупредила влюбените за надвисналата над тях опасност.  Делфин посрещнал нападението подготвен и успял да се справи с враговете си. Основал град на брега на Черно море и го нарекъл Агатополис- град на любовта. Там заживели щастливо двамата влюбени.

      На мястото на днешния Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха. През желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Каменните, оловни и железни котви, открити в залива, свидетелстват за активно мореплаване в района. В един от близките къмпинги е открито голямо съкровище от сребърни монети. Днес то се съхранява в бургаския археологически музей.

      По време на гръцката конлонизация, градът е носел името Агатопол и е бил  търговско средище. В него са се секли монети.

       През средновековието се е намирал на границата между българската държава и Византия и минавал ту в български, ту във византийски ръце. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му. Името на града е било изсечено на една от колоните в столицата Плиска. Изследователите считатат, че той е бил значителен център на търговията и мореплаването. Агатопол е включен в клаузите на тридесет годишния мирен договор, който при хан Омуртаг България сключва с Византия. Остава в пределите на България до 971 година. В периода от 886 до 912 година е бил откъснат от България. Следва време на разцвет- градът се превръща в религиозен център на Средна Странджа.

      [nggallery id=45]

      По време на възстанието на Асен и Петър срещу византийското владичество над българските земи, районът е бил прочистен от византийска администрация. При сключването на мирен договор между България и Византия през 1188 година, Странджанската област остава в територията на България.

      След смъртта на Георги ІІ Тертер през пролетта на 1323 година и края на Тертеровата династия, Агатопол преминал във византийски ръце. В началото на царуването на Иван Александър (1331г.), след битката при Русокастро на 18 юли 1332 г. , заедно с цялото Южно Черноморие, градът влиза отново в пределите на Второто Българско царство.

      През есента на 1366 година, граф Амедей VI Савойски подложил на двумесечна обсада Агатопол и през март 1367г. успял да го предаде на ромеите.

       Ахтопол пада под ударите на османските нашественици заедно със столицата Константинопол  през пролетта на 1453 г.

      През 1498 г., според един турски документ за търговията със сол, в Агатопол са живели 158 семейства. Тогава градът е бил център на нахия (община) в кааза (околия) Анхиало, в която влизали 12 села. През XVII в. от тук минава турския пътешественик Евлия Челеби Ахтебули. Той описва града като "разрушена крепост”. Служащият в австрийското посолство в Цариград Венцел фон Броняр, който при пътуване за Виена по море през 1786 г. слязъл в градчето, преброил в него над 200 къщи. Той документирал, че населението се занимавало с извозване и препращане на дървен строителен материал от странджанските гори със собствени кораби до Цариград и околните градове. През 1845 г. френският пътешественик Ксавие д,Омер фон Хел е преброил в Ахтопол над шестстотин къщи.

      По време на турското владичество на Балканите, Ахтопол е бил оживено пристанище. Главно занятие на жителите му било свързано с риболовство, но архивите сочат, че те се занимавали и с пиратство.

      До Балканската война през 1912 година, в удобното Агатополско пристанище домували много лодки. Жителите му разползгали със сериозен брой кораби- четиридесет и пет. Между тях имало петнадесет тонни платноходи и три кораба с водоизместимост от три хиляди тона. Те плавали не само в Черно море- достигали Беломорските и Средиземноморските пристанища. За сезонния лов на паламуд, турук и скумрия, ахтополци разполагали с шестнадесет големи рибарски лодки- така наречените аламани.

      След Балканските войни, гръцкото население напуснало Ахтопол и тук се заселили източнотракийски българи – бежанци предимно от селата Бунархисар, Яна, Виза, Сереген, Чонгара, Блаца.

      Заради многото храмове, издигнати в Ахтопол, някога го наричали "Малката Света гора" . През 1918 година обаче, голям пожар изпепелил града. Той погълнал църквите, параклисите, красивите къщи, дюкяни, работилници и рибарски колиби. Унищожена била и голямата метрополитска църква "Успение Богородично", която се извисявала на най- високата част от брега. От стария Ахтопол останали само църквата “Възнесение Господне” от 1796 г. , част от манастирската църква “Свети Яни” (“Свети Иван Предтеча и една от градските къщи.

      Днес църквата “Възнесение Господне” е един от най – интересните и добре запазени паметници на средновековната църковна архитектура по Южното черноморие. Тя е еднокорабна, с размери седем на седемнадесет метра и е висока около два метра. Стените ѝ са дебели почти един метър. Изградена е изцяло от камък. Църквата се е осветявала от две малки прозорчета на западната и северната стена, както и от четири пирамидални отвора към покрива. Този тип горно осветление е уникално конструктивно и архитектурно решение. Среща в някои стари къщи в странджанските села. Причина за избора му е желанието на хората да имат по-голяма сигурност- сградата се е затваряла плътно при опасност от нашественици. Стенописи в църквата са запазени в абсидата. В храма е запазен надпис на гръцки език, в който се споменава 1796 година. Изследователите смятат, че тогава са изографисвани стените, а самата сграда е много по- стара.

Comments are closed.