Ботаническата градина в село Велика

  от Татяна Байкушева

Преди няколко десетилетия, след като внимателно проучили климата в различни части на страната, семейството агробиолози Радка и Серафим Серафимови избрали странджанското село Велика в община Царево, за да направят тук ботаническа градина. Привлякъл ги мекият средиземноморски климат с топла зима и прохладно лято. В градината Серафимови са събрали растения от целия свят. Една част те отгглеждат в оранжерия, а други – като кивито, портокалите, миртата, бамбука, лимоните, аронията и още много други екзотични видове, растат на открито без да измръзват през зимата- адаптирали са се към нашите географски ширини.

[nggallery id=26]

Разходката из ботаническия кът, както семейството е нарекло градината, започва неизменно от оранжерията с кактусите. В нея може да бъде видяна уникална колекция от над 1 600 бодливи красавци. Любопитно е, че за размножаването им се използва инкубатор. Само с негова помощ, от миниатюрните семенца може да поникне кактус. Стъкленото съоръжение предпазва от болести малките растения и им осигурява оптимална температура и влажност – градинарите се грижат за тях почти като за бебета. В инкубаторът и извън него, кактусите са строго разделени по възраст. Отделните сектори, където те растат, стопаните шеговито са обозначили като "ясла"и "детска градина", според големината на растенията. Кактусите се отплащат за грижите, като пораствайки, започват да цъфтят с едни от най – красивите цветове, които могат да се видят в природата. Някои от видовете цъфтят единствено нощем и цветовете им остават разтворени само за няколко часа. Такъв е случаят с "Царицата на нощта"- един от видовете, които са най – атрактивни за отглеждане.

      Край двора на семейство Серефимови преминава малка рекичка. По нейните брегове растат билки и ароматни треви, които естествено преливат в двора им.

      В градината могат да бъдат видяни храст от кафе, маслинови дръвчета, маракуя, вечнозелена японска мушмола, арония, цариградско грозде, магнолия и хинап – дърво, което има плодове, подобни на фурмите. Благодарение на грижите от страна на своите стопани, пренесените от различни географски ширини растения, тук се чувстват като у дома си. А Серафимови знаят за тях буквално всичко – от къде произлизат, на какво са символ и точно какво искат, за да растат красиви дълго време. Вече си мисля, че може би разбират техния език от знаци, подобно на градинаря от приказката на Андерсен "Цветята на малката Ида".

      В алпинеумът на двора има поне петнадесет вида суколенти, аранжирани толкова красиво заедно с други растения, че всеки посетител задължително си прави снимка до тях.

       В дъното на двора е избуяла бамбукова гора – гъста като в тропиците. Край оградата се вият кивита. Те всяка година раждат по няколко килограма плодове. Интересното при тях е, че растенията са мъжки или женски. За да се развиват и плододават нормално, те трябва да са комбинирани в групи от едно мъжко дърво и 4 – 5 женски. Този своеобразен харем създава екзотична гледка и е едни от най – интересните акценти в градината.

      Цитрусовите дървета са гордостта на Серафим Серафимов. Те са му любимци и грижите за тях са негов приоритет. Цитрусите растат на открито и за да ги запази от зимния мраз, агрономът всяка есен грижливо ги защитава със специални изолиращи от студа конструкции. Така те избуяват почти като в роднината си. Всички лимонови, мандаринови, грейпфуртови и портокалови дръвчета тук са плодоносни. Резултатите от изследванията, които провежда с растенията тук, Серафим Серафимов винаги споделя със свои колеги по света, благодарение на Интернет. По електронната поща той комуникира и с множеството професионалисти, а и с любители – почитатели на неговата наука. Със съжаление споделя, че рядко му се случва да пътува, заради невъзможността да изостави растенията дори за ден. “Ако тук падне метеорит и унищожи градината ни, аз не бих могъл да преживея дълго след като съм я загубил”, обяснява привързаността си към това място той. Мечтае си да засади в нея още много нови видове, въпреки че му е трудно да избере на кое точно растение да предостави част от ограниченото пространство на двора.

      В грижите за хилядите растения, на агрономите помага тяхната дъщеря – Вася Серафимова, която изпълнява и ролята на екскурзовод за множеството туристи, посещаващи това място и задаващи винаги безброй въпроси. Тя отговаря търпеливо и изчерпателно на всеки един от тях и винаги е готова да разкаже някоя от интересните истории, свързани с името или произхода на някой вид.

