Драгомир Гърбов – морски археолог: Корабокрушението от Черноморец влиза в музейна сбирка

Загубата на кораба най-вероятно е била преди Руско-турската война от 1878 година

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

Драгомир Гърбов – морски археолог

Драгомир Гърбов – морски археолог

Драгомир Гърбов е морски археолог в Центъра за подводна археология – гр. Созопол, научен ръководител на спасителните подводни археологически разкопки на корабокрушение „Бухта Св. Никола“, гр. Черноморец.

Роден е през 1983 г. в гр. Бургас. Завършва Немска езикова гимназия „Гьоте“, в родния си град, следва археология, древна история и историческа география в Рейнски университет „Фридрих Вилхелм“, гр. Бон, Германия. Завършва археология и история в Нов български университет, гр. София, където предстои да защити докторат. Специализира класическа археология в Американската школа по класически студии в Атина и подводна археология в Международния център за подводна археология под егидата на ЮНЕСКО в Задар, Хърватска. Участник в български и международни научни проекти, редактор и автор на редица публикации.

 

– Г-н, Гърбов, как се стигна до откриването на корабокрушението край Черноморец?

– Корабокрушението в бухта Св. Никола беше открито в рамките на предварителни археологически проучвания, реализирани във връзка с разширяването на рибарското пристанище в гр. Черноморец. Този тип проучвания представляват стандартна практика за Центъра за подводна археология, предвид вменените му функции и задължения като държавен културен институт, а именно – да документира, проучва и опазва културното наследство под вода. В рамките на предварителните проучвания нашата основна цел бе да установим наличието или отсъствието на културни ценности в оперативната акватория на пристанището, които биха могли да бъдат застрашени от строителните дейности. Извършихме дистанционни геофизични изследвания със съвременна апаратура, създадохме детайлна батиметрична карта на акваторията и набелязахме голям брой потенциални цели, които после проверихме чрез водолазни огледи. Една от целите, още на пръв поглед ни стана ясно, представляваше останките от потънал кораб.

Dragomir-Garbov3– Какво точно открихте в зоната на корабокрушението?

– Още при първото спускане на обекта предположенията ни бяха потвърдени, открихме експонирани на дъното останки от дървен корпус, върху които лежеше част от корабен товар – голям куп от над 2000 тухли, все още подредени, така, сякаш вчера са били натоварени от стефадорите. За съжаление, освен тухлите, на този етап не открихме никакви други подемни материали (археологически находки), които да ни подскажат възрастта на кораба. В резултат на това не бяхме в състояние да отговорим на основния въпрос, а именно – представлява ли той културна ценност, или не? Спрямо действащото законодателство, ако един обект е по-стар от 100 години, то тогава той попада под закрилата на Закона за културното наследство. Поради тази причина бяха проведени спасителни археологически разкопки, чиято основна цел бе да изяснят хронологията и характера на кораба от пристанище Черноморец.

– Как протекоха проучванията Ви?

– Археологическите разкопки проведохме между края на юни и началото на септември тази година с екип от 5-има морски археолози. Работихме общо 74 дни, всеки от нас прекара средно по 100 часа под водата. Методиката ни беше комбинирана, като разчитахме както на традиционни методи, така и на някои авангардни технологии. За първи път в България, за документиране на разкопките използвахме телеуправляема подводница (ROV), оборудвана с многолъчев сонар и две камери. Също така за първи път във водите на Черно море създадохме подводна 3D фотограметрия за целите на археологията –дигитален фотографски метод, посредством който въз основа на стотици снимки създавахме триизмерни изображения на археологическите структури под вода. Това ни позволи да постигнем изключително високо ниво на теренната документация и ни гарантира възможността, дори след демонтиране на някои структури и артефакти, да бъдем в състояние виртуално да се върнем назад във времето преди техния демонтаж и да ги изследваме отново и отново. На трето ниво, отново за първи път в България, приложихме метода на RTI фотографията (т.нар. полиномиално текстурно картиране) за документиране на находките – един метод, който произхожда от аниматорските студиа в Холивуд, но има широко приложение в изследването на културното наследство, тъй като ни позволи, посредством манипулиране на фотографиите, да открием невидими с просто око белези по находките и да разчетем заличени надписи.

Angelov– Какъв е бил корабът и какво е останало от него до наши дни?

– В рамките на проучванията успяхме да документираме корпуса и товара и да изясним основните характеристики на корабокрушението. Още в началото на разкопките установихме, че става въпрос за значителен по размерите си дървен ветроход от 19 век. Общата килова дължина на кораба възлиза на 36 м, което предполага, че реалната му дължина нос – кърма е надминавала 40. Ширината в средната част на дъното е около 10 м, корабът е бил сравнително плоскодънен и е имал подчертано товарна функция. Основните технически параметри ни насочват към предположението, че става дума за двумачтов търговски бриг.

Открихме фрагменти английски порцелан, които ни предложиха сигурна дата за функционирането на кораба в средата на 19 в., но по време на първия етап на проучването все още не бяхме сигурни нито за произхода му, нито годината на неговото строителство, нито за датата на потъване. За щастие, успяхме да отговорим сравнително точно на всички тези въпроси.

Някои характерни особености на конструкцията указваха средиземноморски произход на кораба. Същевременно с това, по време на документирането на корпуса установихме, че проектът за неговото строителство е бил създаден в метрична система – всички мерки по корпуса възлизаха на кръгли числа в сантиметри. Това ни насочи към търсене на произхода в западните части на Средиземно море, а именно – териториите на днешна Италия, Франция или Испания.

