Инж. Дико Патронов-лесовъд: След изграждането на граничната мрежа пътищата трябва да се ремонтират

Някои от тях са в ужасно състояние

Инж. Дико Патронов е лесовъд, доктор на науките по екология на гората. Дълго време е бил директор на Регионалната дирекция по горите в Бургас. Той е изследовател и неуморен радетел за опазване на природата в Странджа планина. Инициатор е за обявяването на защитени местности и резервати в района. Като експерт е участвал в разработването на План за управление на природен парк „Странджа”. В момента инж. Патронов е главен специалист и горски инспектор в Дирекцията на Природен парк Странджа.

Инж.Дико Патронов[/caption]– Инж. Патронов, неотдавна Вие алармирахте чрез социалните мрежи за извършване на прекомерна сеч в горите във връзка със строителството на оградата по границата. Какви по Ваши наблюдения са мащабите на проблема?
– Проблемът, свързан с граничната просека възникна тогава, когато мрежата тръгна край река Резовска. Защото докато се вървеше по сухата граница, мрежата се строеше по самата граница. И там не се изсичаха дървета изобщо. И по този начин мина просеката през резерват Витаново. Там не се изсече нищо и бяха запазени границите на резервата. Когато обаче се тръгна по река Резовска, нямаше как да се строи по брега, защото там е скалисто, има стръмни склонове. И тогава възникна въпросът, който поставихме и на областния управител: „Защо изграждането на новото съоръжение не върви по старото съоръжение, което се намира навътре в територията на България. И което е изградено технологично, технически и инженерно, така че да може да се построи по-лесно и да се поддържа по-лесно“. Това е старото гранично, на 7-8 километра навътре в територията на страната. Но се реши да се направи сега по-ниско, по реката, по една стара полоса. Говореше се, че няма да се правят никакви изсичания. Но после се започна със сечите. Аз, а и други мои колеги предполагаме, че бързината, с която се искаше да се изгражда съоръжението, не отговаряше на възможностите точно технически да се избере правилното трасе, особено в някои критични места, на завои, в долове. И когато трасето вече започна да се сече, се оказа, че на някои места е нужно да има корекции, ненормални разширявания и се получиха на много места широки по 70-80 метра просеки. Което не е нормално. Ако ние заради това, че едно дърво можело да падне, трябва да изсечем декари гора, то така би следвало да направят и навремето, когато правиха старото гранично съоръжение. Но то не беше направено със 70-80 метра просеки, а с 10-15-метрови. Такива места има в много части на трасето. И действително картината не е никак приятна. Вероятно имаше и други, може би икономически изгоди от това, че тази дървесина, която се изсичаше там, можеше да се продава и по този начин да се печелят и пари. Но такива места има, те са неприятни за гледане. 
– Къде са най-фрапиращите случаи?
– Има ги и в района на Вълчановия мост, там се получи едно много голямо изсичане след поправка на трасето. В посока към Делийска река има големи разширявания. Когато специалист погледне мрежата, веднага се разбира къде е сечено повече и къде по-малко. Това предизвика спор сред колегията. Защото има хора, които трябваше да следят за тези неща. И това бяха тези, които участваха в комисиите. От Природен парк „Странджа“ изобщо не бяха поканени хора. Или пък да кажем когато се обсъжда трасе, когато се работи по трасето. Изобщо нещата се правеха така, като че ли се решаваха направо в София. Така се получи и спорът, който възникна за резерват Узунбуджак. В крайна сметка се постигна съгласие и се разбра, че мрежата може да мине по един път в Узунбуджак, без да се правят просеки. Т.е. мрежата може да минава и в по-малки ширини, за да не се изсичат части от гората. Защото щеше да е фрапиращ случай в резервата да се правят 60-метрови просеки. Все пак това е един от най-известните български резервати – биосферен, под егидата на ЮНЕСКО. 
– Какви гори се изсичат, унищожават ли се многовековни дървета? 
– Изсича се поголовно всичко, което попада в посоката на трасето. Изкоренява се растителността на голо. Вековни гори се изсякоха, млади гори също, храсталаци.
– А къде отива дървесината от отсечените дървета?
– Аз мисля, че тя беше играна на търг. Тя е собственост на държавата. Не съм абсолютно сигурен, но мисля, че в по-голямата си част тя остана при тези, които строиха трасето. 
– Според Вас как ще се поддържа това съоръжение, има ли създадени вече условия това да става?
– Това съоръжение иска една изключително висока организация за поддържане през следващите години. Защото то минава през много долове. На тези долове се направиха мостове, което е рисково. Още при първите наводнения голяма част от тях ще бъдат запушени и от буйната вода, която идва при топенето на снега и при големи валежи, там ще има разрушаване и на самата ограда. Затова всички, които имаме опит в тази работа, сме категорични. Да не говорим, че тя ще бъде рязана от мигрантите, чупена и така нататък. Но ние водихме разговори и аз казах и на главния секретар Георги Костов, че това поддържане трябва да бъде организирано. Тогава той обясни, че такава организация е нужно да създаде областният управител. Виждате как цялата отговорност се струпва върху главата на областния управител. При положение че има две големи министерства – на вътрешните работи и на охраната, защо трябва областният управител да решава тези въпроси. Мисля, че тук има някаква несериозност, която след време ще се стовари върху главите на всички. 
– Какво е състоянието на пътищата, които водят до границата?
– В момента те са в много лошо състояние. Много са засегнати от тежката техника, преминавала по тях. След изграждането на съоръженията те трябва да се възстановят. Така че да могат да бъдат използвани от хората, които живеят в граничния район и от екипите, които ще поддържат граничната мрежа. Това са и междуселски пътища – като се започне от Елхово, тук, в Странджа – от района на село Близнак, в района на Бръшлян, на Кости и Бродилово, горските пътища и така нататък. Бяха им извършени леки козметични ремонти обаче тежките коли, товарите, които отиваха към границата, ги разбиха. Пътят за Сливарово например беше леко рехабилитиран, но после се разби. Същото се отнася за пътищата, които водят на юг от Малко Търново, посока към Вълчановия мост, пътят, който води от Сливарово към Синеморец, а и тези по цялото било Кости – Бродилово. А те бяха докарани до сравнително добро състояние, а сега са в ужасно състояние. След като се построят съоръженията, вероятно след два-три месеца, дано се довърши мрежата дотогава, ще е нужно цялата пътна мрежа да бъде ремонтирана отново. Така че да може бързо да се достига до границата. Тези пътища се използват и от всички, които осъществяват в територията някакви стопански дейности в тези райони. И това е един от важните въпроси. Това ще позволи и създаването на условия за работа на млади хора – механизатори, машинисти, шофьори, които ще са нужни за поддържане на цялото гранично съоръжение. 
Установихме, че в общата суматоха по изграждането на граничната мрежа и изсичането на гората беше открито едно много голямо нарушение – изсичане на огромна територия в района на Горско стопанство Малко Търново. Сега вървят проверки във връзка с това. През целия си съзнателен живот аз не съм виждал такова нагло нарушение от хора, които са осъществили това. Интересно ще е как ще завършват проверките и тогава ще се даде по-голяма гласност. 
– В какво състояние са старите застави в граничните райони? Подлежат ли на ремонт и ако се наложи, в тях могат ли да бъдат настанявани хора?
– Някои от тях не могат изобщо да бъдат ремонтирани. Просто защото са почти изцяло разрушени. Има само една застава, която е по-запазена, тази до село Сливарово.

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

Comments are closed.