      "Имаме си "ангел в градината", показва тя към един от вечнозелените храсти. "Така баща ми е кръстил миртата, защото за нея е писано в Библията. Преданията сочат, че Адам е донесъл миртата със себе си когато напускал рая. Има поверие, че етеричното масло, което се съдържа в нея е с чудодейна сила. Египтяните са го използвали при балсамирането, а днес лечебните му свойства са научно доказани. По време на празненства, древните гърци са овенчавали с клонки от мирта хората на духовната култура, като знак за тяхната интелигентност. В някои страни има традиция арката, под която минават младоженците при сватбения ритуал, да се прави от тези ароматни клонки ", разказва тя.

      Интересно е да се види и дървото гинко билоба – реликтен вид от семейство голосеменни, единственият, който се е запазил през хилядолетията такъв, какъвто е бил по времето преди повече от 200 милиона години, когато Земята е била населена от динозаври. В Китай гинко билоба е свещено дърво и около много от храмовете там има насаждения от него. Доказано е, че листата и плодовете му имат лечебно действие, което се изразява в способността на съдържащите се в него вещества да стимулират паметта, кръвообръщението и естествените имунни сили на организма.

       Разходката по тесните пътечки в градината би могла да продължи с часове. Специално внимание стопаните отделят за райските ябълки, които със своите яркооранжеви и много вкусни плодове веднага привлича вниманието на туристите. Името си те не са получили случайно – твърди се, че са храна, която дава неподозирани сили на организма. Тук растат осем сорта от това интересно дърво.

      Разглеждам плодовете на рошкова или както някъде му казват "дървесен шоколад". "Заради сладките му шушулки, той ни беше любимо лакомство, когато бяхме деца ", спомня си стопанката своите детски години.

      Не по – малко впечатляващи са обикновените и популярни растения, които тук растат с такава сила, все едно са докоснати с магическа пръчка – свод от виненочервени рози, саксии с влечащи растения, които присъстват в много домове, но тук те са комбинирани по интересен начин, сплели са стъбла и листенца и са станали неузнаваеми.

      Плодовете на сочните ягоди край оградата ме притеглят с яркия си цвят. Приближавайки, усещам и аромата им. Въпреки поканата от страна на стопаните, не смея да ги опитам на вкус, защото в този момент те ми изглеждат като истински скъпоценности. Осветени са от обедното слънце и вида им е толкова съвършен, че ми се струва жалко плодчетата да бъдат просто изядени, вместо да си останат като украса на градината.

      Чак сега забелязвам птицата, чийто глас чувам още откакто съм отворила вратата на колата си. Кацнала е на едно бамбуково стъбло – част от храсталака, засенчил най – ниската част на двора. Тя е с яркосини перца на крилете. Подобна птица май съм виждал във филмите, разказващи за тропическата гора. Не съм разочарован, когато ми обясняват, че това е най – обикновена сойка. Оказва се, че видът й е доста разпространен по нашите географски ширини. Видяна точно на това място обаче, тя наистина ми изглежда като изскочила от филм за джунглата. Животът тук кипи наоколо, но в онази хармония, която може да съществува само в дивата природа. Въпреки че тук си дават среща растения от различни точки на света, собствениците на градината са успели да съчетаят съществуването им по уникален начин. Заслуга за това има и специфичният климат на Странджа, който дава сила за живот на екзотичните видове.

      До село Велика се отива лесно с кола. Ако се движите в посока Бургас – Царево, стигайки до Лозенец, ще трябва да завиете надясно, за да отидете в градината с кактусите. Междуградският транспорт не е много удобен, тъй като от и до селото, особено извън сезона пътуват малко хора и автобусите не са много редовни. Ако вече сте във Велика, лесно ще намерите дома на Серафимови – указателните табели ще ви насочат. Затрудните ли се, попитайте къде се намира "парника"- с този псевдоним местните хора наричат ботаническата градина на агрономите.

      Твърде вероятно е, попадайки тук, да се сблъскате с някой от височайшите гости, които неизменно посещават градината, ако са на посещения в региона.

      Попадайки в непознатия свят на растенията, чието царство тук е с неповторимо разнообразие, ще ви се стори, че по някакъв странен начин сте придобили властта да прескочите от континент в континент само за миг. И ще запазите това усещане когато отнесете със себе си в саксия, късче земя, в което е засаден някой от уникалните екземпляри, посрещнали ви тук.

Comments are closed.