Разбира се, както във всеки криминален роман, убиецът бива разкрит в последната глава. Така беше и при нас – в последния работен ден, по време на документирането на находките, открихме, че три от над 500-те клинове, които бяхме прибрали за анализ, носят печат с името на фабриката, където са произведени: „Stabilimento Tecnico Triestino”, или на български – „Триестко техническо предприятие“, една голяма компания, създадена през 1837 г. в днешния италиански град Триест, тогава – част от Австрийската Хабсбургска империя.

Въпросното предприятие е функционирало като леярна от основаването си до 1850 г. През тази  година то приема първия си корабостроителен контракт, директно от Австрийската корона, от който момент нататък се ангажира изцяло с военно корабостроене. Корабът от Черноморец е твърде малък за мащабите на производството на тази корабостроителница, поради което сме по-склонни да приемем, че той е бил произведен в една от останалите над 200 частни корабостроителници в района на Триест, която е закупувала консумативи от „Стабилименто“ в периода, когато то е било леярна. В този смисъл, поставяме дата на строителството на кораба от Черноморец в периода 1837-1850 г., но тъй като в археологията нищо не е 100% сигурно, сме предприели и редица интердисциплинарни химически и дендроложки анализи, които ще прецизират допълнително тази дата.

Dragomir-Garbov2– Можем ли да кажем как е станало корабокрушението?

– В рамките на проучванията установихме, че корабокрушението от бухта Св. Никола не представлява „потънал“ кораб, а кораб, изхвърлен на брега. Останките лежат на дълбочина от 3,5 – 4,5 м, а изчисленията ни сочат, че височината на кърмата е минавала 6 м. В този смисъл, корабът няма как да потъне на това, място, а е бил по-скоро изхвърлен на брега в щормово време и дълго време останките му са били видими над морската повърхност. Допълнително указание за тези събития откриваме в състоянието на корпуса – носът и килът на кораба са строшени на две места, което предполага силен удар в подводни скали. Такъв удар най-вероятно е направил кораба неуправляем, в резултат на което той е пристигнал на сегашното си местоположение. Скалният риф „Биволите“, разположен пред Черноморец, представлява именно такава навигационна опасност, която би довела до катастрофата.

– Знае ли се кога е станала тази морска катастрофа?

– Датата на потъване на кораба от Черноморец е по-трудна за уточняване. Със сигурност това е станало преди 1907 г., от когато имаме фотография на пристанището, където не личи нито следа от кораба – той вече е бил разрушен и се е намирал под водата. Въз основа на косвени данни можем да твърдим, че загубата на кораба се е случила преди Руско-турската война от 1878 г., но както казах, все още очакваме резултатите от интердисциплинарните изследвания, които се надяваме да донесат още информация.

– Какво е значението за морската археологическа наука на Вашето откритие?

– След кораба от Южния Китенски залив, чието проучване приключи през 2003 г., корабокрушението в бухта Св. Никола представлява едва вторият потънал кораб от Златната ера на ветроходството, проучван археологически както в български териториални води, така и в цялото Черно море. В този смисъл, проучването беше една изключително сложна задача, с която, мисля, се справихме на ниво.

От друга страна, особено значение за нашите проучвания и изобщо за практиките по опазване на културното наследство на България под вода има фактът, че проучването бе проведено във връзка с мащабен строителен инвестиционен проект. Тук трябва отново да обърна внимание, че именно Центърът за подводна археология, като държавен културен институт към Министерството на културата, е организацията, натоварена с проучването и опазването на подводното културно наследство, както по смисъла на Закона за културното наследство, така и Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на културно наследство под вода от 2001 г.

Тук мисля, че е удачно да отворя скоба и да поясня, че в качеството си на културен институт, отговорен за културното наследство под вода на Р България, Центърът за подводна археология съветва и препоръчва на министъра на културата мерките, които трябва да бъдат предприети, за да бъде това наследство опазено. На основание на препоръките на Центъра, министърът на културата представя от името на Министерството на културата съответните становища относно тези мерки. Това е възможно най-разумната практика, тъй като становищата на министъра на културата са основани на препоръките на единственото оперативно звено в областта на подводните археологически проучвания, работещо на терен – Центърът на подводна археология.

Трябва да спомена, че в рамките на проучванията работихме в пълен синхрон с инвеститорите. Разкопките протекоха паралелно със строителните дейности, без едното да възпрепятства другото. До голяма степен това се дължи на опита, който имаме при изпълнението на редица други сходни проекти – в Поморие, Созопол, Варна и др., което идва да покаже, че науката и прогресът могат и трябва да вървят ръка за ръка, носейки значителни позитиви за местните общности на всички нива. Що се отнася до специфичния случай на гр. Черноморец, където голяма част от населението разчита на риболова като основен поминък, то в този случай археологията не само не попречи на подобряването на местната инфраструктура, но както и в редица други случаи, несъмнено ще допринесе за развитието на туризма. Дейностите по създаване на музейна сбирка, посветена на корабокрушението, вече започнаха.

Искам да изкажа своите благодарности на теренния екип на проучването: д-р Найден Прахов, д-р Калин Димитров, Здравка Георгиева, Кирил Велковски, Петър Петров и Ивелин Банджаков, както и на нашите консултанти – ас. Христина Ангелова (директор на ЦПА), д-р Крум Бъчваров (Университет Кънектикът), проф. Джонатан Адамс (Университет Саутхемптън), д-р Мауро Стаси и Александра Бърн. Мисля, че с тези проучвания препотвърдихме високата международна позиция на българския Център за подводна археология и натрупахме добър опит, който гарантира високи постижения и за в бъдеще.

Comments are closed.