Капитан – лейтенант Елица Тодорова: “Съвременната техника позволява точна ориентация, но не е безгрешна. “

Капитан – лейтенант Елица Тодорова е командир на Хидрографски район – Бургас към Военноморските сили на Република България. Тя и колегите й отговарят за безпроблемното функциониране на морските фарове с голяма видимост /над 20 морски мили/ по Южното Черноморско крайбрежие. Капитан – лейтенант Тодорова е началник на фаропазачите от южния район – двадесет и деветима мъже. “За нея няма трудности, които не могат да бъдат преодолени и проблеми, които не могат да се решат”, казват хората, които работят с нея. И споделят, че разчитат на професионализма и подкрепата й безусловно. 

Променило ли се е значението на морските фарове заради напредването на технологиите?

Като цяло си е останало същото. Те са вспомагателен механизъм за ориентиране на корабите на море през тъмната част на денонощието. На някой от тях са поставени съоръжения като наутофони, които издавайки звуци служат за ориентир при мъгла. Такъв наутофон има на остров “Свети Иван”. На “Маслен нос” някога е имало камбана, която е била снабдена с механизъм, навиван от фараджията и е изпълнявала същата функция – да ориентира корабите къде точно се намират по отношение на брега. Съвременната техника позволява по – точна ориентация, но не е безгрешна. Случва се момент, в който например няма захранване за GPS – ите или за другите средства за ориентация. Могат да се получат и други проблеми. Така че именно чрез морските фарове истинските корабоводители могат да се ориентират.

Капитан - лейтенант Елица Тодорова

Капитан – лейтенант Елица Тодорова

Защо тогава не се строят нови навигационни съоръжения от този тип?

Важните места вече са добре обозначени и не е необходимо. А и за да не се объркват допълнително с нови сведения корабоводителите. По най – издадените географски части от сушата, които са навътре в морето вече съществуват фарове, които са с определена характеристика и координати. Говорим конкретно за фаровете, които се виждат навътре в морето. Има по – малки съоръжения, които са с по – малка далечина на видимост. Например плаващите, които обозначават опасни скали, опасни места, които биха могли да се маркират с други средства.

Как се става фаропазач? Има ли специални изисквания?

Кандидатът трябва да е завършил средното си образование. По възможност да има средно – специално образование. Да разбира от електротехника, от двигатели и вероятно да обича живота при по – екстремни условия. Към момента е така. Може би за в бъдеще фаропазачите ще работят на по – специална техника и ще се налага да притежават допълнителни умения.

Elica1

Фаровата кула на остров “Света Анастасия”.

Всички Ваши подчинените са мъже. Трудно ли ги командвате?

Зависи. Под командване аз разбирам да си имаме взаимно доверие. И в трудностите, и в хубави моменти да сме заедно. Както е в живота.

Защо на служба при вас не постъпват и дами?

Такава е практиката в момента. Предполагам, че поради тежките условия за работа. Понякога се налага де се остане и след края на работното време и да се окаже съдействие. Жената като майка по – трудно би могла да се грижи при тези условия за едно бъдещо потомство. Може би е въпрос на време. Преди е имало и жени, работещи заедно със съпрузите си на фаровете.

Достъпът до големите морски фарове, които са и най – атрактивни, е ограничен. Защо това се налага?

Безопасността на съоръженията, на фаропазачите и на хората, които желаят да ги посещават е най – важна. Тъй като фаровете са обикновено кули с височина десет и повече метра. В тях и в сградите около тях е разположена много техника. Има любопитни посетители, които без да искат могат да навредят. Фаропазачът е сам по време на дежурството си и за него е трудно, дори невъзможно да контролира посетители.

Elica3

Капитан – лейтенант Елица Тодорова

Морските фарове по Южното Черноморие бяха оборудвани с ново осветление. В какво точно се състои модернизацията и какъв ще е резултатът от нея?

Поставихме нови източници на светлина, които притежават енергонезависимост от бреговата електро преносна мрежа. Захранват се от фотоволтаичен панел. Зависими са само от слънчевото греене – нуждаят се от два часа слънце, което осигурява седмица, до месец непрестанна работа. Такива осветления вече са монтирани на Поморие, на остров “Свети Иван”, на “Ставо банка”, на остров “Света Анастасия” и на Маслен нос. Те ще гарантират по – голяма сигурност в работата и екологично са по – чисти. Снабдени с фоточувствителни елементи, така че биха могли да се включат и през деня, ако времето е особено мрачно.

Интервю на Татяна Байкушева

Публикацията е подготвена със спомоществователството на Пристанище Бургас.

Comments are closed.