Калиакра- най- бранената крепост

От Татяна Байкушева

     Само около три часа са ви нужни, за стигнете с кола от Бургас до нос Калиакра. Там, в руините на едноимената крепост, които пазят духа на една отминала епоха, усещате някогашното величие на народите, обитавали това място. Крепостта е разположена на площ от 150 000 кв. м. Тя навлиза на цели два километра навътре в морето и единственото място, откъм което меже да се достигне по суша е малка част от северната й страна. Това, че е обградена от всякъде от морето, в комбинация с факта, че стръмните й брегове са с височина от над седемдесет метра и до днес я правят едно трудно достъпно място. Някога тя е давала на обитателите си сигурността на непревземаема зема. Днес крепостта е "превзета" от туристите.

Но тук определено по- често ще чуете румънска реч, отколкото роден български език. Откакто границата със северната ни съседка е отворена за свободно преминаване, множество румънци откриват очарованието на скалистите брегове. Дали те се интересуват повече от история, отколкото нас, не зная, но факт е, че дори през приятните слънчеви уикенди, българи тук почти не идват. Казват го и възрастните плетачки на дантели, които са изложили за продан красиви карета, шалове, изящни бродирани кърпички и един сувенир, който определено е патент на калиакренските баби- изплетените от пухкава прежда фигурки на котки. Жените обаче са доволни- туристите, от каквато и националност да са, харесват тяхната стока и плащат за нея добри пари.

[nggallery id=32]Първото регистрирано име на крапостта е Теризис. Така са нарекли своя град траките от племето теризи, заселили за пръв път нос Калиакра през IV век пр .н. е. Едва през VI век в архивите крепостта се среща под името Акре. Тези две основни наименования се срещат през времето в различните писмени източници видоизменени: Теристис, Килгра, Триса, Гелакте и др. В историята на крепостта се редуват периоди на разгроми и падения с времена на слава и величие. За Калиакра са водени може би стотици битки. Своето най- голямо могъщество крепостта достига през втората половина на XIV век, когато е превърната в едно от най- важните политически и духовни средища по Черноморското крайбрежие. Разпложеното на западния бряг на крапостта пристанище, чиито кейове днес се намират под водата, е посрещало и изпращало кораби от целия свят. Според историческите данни, най- активни са били контактите с търговци от Венеция и Генуа.

През 1393 година Калиакра времено е била завладяна от войските на Баязид. За кратко в нея е успял да се укрепи влашкият войвода Мирчо Стари- до 1417 година, когато крепостта отново пада под османска власт. По време на кръстоносния си поход през 1444 г., временно я освобождава крал Владислав III Ягело, но след съдбовната битка край Варна на 10.11. 1444 г., християнската войска е окончателно разгромена и в крепостта е настанен постоянен османски гарнизон. През 1585 г. френският пътешественик Фнансоа дьо Пави описва в соите дневници подобен на манастир религиозен център на дервишки орден, разположен на нос Калиакра. Датата четвърти февруари 1878 година е регистрирана в архивите като денят, в който Калиакра е била освободена от Първа донска казашка девизия на руската армия. Мястото фигурира с подробно описание на изследователите Константин Иречек и и К. Шкорпил.

До наши дни са добре запазени останки на една голяма част от сградите и съоръженията в крепостта- основите на постройките във външния и вътрешния град /цитаделата/, четири църкви, римска баня, няколко кладенеца, подземни помещения, масивните външна, средна и вътрешна крепостни стени, реставрираната кула, величествената крепостна порта. Ако преминете през цялата крепост и достигнете най- южната й част, ще видите параклисът "Свети Никола". Счита се, че в една от пещерите, разположени под крепостта, светецът- покровител на моряците и рибарите, е прекарал голяма част от своя живот и пак там е бил погребан. До неотдавна пред входа на пещерата и в района на Калиакра, всяка година се е устройвал голям християнски събор, посветен на Св. Никола.

Непосресетвено до параклиса, носещ името на светеца, се намира "Вратата на четиридесетте девойки". Името й е свързано с тъжната легенда за девойки от богат средновековен род, които османските нашественици се опитали да пленят. За да спасят вярата и честта си, младите момичета сплели в едно косите си и заедно скочили от скалите в бушуващото море. Бездната ги погълнала завинаги, но жестоката им смърт ги превърнала в светици- и до днес местните хора вярват, че душите на тези чисти и непорочни девици бдят над корабите и лодките, преминаващи край опасните скали наоколо.

Голямо земетресението през 1901г. разрушило голяма част от южния бряг на нос Калиакра- около 200м. Никой не знае какви археологически ценности са потънали в морето тогава заедно със скалната маса. Според историците, проучванията на крепостта тепърва предстоят и е възможно тук и на морското дъно наоколо, да бъдат открити множество интересни находки.

Comments are closed.