Да летиш … със собствен самолет

от Татяна Байкушева

Прозрачният люк на двуместния самолет се затваря над главата ми. В слушалките чувам гласа на пилота, който ме пита как се чувствам и ме уведомява, че излитаме само след няколко секунди. Спокойното му и уверено изражение вдъхват смелост и вълнението ми надделява над страха. Ще бъда пасажер на борда на двуместен "Pioneer 300". Началната ни точка е новото летище край Приморско.

На борда на летателната машина шумът на двигателя се усилва и тя потегля по пистата. Ускорява бързо и само след миг вече се е отлепила от земята. Скоростта, с която се отдалечаваме, е над двеста километра в час. Само след минута под нас вече е морето. Безкрайното му синьо ме заслепява. След първия завой към брега слънчевата светлина се отразява по повърхността на водата така, че тя заблестява с хиляди искри.

[nggallery id=27]

Много скоро вече летим над гъстата гора на резервата, където е прорязала пътя си река Ропотамо. Гладката й повърхност се набраздява от потеглила от кея туристическа лодка. Под нас се откриват синьозелени заливи, около скалистите брегове на които вълните описват венци от морска пяна.

Усещането да летиш с малка машина е твърде различно от летенето на борда на голям самолет. Управлението не зависи от мен, но въпреки това ми се струва, че всяко помръдване на моето тяло влияе на траекторията на движение. Като че ли съм част от аеродинамичния корпус. "Страхуваш ли се от резки маневри" – ме пита пилотът. "Разбира се, че не!" – отговарям без колебание, защото не искам да рискувам нито една възможност за развихряне на шеметното изживяване. Тогава той набира височина и позиционира самолета така, че хоризонтът се вижда като вертикална линия. Страшно е, разбира се! Косата ми може и да е настръхнала в този момент, но пък споменът със сигурност ще ми остане за цял живот.

Обратният път като че ли е по – кратък. Кацането е меко и без очакваните от мен сътресения. Поглеждам часовника си – оказва се, че сме летели двадесет минути. А ми се струва, че са не повече от пет – явно миговете на бурна еуфория минават по – бързо в сравнение с протичащите в нормалния ритъм на живот.

Един такъв полет наистина кара човек да мечтае – питаш се: " Какво ли е да държиш управлението на самолета и да си господар в маневрите?". Запитвам пилота и се страхувам, че въпросът ми ще предизвика само усмивката му. Учудвам, когато той с плам започва да ми разказва точно какво чувства при излитането, кацането и по време на полета. Мисля си, че въпреки многото летателни часове, които има зад гърба си, за него романтиката, съчетана с авантюризъм, е точно толкова вълнуваща при всеки старт, колкото и за мен.

Да летиш пилотираш собствен самолет в България вече не фантастично – всеки платежоспособен ентусиаст в страната вече може да си позволи лукса да управлява сам свой личен самолет. Само финансовите възможности обаче на са достатъчни. Нужно е да се въоръжиш с търпение и да проявиш много дисциплина и постоянство, преди да стигнеш до момента, в който си седнал зад пулта на собствена машина. Правото да пилотираш се придобива след преминаване през специализирано обучение и успешно полагане на изпити. В България вече има няколко авиоучилища, в които човек може да се включи в курс за пилот – любител на свръхлек самолет. Времето, за което се придобива лиценз, зависи изключително от усърдието и личните умения на кандидата. Обикновено обучението отнема от шест месеца до една година.

За да си купят самолет, желаещите вече имат възможност да избират най – подходящия за себе си модел измежду офертите на няколко компании, предлагащи машините си у нас чрез свои представители. Най – евтини са ултралеките двуместни самолети. Цената им започва от около 60 хил. лева и достига до 200 хил. лева. Четири, шест и осем местните машини струват между 100 и 300 хил. лева. За напълно оборудван, модерен осем местен самолет ще трябва да платите поне 800 хил. лева.

Най – евтиният вариант да се сдобиете с личен самолет е … да си го купите на части и сам да го сглобите. И това не е шега, а е напълно възможно. Така той ще ви струва не повече от 30 хил. лева. Това обаче е достъпен вариант само за притежателите на истински инженерни умения и хора с отлични познания по авиотехника. Дори и тогава притежаваният от вас самолет ще се води като експериментален и винаги ще си остане с "особен статут".

Разходите по поддръжката на самолетите не са малки и за това има хора, които си купуват самолет в съдружие. Така поделят средствата по експлоатация – наеми за хангар, задължителни технически прегледи, текущи ремонти. Свръхлеките машини се движат с авиобензин или автомобилен бензин и имат разход на гориво около 15 литра на час. По – големите самолети харчат от 25 до 70 литра на час.

Известно неудобство на леката авиация е, че тя е визуална, т. е. пилотът трябва да вижда земята, докато лети. Това изискване изключва възможността да полети през нощта и при време, когато видимостта е намалена. Само допълнителното сертифициране на самолета и придобиването на специални умения от пилота допускат възможността за полетите "по прибори", при които наличието на слънчева светлина не е задължително.
В България е забранено едномоторните самолети да преминават над селища и водоеми, освен ако нямат определен за това коридор. Малките самолети трябва да заобикалят също и пространствата, които военните биха могли да блокират заради провеждане на учение. Всички тези сложни правила и изисквания се усвояват по време на обучението, а когато пилотът започне да лети самостоятелно и се налага бързо да взема решения, на помощ са му специалистите от "Ръководство въздушно движение", които задължително направляват полетите чрез постоянна радиовръзка.

За неопитния пилот в небето може да има много неприятни изненади. Попадането в опасна турбуленция например трудно може да бъде предвидено. Внезапната поява на въздушни течения също е много коварна, казват опитните авиатори. Не е за пренебрегване и възможността за среща с птици, особено при високата скорост, с която машината се движи. Вероятността за такива срещи е голяма при полети край брега на морето, в зоните, където се знае, че преминава линията на Via Pontica- пътят на прелетните птици, по който те сезонно извършват миграцията си. Малките самолети са в конкуренция във въздуха и с парапланерите и делтапланерите, директната среща с които може да е крайно неприятна и за двете страни.

Частните летища в България са десет – Приморско, Балчик, Калиманци, Кайнарджа, Габрово, Гривица, Лесново, Ихтиман, Долна Баня и Едрен. Повечето от тях вече предлагат всички съвременни екстри, очаквани от едно малко летище. Oт тях все не може да се излита извън страната, тъй като те нямат гранични контролно – пропускателни пунктове и митница. За да отпътувате "в чужбина" с частния си самолет, задължително трябва да преминете през някое от големите международни летища – Бургас, Варна, София, Горна Оряховица или Пловдив.

Изкушението да притежаваш собствен самолет е примамливо не само заради това, че пилотажът е адреналиново екстремно изживяване. Възможността да стигнеш от столицата до морето за по – малко от два часа, без да се налага да преодоляваш потока от автомобили по магистралата, безспорно е привлекателна.

В България има Асоциация на пилотите и собствениците на самолети. Членовете на асоциацията са си поставили амбициозната цел да ускорят с дейността си процесите по създаване на ясен регламент за полети на ниска височина по визуална карта и отварянето на регламентирани коридори за такива полети у нас.

 

Comments are closed.