Живко Димитров, спасител: Когато ти кажат, че има инцидент, нямаш време за страх

Може да спасиш двадесет човека, но ако на един не помогнеш, значи не си си свършил работата

Живко Димитров става спасител на бургаския плаж, след като се пенсионира като началник на Криминалния отдел в Четвърто РПУ в Бургас. Преди да стане полицай, веднага след завършването на ВИФ „Георги Димитров“ в столицата, две лета е работил като спасител на Златни пясъци. 

През двадесетте години служба в МВР поддържа безупречна спортна форма и това му позволява да се завърне към тежката и отговорна работа на морския бряг.

Jivko2

-Г-н Димитров, достатъчно отговорни ли са плажуващите към здравето и живота си?
-Не бих казал, че са достатъчно отговорни. Въпреки че през тази година се забелязва някакъв напредък. През това лято нямаме инциденти. Хората започнаха да се съобразяват повече със сигнализацията. През миналия сезон имахме много инциденти, които се случиха пред очите на плажуващите. Имахме много разяснителна работа. Очевидно има ефект от превантивната дейност. Явно е нужно повече да се обяснява на хората какви са опасностите. Когато поговориш с тях, те се вслушват в предупрежденията и спазват правилата. Например това, че когато вятърът е западен, трябва да се къпят с повишено внимание. Или че когато флагът е жълт, не бива да се използват надуваеми предмети. А когато флагът е червен, изобщо не е позволено плуването. Можеш само да се потопиш за малко във водата и да излезеш. 
–Каква е най-честата причина за възникване на инциденти? 
-Най-често причините за възникване на инциденти са свързани с това, че хората надценяват възможностите си. Особено когато има мъртво вълнение. Съвсем скоро например се наложи да помогна на един младеж, около 17-18-годишен, който беше влязъл до шамандурата, но мъртво течение го хвана и не можеше да излезе, вълните го връщаха назад. Направи няколко опита, но го видях, че няма да се справи без чужда помощ. Доплувах до него, подадох му буя и го извадих буквално с няколко движения. После на брега му обясних в каква ситуация е попаднал и че не трябва да я допуска друг път. 
Черно море е едно от най-опасните морета именно заради мъртвите течения, които често се образуват в него. Те взимат много жертви.
-Какво е нужно да направи човек, ако попадне в такова течение, но няма на кого да разчита за помощ?
-Нужно е да се отпусне. Мъртвото течение е, образно казано, една река. Трябва да изчака да го изхвърли, а не да плува косо. Най-важното е да запази самообладание. Най-много инциденти стават с неопитни плувци, които са придобили измамно чувство, че могат да плуват добре. Влезе ли такъв човек в морето при мъртво вълнение, дръпне ли го, става лошо. Ако няма наблизо кой да помогне. В петък, събота и неделя на плажа има много хора. Нужно е да сме с повишено внимание непрестанно. Масово малките деца, щом ги попиташ дали могат да плуват, отговарят, че могат, а се оказва, че това не е така. 
-Често ли се сблъсквате с безотговорни родители?
– Има, да. Често се случва родители да губят децата си на плажа. Но обикновено бързо ги откриваме. Опасно е, когато обаче влязат във водата. Неотдавна например една майка дойде притеснена и заяви, че детето й го няма. Организирахме издирване веднага. Направихме верига по плажа, в морето влязоха хора с маски. После детето беше намерено на една алея в парка, отишло на люлките. Но е по-добре да търсим навреме и да се окаже, че не е имало опасност, отколкото да се случи най-лошото.
-На колко човека сте помогнали през това лято Вие и колегите Ви? 
-Не е възможно да се каже. Но сме имали около 12 инцидента, за щастие не толкова тежки като през миналото лято. Тогава имаше случай с човек, когото извадихме от водата, а той не дишаше. Но го спасихме. Имаше случай и с една жена, която също беше в много тежко състояние, без дишане и без сърдечна дейност и два дни беше на командно дишане в болницата след инцидента. Скоро имахме случай с мъж, който беше влязъл да се къпе с племенника си в неохраняемата зона. Дойдоха и ми казаха, че двама души се давят навътре в морето. Вълните бяха кошмарни. Изтичах по брега, скочих с буя и когато стигнах до мъжа, му извиках да пусне детето, за да извадя първо него. Но той в паниката си дори и това не можеше да направи. Успях да ги измъкна на по-плитко, така че да може да стъпи. Водата беше до кръста. И му казвам: стъпи, вече можеш да стъпиш. А той стои отпуснат и само повтаря, че повече никога няма да влезе в морето. 
-Имало ли е случаи, в тежка ситуация и в много бурно море самият Вие да се почувствате застрашен за живота си, докато помагате на някого?
-Не. Призвание на спасителя е да се справи с всяка ситуация. Такава е професията. Може да спасиш двадесет човека, но ако един човек не спасиш, значи не си си свършил работата. А нямаш право. Нужно е да си много отговорен. Когато ти кажат, че има инцидент, ти не мислиш за друго, нямаш време за страх. Това ти става навик. 
-Нужно ли е да има плажна полиция?
– Според мен, да. Да не говорим, че има чужденци, които са много лесна плячка за джебчиите. Не казвам, че стават много кражби. Тази година само двама души са се обадили, че са си изгубили ключовете. Но е добре да има специализирана плажна полиция. Има хора, които не умеят да плуват, но влизат навътре в морето. Подминават шамандурата и продължават. Ние, спасителите, нямаме правомощия да ги санкционираме. Трябва да извикаме полиция. През това време трябва да го задържим по някакъв начин, а нямаме право. А и не ни е това работата. През това време може да стане инцидент. Можеш да го помолиш да изчака, докато дойдат органите на реда. Но кой ще е този, които ще стои и ще чака да го санкционират? Ако има кой да актува такива хора, ще е добре. Българинът е така, не му ли бръкнат в джоба, не взема от дума.

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

Comments are closed.