Изчезналата професия радист някога била сред най-престижните

Изчезналата професия радист някога е била сред най-престижните, това разказват в Клуба на моряците ветерани в Бургас. Там наскоро с тържествено събрание беше отбелязана 60 годишнината от създаването на Брегова радиостанция "Бургас радио" в морския град. Какво е да си радист, разказа дългогодишният началник смяна в учреждението Христо Лазаров.

По-голямата част от трудовия му стаж е преминал в "Бургас радио". Единадесет години е работил и като корабен радист.

"Бреговата радиостанция е създадена отначало като пристанищно радио и бързо заема важно място като международна, за осъществяване на обмен с чужди кораби, които посещават Бургас и които пътуват. Участвали сме в множество спасителни операции", разказва дългогодишният служител. И обяснява, че още тогава, за запазване на живота на моряците е била създадена стройна система.

"Всички в службата бяхме изрядни-с перфектен английски език, отлично познаващи законодателството и международните правилници в мореплаването, боравехме с техника от последно поколение", горд е той.

„Корабът не може да тръгне без капитан, а навремето- и без радист”, разказва Христо Лазаров. Той със съжаление споделя, че професията е на практика изчезнала, след като  комуникацията чрез морзовата азбука е изместена от новите технологии.

Припомня, че бургаските радисти са постигнали изключително висок професионализъм и са доказали, че са сред най-добрите в света. И посочи като пример покойният вече Христо Станчев Пройков, дългогодишен републикански първенец, класирал се на второ място по време на Световно първенство в Китай, а после представял държавата ни достойно на състезания в Чехия, Унгария и в други държави.

Христо Лазаров отбеляза огромната роля, която "Бургас радио" е имала за осигуряване безопасността на корабоплаването и обезпечаване на сигурността на екипажите. И припомни, че когато корабът „Алфа БГ” с 15-членен екипаж" беше отвлечен от сомалийски пирати през 1997 година, именно служителите на ведомството помогнаха в осъществяването на преговори с морските разбойници. В резултат на което всички похитени моряци бяха спасени.

Радистът признава, че той и колегите му са били в по-особена категория служители. Но не иска да навлиза в детайли защо точно е било така. „Ще кажа само, че на входа на службата ни имаше надпис: „Забранено за външни лица”, лаконичен е в коментара си по този въпрос той. „Работехме с абсолютно всички средства за радиовръзка, за комуникация изобщо. Всички, които съществуваха тогава в света”, казва той. И така до 1996 година, когато радистите са свалени от корабите. „Бреговата радиостанция остана само за телефонни разговори на УКВ на рейд и на къси вълни със света. Основното предназначение, което се спазваше, беше да останат три канала, на които да се следи за запазване на човешкия живот на море. Дадоха ни много модерна нова апаратура, чрез която имахме възможност да контактуваме с корабите от радиостанцията в Бургас, да говорим по УКВ от Калиакра, от Емине и от други точки. Тъй като международната система за спасяване изисква всяка морска радиостанция, която е обявена за международна брегова, да има район за пазене и да обезпечи спасяването на кораби в него. След закриването на бреговите радиостанции, въз основа на Конвенцията за опазване на човешкия живот на море, във Варна бе създаден Морски спасителен център. Сега той има решаваща роля в спасяването от българския бряг до Истанбул. Има връзки между службите в България, Румъния, Турция и другите черноморски държави и се координират действията, когато се наложи да се организира спасяването на корабите и на моряците”, обяснява Христо Лазаров.

Христо Лазаров

Самият той е получавал множество SOS сигнали. „Всеки, който получи такъв сигнал е длъжен да го повтори на бедствената честота. Нашата работа беше да намерим кораба, който е най-близо до мястото на потъващия плавателен съд. Приемали сме много SOS сигнали, понякога с лоша чуваемост, от далеч, помагали сме за спасяването на много български и чужди кораби”, спомня си радистът.

Никога няма да забрави за спасителната операция на обявил SOS сигнал гръцки кораб, бедствал недалеч от Созопол, в района на далян „Чайка”. А също и за спасяването на български кораб край бреговете на Алжир, SOS сигналът от който получил лично.

"С настъпването на модернизацията на ефира, спътниковите устройства за сателитна връзка, клетъчните телефони и други системи, радистите бяха изместени", коментира Лазаров. И му е тъжно, че е на практика сред последните, които владеят тази специалност.

Автор Татяна БАЙКУШЕВА

Comments are closed.