Бившият шеф на Бургаския отрезвител Георги Мавродиев: Всяко пиянство крие някаква драма

Сблъскал съм се с хиляди човешки съдби

Георги Мавродиев е юрист. Преди години е работил като следовател, а днес, доста време след като вече се е пенсионирал, е известен повече като писател. Той е автор на седемнадесет книги, много от които хумористични. Издал е и няколко илюстровани биографии на негови приятели с интересни занимания. Пише предимно проза. Майстор е на късия разказ. Той е председател и един от основателите на бургаския хумористичен клуб „Морски таралежи”, създаден преди 18 години. В клуба членуват поети, писатели, карикатуристи и фотографи.

Мавродиев има зад гърба си десетгодишна практика като директор на стария бургаски отрезвител. И е наясно с драмите на цяло едно поколение бургазлии, страдащи от тежкия порок, свързан с употребата на спиртни напитки. „Имаше хора, които се е налагало да бъдат настанявани в базата ни повече от 40 пъти”, спомня си той. Но дори и сега, 15 години след като е напуснал системата на МВР, бившият служител не разкрива нито едно от имената на постоянния контингент в мястото, където често попадали хората с проблеми с алкохола. „Мога да кажа само, че при нас не бяха само представители на утайката на обществото. Имаше и много интелектуалци, културтрегери. Имаше актьори, писатели, художници, журналисти”, спомня си Георги Мавродиев. И разказва, че в ежедневието си тогава е имал не един и два куриозни случая. Като този с известен добре на него и колегите му „клиент”, който един ден дошъл за среща в приемния му ден. Бил съвсем трезвен, но помолил да го настанят в една от стаите. „Нося си една бутилка. Ще я изпия тук. За да не се налага да хабите бензин и да ме прибирате от улицата”, заявил мъжът.

Мавродиев обичал да се шегува, когато някоя жена се обади, за да каже, че иска да освободят съпруга й, след като е бил настанен в отрезвителя. За да разведри разговора, казвал: „Госпожо, а как ще го посрещнете? Вашият съпруг сподели, че правите много хубава баница и превъзходен билков чай. Сигурен бил, че когато се прибере вкъщи, ще го чакате с тях в хола”. „В хола ли?”, сопнала се една от жените. „Аз съм готова с точилката. В кухнята ще го посрещна. Там е по-тясно – да не може да ми бяга”, заканвала се разгневената съпруга.

Веднъж, вдигайки телефона, чул: „Мъжът ми е при вас!”, „Да и след малко ще го пуснем. Но какво сте му приготвили за закуска?”, попитал. „Закуска ли?! Ще бъда на входа с мотиката и с торба сух хляб. Пращам го на ранчото да вади картофи”.

„Ще ви кажа едно – човек по-често пие от мъка, но се напива и от радост. Имахме един такъв случай със стабилен човек, инженер, който през живота си никога не е пил повече от няколко глътки вино, и то на Нова година. Но един ден получава телеграма от дъщеря си, че тя и приятелят й са защитили дипломни работи с отличие. Той така е зарадвал, че отишъл в първото срещнато квартално кафене и си поръчал една водка с кола. Изпил ги и направо паднал от стола, счупвайки една стъклена масичка в заведението. Станал скандал и ни извикаха, за да го приберем. Човекът се беше окопитил докато го доведат. Каза ми какво е станало. Аз тогава прецених, че той не е за нас. И се обадих на близките му да дойдат и да го приберат”, обяснява някогашният началник на учреждението, в което никой не би искал да попадне. 

MavrodievМавродиев е категоричен, че в полицията службата е тежка за всеки. И заявява: „Знаете ли, че над 60 процента от колегите са с високо кръвно? Полицията, за разлика от армията, воюва всеки ден”.

През годините често се случвало посетителите на отрезвителя да споделят с него историите на своя живот. „Всяко пиянство крие някаква драма. И понякога е наистина много тъжно. Спомням си един млад мъж, който ни молеше да задържим жена му за няколко дни, защото и без това сам се грижел за детето им и вече му било омръзнало да се занимава с нея. Сблъскал съм се с хиляди човешки съдби и много семейни драми”, споделя Мавродиев.

Татяна БАЙКУШЕВА

Comments are closed.