Листата от бук – пролетен деликатес в Странджа

Олио от жълъди правели някога хората от планината

      Татяна БАЙКУШЕВА

Младите букови листа са отлична и много здравословна храна за човека, разказа за „Черноморски фар” директорът на Природен парк „Странджа” инж. Димо Димов. Точно сега е времето, когато младите филизи на дърветата се разлистват и са особено ароматни и свежи, разкри тайната на странджанската гора дългогодишният лесовъд. По думите му, те стават както за приготвяне на превъзходна салата, така и за директна консумация. Вкусът им е леко кисел и те прекрасно се комбинират с други подходящи за храна горски растения. Не стават за наяждане, но с тях човек може да залъже глада си.

Инж.Димо Димов

Инж.Димо Димов

Инж. Димов обясни, че листата на бука не са най-атрактивната храна за дивите обитатели на гората, като сърни и елени, и няма опасност човекът да конкурира тези животни, ако си набере от растението. Красивите тревопасни повече предпочитали да похапват млади пъпки и клончета от къпина и трънка. А те изобилстват в Странджа. Много са полезни, ако от тях бъде приготвена прясна отвара. Подходящи са за изсушаване и са отлична добавка в билковите чайове.

Някога хората, обитаващи селата в една от най-красивите български планини, умеели да приготвят първокласно олио от букови жълъди, спомнят си жителите на село Кости. Те пресовали почистените узрели плодове по специален начин и успявали да добият от тях висококачествена хранителна течност. Практикували методиката до преди петдесетина години. Благодарение на буковото олио успявали да си помогнат за прехраната в тежки години, когато реколтата била слаба и ресурсите недостигали.

Странджанци са известни със завидните си кулинарни умения. Местните домакини са признати майсторки на най-хубавия зелник – баница, приготвена от тестени кори, сирене и различни вкусни треви, които те берат от дворовете на къщите си и от горските поляни. Наричат ги „зеллето”. И ако в повечето краища на България правят зелник със спанак или лапад, тукашните хора успяват да постигнат неповторимия вкус на своя деликатес, добавяйки още листата на множество различни растения. Така че рецептата за печивото е уникална за всяка една от стопанките.

Онези, които обичат да експериментират с вкусовете обаче, трябва да са наясно, че сред растенията в Странджа има и много, които са силно отровни. Например тисът, наричан още отровачка. От него в планината са останали само шест екземпляра. Въпреки че може да е смъртоносно, дървото е изключително ценно заради своята дървесина. Някога в Египет то се е използвало за направата на саркофази. Днес то се отглежда изкуствено в Разсадника за редки видове на природния парк.

Comments are closed.