Капитан далечно плаване Петър Стайков: Висококвалифицирани морски кадри могат да се обучават и в Бургас

Градът има потенциал за създаване на Колеж по корабоплаване

Татяна БАЙКУШЕВА

Капитан и то роден във Варна свързва съдбата си с  морското дело в Бургас. В годините, когато капитан далечно плаване Петър Стайков е действащ моряк, двата града са в остра конкуренция. 

Завършвайки Висшето военноморско училище през 1966 година, той напуска родната Варна и се установява в Бургас през 1973 година, когато започва морската му кариера. Отначало започва работа като помощник-капитан, скоро след това става капитан далечно плаване и управлява различни кораби. Бил е началник на базата на Параходство Български морски флот в Бургас от 1982 до 1986. Петнадесет години  работи като пилот в Пристанище Бургас. Има 43-годишен стаж в морето. Споделя, че освен трудности, в работата му е имало и много романтика. Особено в онези години, когато възможността на хората в България да пътуват зад граница са ограничени, а моряците можеха да обикалят по целия свят и да разказват за малко познати земи зад „желязната завеса“, за екзотични места, познати само от учебниците по география. „Посещавал съм много интересни места, като например малките островни държави Науру и Оушън около Екватора. Те съществуваха, защото там имаше находища от фосфати, които се изкопаваха и се изнасяха за Австралия. Островите на практика бавно изчезваха. На жителите им се правеха инвестиции в други страни,когато стане невъзможно да пребивават в родината си да се преместят“, спомня си капитан Стайков.

PetyrStaikov_KDP2Той неведнъж е попадал  в морски бури, преодолявал е много тежки ситуации. Зад гърба си има  околосветско пътуване. Най-големият плавателен съд, който е управлявал, е 38 500-тонният товарен кораб, предназначен за насипни товари – „Георги Григоров”. Получил го чисто нов и присъствал на вдигането на флага му, а после го управлявал седем години.

Заради недостиг на квалифициран персонал, в онва време висшите морски кадри рядко получавали отпуски.Така се налагало с месеци да е далеч от дома, но най-дългия му престой на кораба е за две година без да се завърне в България, във времето, когато липсвали интернет връзки, скайп разговори и фейсбук, това се усещало като вечност.

Параходството се опитвало да облекчава тежкия живот на служителите си. Организирали се пътувания за съпругите на членовете от екипажите.В един от случаите  след осеммесечно отсъствие от дома и пътуване от Япония към Европа с кораб „Мургаш”, половинките на моряците ги посрещнали в италианско пристанище. Срещата била много трогателна и емоционална. Параходството разрешавало моряците да бъдат придружавани понякога от членове на семействата си по време на кратки курсове и подходящи дестинации, най-често в Средиземно море и северните морета и държави. Така и близките на моряците виждали какъв е живота в „свободния свят“. Съпругата на капитан Стайков пътувала с него до Белгия, Холандия, Англия и Гърция, а веднъж го придружила и дъщеря му.
Никога няма да забрави един от най-тежките моменти в неговата морска практика. През 1990 година с кораба „Бургас“ преминава през едно от  най-натоварените морски трасета в света-Босфора. Тогава контейнеровозът, който управлява претърпява катастрофа. Турски кораб се блъска в българския и плавателният съд на съседите потъва за по-малко от двадесет минути. Инцидентът става през нощта.

 „Нашият кораб имаше малки щети. Грешката не беше при нас”, категоричен е капитан Стайков. Тогава той веднага съобщил за инцидента и потърсил помощ от брега. За щастие всички моряци останали невредими. „Ако само един от тях беше пострадал, въпреки че нямах никаква вина за инцидента, аз като капитан щях да получа около десетгодишна присъда и да лежа в затвор. Такива бяха законите тогава”, разказва той. Стигнало се до съдебно дело. Светкавично била натоварена най-добрата кантора в Истанбул, занимаваща се с подобни казуси. На място като съветник пристигнал веднага юрисконсулт на БМФ. Българският екипаж получил изключителна защита и бил изцяло оправдан. Капитан Стайков си спомня, че години преди техния инцидент български капитан е лежал в турски затвор след подобна ситуация, в която имало загинал моряк.  

„Много е важно нивото на подготовка. Ние попадаме в различни държави и капитанът трябва да е много добре запознат с правилата в съответната държава, за да може в случай на ситуация адекватно да реагира и да защитава интересите както на корабособственика, така и на екипажа – било материални, а и като човешки ресурси”, коментира българския капитан. И споделя, че по негово време рядко се е случвало да възникне сериозен проблем в някаква ситуация. При заболяване моряците се лекували във възможно най-добрите клиники и разходите за това се поемали изцяло от застраховател. „През 1986 година бяхме влезли в река Мисисипи, на път за Нови Орлеан. Един от моряците получи инсулт. На кораба тогава, особено при дългите курсове, имаше лекар. Никоя компания сега не поддържа такъв стандарт. Корабният лекар установи състоянието на човека. Извикахме специалисти, взеха го и той постъпи в най-добрата клиника по неврохирургия, беше опериран и спасен. Помня, че операцията беше много скъпа – около 350-400 хиляди. И всички разходи бяха покрити”, разказа още капитанът.

След 1989 година той започва работа в арабска компания и често му се налага да преминава през Сингапурския пролив, известен тогава с честите набези на пирати. Екипажите на корабите вземали много сериозни мерки, за да бъде корабът предпазен.Въпреки това не един и два са случаите с отвлечени кораби. Обикновено пиратите атакуват нощем с много бързи катери, доближават се до кораба и се изкачват на борда му и  винаги са въоръжени, разказва капитанът.
Капитан Стайков завършва професионалния си стаж като пилот в бургаското пристанище. „Да се направи безопасно една маневра по заставането на кораб, който достига понякога дължина от 300 метра, е цяло изкуство. Тайната е в подготовката. Човек трябва да мине през всички нива, за да достигне до пилотската степен. Нужни са и много здрави нерви”, категоричен е той.

Днес членува в клуб на моряците ветерани в Бургас. Морските истории сега са в разказите им за отминалото време. Те потъват в спомени за славното минало, когато България имаше риболовна и търговска флотилия и беше фактор на картата на световния морски флот.

Капитан Стайков и останалите членове на клуба са сред радетелите за това, в Бургас да бъде създаден Колеж по корабоплаване, където да се обучават висококвалифицирани морски кадри като навигатори, механици, специалисти по електроника и други. Ветераните отчитат това не просто като своя идея, а като необходимост. И са уверени, че градът има потенциал за изграждане на подобна образователна институция. Вече са водени предварителни разговори за осъществяването на това начинание и морските хора са убедени, че не е далеч денят, когато учениците от Бургас ще могат да получават висока морска квалификация в родния си град.

Comments are closed.