Изграждат пешеходна алея върху вълнолома в Бургас

Ивайло Иванов е директор на Териториално поделение – Бургас на Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура от октомври 2014 г. Преди да заеме длъжността е бил експерт в отдел „ Инфраструктура и акватория“ в Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура, а по – рано е работил в неправителствения сектор, където се е занимавал с управление на проекти. Завършил е публична администрация. Магистър е по „ Финанси“ и „ Международно морско право и управление на риска“. Член е на Комитета по интермодалност и логистика в Европейската асоциация на морските пристанища. Района, за който отговаря оглавяваното от него поделение започва от нос Емине и завършва до границата на България с Република Турция. Работата му е свързана освен с пристанищата като инфраструктура, също и с навигационното осигуряване и безопасността на корабоплаването, управлението на корабния трафик, осигуряване на съдействие при бедствия и спасяване в аварийни ситуации.  

Ивайло Иванов

 

Ивайло Иванов

С какви проблеми се сблъскахте след встъпването си в длъжността директор на териториално поделение – Бургас на Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура и кои от тях успяхте да разрешите?

Проблеми е силно казано. По – скоро се изискваше време, за да намеря правилния за себе си подход в работата. Защото тя е свързана не само с технически дейности, а и с отношения с хора. Въпреки че съм работил тук преди това и с колегите се познаваме, във връзка с новите отговорности на длъжността ми се е налагало да търся най – добрия начин, за да се постигне по-голяма ефективност при реализацията на възложените дейности. Разбира се аз имам своя програма. Темпото, което искам да наложа е малко по – високо. Старая се да го постигна доколкото зависи от мен и от колегите. Смятам, че към момента се справяме. Ако може това да се отчете посредством поръчките, които получаваме. Нашата инвестиционна програма за тази година е доста амбициозна. Но винаги може и повече. В момента  тече поръчка с предмет “Проектиране на стар източен вълнолом” , за която, надявам се през април да имаме решение за избор на изпълнител. Вълноломът като техническо съоръжение доста време е пренебрегван и в него не са инвестирани средства. И въпреки че той продължава да изпълнява функциите си, нужна е рехабилитация. Това съоръжение е изградено преди повече от сто години.

Вълноломът в Бургас.

 

Вълноломът в Бургас.

Заложили сме технически спецификации за проекта – освен да се подобрят функциите на защита на вълнолома, в проекта ще бъде заложено по стената да има пешеходна пътека. Така че жителите и гостите на града ще могат да се възползват от възможността  да се разхождат по вълнолома – гладката от там е много красива.  Ще се стремим да реализираме проекта чрез еврофинансиране.

В ход е реконструкцията на „Магазия 1“ и нашето най – голямо желание е там нещата да се случат в кратки срокове. Днес е отварянето на офертите, седем на брой. Комисията вече започна работа. „Магазия 1“ ще се превърне в една мултифункционална сграда, която да бъде интересна и полезна. Там освен морски музей, ще има информационен център, билетен център, малки търговски обекти, кафенета, ресторант, детски развлекателен център, конферентна зала.  Вече е подготвена документацията за благоустрояването на района около Морска гара, което включва велоалея, градинки и всичко останало, предвидено по проект. Тече процедурата по съгласуване с министерство на транспорта.

В момента се правят промери /замервания/, за да се установят какви са дълбочините в акваторията на Пристанище Бургас. Подготвяме голямо драгиране на цялото пристанище.  Това е свързано с едно от нашите задължения – да поддържаме нивата, дълбочините на подходни канали, маневрени зони, за безопасното корабоплаване. Проверяваме дали има големи промени, въпреки че всяка година се правят такива замервания и на база на миналогодишните измервания няма голяма разлика. Нашето желание е всички проектни дълбочини да бъдат достигнати и ако някъде има наноси, затлачвания, те да бъдат премахнати.

Как се отрази процеса на децентрализация в управлението на ДП ПИ на регион Бургас, усеща ли промяна?

Децентрализацията отдавна се коментира. Това е една добра стъпка напред. Усеща се. Голяма част от работата, която е била централизирана в Главно управление в София, сега се изпълнява на местно ниво, изцяло е в нашите задължения и функции. И обемът на работа е много по – голям. Основните ни текущи задачи са свързани повече със строителни и възстановителни дейности, рехабилитация на различни обекти. Ние имаме по – добър поглед и контрол върху целия процес на работа. От самото начало, от констатирането, че има проблем по съществуващ обект, че има нужда от реконструкция, рехабилитация или от нуждата за изграждане на нов обект, до провеждането на обществените поръчки, които вече се провеждат тук, избора на изпълнител, инвеститорския контрол от наша страна и приемането на обекта. Целия този процес протича тук – в териториалното поделение.

Приключи ли изцяло изграждането на новата трафик кула?

Трафик кула - Бургас.

 

Трафик кула – Бургас.

Изграждането като обект приключи. В момента текат последни довършителни дейности. Трафик кулата се реализира по Оперативна програма „Транспорт“, по проект, подготвен от Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура, като звеното за управление на този проект е ситуирано във Варна.  Трафик кулата вече има приет акт 15. До колкото аз съм запознат, в момента върви процедурата по изготвяне на необходимата документация и трябва да бъде утвърдена държавна приемателна комисия, за да бъде получен акт 16. Това предстои и в най – скоро време ще имаме разрешение за ползване. Вече сме на финалната права.

Какви са реалните възможности да бъде реализиран проекта „Супер Бургас“?

Нужно е да се изясни какъв ще бъде обхвата на този проект. Когато се каже проект „Супер Бургас“, всеки си представя различни неща. Но до къде трябва да се простира този проект? Какво да има в него? Какво да бъде реализирано? От там тръгват различните виждания и тълкувания. Първо това трябва да бъде ясно. Първоначално визията е била проектът да включва целия терминал Изток – от първо до четиринадесето корабно място. Но това е огромна площ. За реализацията на нещо такова е необходим огромен ресурс. На всеки е ясно и виждаме каква е икономическата обстановка не само в България, а и в Европа, в света. След кризата през 2009 година всеки един инвеститор много по – внимателно следи къде си инвестира парите. Държавата не може да вложи толкова средства в нещо подобно и е нормално, както навсякъде по света, да се търсят частни инвеститори. А един частен инвеститор си защитава парите. Много внимателно следи къде са те и дали ще има възвръщаемост.

Морска гара - Бургас

 

Морска гара – Бургас

Така че тук говорим за по – малък обхват. Ето – ние стъпка по стъпка реализираме проекти – Морска гара, Зона за обществен достъп, с „Магазия“1 нещата също скоро ще се случат – постепенно. Може би това е по – удачната форма. А не наведнъж да се търсят големи суми. Ние имаме подкрепата и на Община Бургас, на пристанищния оператор. Те също са заинтересовани страни. Така по–лесно можем да променим облика първо на старата част на бургаското пристанище. За тази територия, от първо до четвърто корабно място, има приет подробен устройствен план от 2012 година и ние следваме този план. Това е официален документ, заложени са точни параметри. И го следваме. Сега подготвяме и отварянето на втория вход към зоната за обществен достъп. Наричаме го главен, защото той ще бъде по – голям. Ще бъде срещу хотел „Приморец“. Но това е дълга процедура. Необходимо е премахване на няколко сгради. Всяка една от тях е публична държавна собственост. Има ред и процедура, по която да бъдат премахнати.

Автор – Татяна Байкушева

Comments are closed.