Д-р Найден Прахов – археолог, Център за подводна археология, Созопол: Находки от дъното на морето служат за украса в кръчми

Попадайки в частни колекции, артефактите губят научната си стойност

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

– Г-н Прахов, кои са най-интересните открития, направени наскоро от изследователите на Центъра за подводна археология в Созопол?

– Едно от най-интересните открития беше направено по време на предварителните археологически проучвания, реализирани във връзка с разширяването на рибарското пристанище в гр. Черноморец. Там намерихме останки от дървен кораб, върху които лежеше част от неговия товар – куп от над 2000 огнеупорни тухли.

Това лято разкопахме кораба, за да установим кога е потънал и какъв е неговият произход. Оказа се, че е построен през 19 век и то не по черноморското крайбрежие, а в Западното Средиземноморие, в района на гр. Триест, тогава в Австроунгарската империя.

В момента изследваме акваторията на Северното пристанище на Несебър. Ръководители на проекта са Драгомир Гърбов и директорът на Центъра за подводна археология Христина Ангелова. Там, на този етап с дистанционни методи, проучваме останките от масивна крепостна стена под водата. Последните две години проучихме няколко обширни акватории по Българското Черноморие: трасето на планирания газопровод „Южен поток“ пред Паша дере, залива на плажа „Градина” при Созопол, акватории край град Черноморец, град Поморие и др. Те сами по себе си са интересни от археологична гладна точка, защото дават информация за промяната на бреговата линия, за геоморфологията на района и за потънали ландшафти, които някога са били суша и са били населени.

д-р Найден Прахов

д-р Найден Прахов

– Разкажете повече за потъналите праисторически селища, които изследвате?

– По българското черноморско крайбрежие са известни над двадесет такива обекта – в морето и в крайбрежните езера. Те някога са били селища на сушата, но са потънали вследствие на покачването на морското ниво и потъването на тектонските плочи. Във Варненските езера например има над 15 потънали селища от късната каменно-медна (халколитна епоха) и от ранната бронзова епоха. За съжаление повечето от тях са унищожени при изкопни и драгажни работи. Малко от тях са били частично проучени и не е известно какво се е съхранило. Интересното е, че там предстои строителство на няколко пристанища и в предвидените за изграждането им площи са ни известни такива селища. Така че предстоящата работа на Центъра за подводна археология е да направи проучвания – първоначално геофизични, а вероятно и археологически разкопки на тези толкова интересни и важни обекти, които досега са били неглижирани. Потънали селища има и по Южното Черноморие – при нос Атия, в пристанищата на Созопол и Китен, при устието на р. Ропотамо. Интересното е, че всички те са изключително добре запазени – дървените конструкции на сградите са съхранени в анаеробната среда под седиментите и тинята и това дава огромен потенциал за изследвания. Позволява и тяхното датиране – от третото и петото хилядолетие преди нашата ера. 

– Каква е възможността, след като бъдат проучени, те да бъдат експонирани, за да могат да бъдат разглеждани?

– Винаги, когато проучваме такива обекти, си задаваме този въпрос, защото всички тези селища са изключително интересни – „Дали е възможно те да бъдат експонирани и запазени на морското дъно, така че да бъдат посещавани?” Това е изключително трудно, защото те се намират в една активна зона, на места с интензивна седиментна дейност, на вълнова активност, на отлагане и отнемане на пясъци. Засега е непосилно те да се експонират и да се поддържат в състояние, което позволява да бъдат посещавани от водолази.

– Каква е съдбата на тези селища, след като бъдат открити и проучени?

– Най-добре е те да бъдат запазени на дъното, покрити с пясъци и седименти, за да продължи естествената дейност на морето. Ако бъдат оставени при естествените им условия, те ще се съхранят хиляди години. Затова една от политиките на съвременната археология е тези обекти да бъдат проучени с недеструктивни методи, доколкото това е възможно, или с ограничени по площ разкопки, така че да се придобие необходимата информация, без да бъдат унищожени. Проблемът е, че тези обекти често влизат в конфликт с предстоящи човешки дейности – изграждане на вълноломи, на пристанища, на пътища, драгиране и т.н., което е причина за тяхното унищожаване. Много от тях се намират в зоната на пристанища, които често са изключително замърсени, а това се отразява върху естественото им консервиране и съхраняване.

– Случва ли се да се сблъсквате по време на Вашата работа с подводни иманяри?

– По време на нашата работа рядко срещаме иманяри. Когато ние работим някъде, това е известно на местното население. Рядко се правят археологически проучвания и това обикновено е събитие. Но ние се натъкваме на следите от иманярска дейност. За съжаление най-често това са ценни артефакти в частни колекции. Научаваме за иманярски находки от местното население. Хората споделят къде какво е намерено и извадено от морето, какво е унищожено. За съжаление вследствие на активната водолазна дейност през последните години – рапанджийство, ваденето на части от метални кораби, а и заради това, че този спорт вече е много достъпен, много артефакти, които са били на морското дъно, вече са отнесени. Виждаме такива предмети навсякъде по Черноморието: в дворовете на къщите, в кръчми или в малки сбирки в хотели и къщи за гости. Най-често това са цели или фрагментирани амфори, железни или каменни котви, оловни щокове и т.н. 

– Какво бихте казали на онези хора, които откриват находки под водата, в музея ли трябва да ги предадат?

– Ще им кажа само, че един предмет на морското дъно носи много научна информация. Ако се извади от любители, а не от археолози, той губи голяма част от тази информация. Освен това с изваждането на всеки предмет започва много бърз процес на самоунищожение, заради промяната на досегашната му среда. Това важи за керамиката, метални и дървени предмети. Затова е много важно предметът да бъде бързо предаден на археолозите и да им бъде съобщено къде точно е намерен. Най-добре е, ако той не е застрашен от иманярска или друга дейност, да не бъде ваден от водата. Консервацията на всеки един предмет е изключително скъпа и отнема много време. Понякога е по-добре да го оставим на дъното на морето, да го покрием и картираме. Често, ако го извадим, а нямаме възможност за консервация, на практика го унищожаваме. За съжаление такава е съдбата на стотици железни котви например. Ако не се консервират, само за няколко години те се разпадат.

– Има много легенди, че на дъното на Черно море лежат неоткрити несметни богатства. Каква доза истина може да има в тези истории?

– Има толкова много обекти в Черно море. От научна гледна точка всеки един от тях представлява съкровище. От научно-популярна гледна точка вероятно на всеки един потънал кораб могат да бъдат открити артефакти, които да определим като съкровища. Какви ценности ще бъдат тепърва откривани, надявам се всички ние да разберем, а това ще стане, ако те бъдат намерени при археологически проучвания. За съжаление находките, които са откривани от иманяри, рапанджии и водолази, обикновено остават скрити за обществеността и за научните среди и попадат в частни колекции, продавани са и са изнасяни от България. По този начин те губят голяма част от научната си стойност. Но както един безценен предмет може да загуби своята стойност за науката, така една незначителна наглед находка, може да има огромно значение, ако бъде правилно проучена.

Comments are closed.