Ловът на моруни е занаят на живот и смърт

Умението се предава само от баща на син


Автор Татяна БАЙКУШЕВА


Сред рибарите има една особена група. С принадлежност към нея могат да се похвалят малцина. Това са хората, които умеят да улавят най–голямата риба в Черно море и вливащите се в него реки – моруната. Някога тя се е срещала в дълбините много по–често, отколкото сега. И достигала тегло от над един тон. С парите, получени след продажбата на само на един такъв екземпляр, рибарят можел да издържа себе си и семейството си цяла година, свидетелстват старите хроники. Високо ценено, както е известно, е не толкова месото, колкото хайверът – незаменимият деликатес, за който търговците плащат баснословни суми.
Моруна, уловена край АхтополМоруните са най-големите есетрови риби. През размножителния си период те изминават хиляди километри. Живеят в Черно море, но в средата и края на зимата навлизат в сладководните реки и през пролетта си хвърлят хайвера. В Дунав средните размери на съвременните моруни са около до 3 – 4 метра дължина и до 400 кг тегло. Най-голямата риба, хваната в българската част на реката, е

тежала 882 кг. Рекордите са от река Волга, където през 1924 г. извадили 1228-килограмов екземпляр с 248 кг хайвер, а през 1927 г. – 9-метрово чудовище, тежащо тон и половина.
По течението на Дунав моруните стигат до енергийния комплекс „Джердап” между Румъния и Сърбия.Там реката е преградена с язовирна стена. За голямо съжаление на риболовците, отвъд тази стена.
Рибарите по Дунав разказват, че от средата на 80-те години броят на моруните, както и на повечето от другите, идващи от Черно море риби, силно е намалял. Вина за това има основно масовото използване на торове и пестициди. Чрез притоците от Унгария, Югославия, Румъния и България, вредните вещества се оттичали в Дунав и оттам в морето. Статистиката сочи, че през последното десетилетие промишлените замърсители са намалели, а употребата на изкуствени торове и препарати е била ограничена. И моруните започнали да се появяват отново.
Ribi4За да бъде уловена моруна, е нужно да бъде подготвена много специална, майсторски изработена примамка, която рибарите наричат капан или "кърмаци". Кърмакът представлява дълго около 100 метра въже, на което през метър са вързани стоманени куки на 80 – 100-сантиметров повод. От двете страни на въжето се слагат триъгълни котви от арматурно желязо, които се забиват в дъното. Кърмаците се залагат напряко на течението, ако става дума за речен риболов. На всяка от 100-те стоманени куки виси завързано парче стиропор, в миналото са слагали леко дърво. Така течението носи куката и тя се движи. Моруната е дънна риба. Тя плува бавно и следи внимателно всичко около себе си. Когато наближи кърмака, тя забелязва движението и очаквайки че се натъкнала на плуващи мъртви или зашеметени риби, с които обича да се храни, се впуска към опасните остриета. Щом някоя от куките се забие в тялото й, рибата започва да се мята и се нанизва на другите остриета. Понякога тя успява да се освободи от капана, но най-често остава прикована на дъното. Възможно е да умре преди рибарят да е дошъл и да я намери. Ако обаче се е закачила час – два преди лодкарят да провери кърмаците, огромната риба може да е изключително опасна. Щом рибарят задърпа въжето с куките, тя започва да се мята и пляскането на опашката й прави истински водовъртеж. Не една лодка е била преобръщана по този начин, а много такива инциденти са завършвали със смърт на човек. Затова и веднага, щом се покаже някаква част от тялото на гигантската риба, тя трябва да бъде убита с остър предмет. Ето какво ужасяващо описаните на такава ситуация срещаме в един от форумите за риболовци в Интернет: ”Ако не убиеш моруната и я оставиш да отплува, направо си плюеш на късмета. Да не говорим, че може да платиш скъпо, дори да умреш. Затова, доближиш ли с лодката, да не ти мига окото! Да не ти трепва ръката! Грабваш нож, брадва, кол, кука … Бий, ръгай, режи, сечи, докато спре да мърда. Умре ли, вече е твоя…”
Трагичен е случаят с трима мъже от Ново село през март 1994 година. Те вадели от ледените води на Дунав едър екземпляр. Рибата била толкова тежка, че щом я подпрели на борда, наклонила лодката. Двама от лодкарите паднали във водата. Единият се удавил, заплетен в кърмаците. Тялото на другия никога не било открито.

Моруна, изложена за продан в магазин Метро в Бургас през 2002 година

Улавяните в Черно море екземпляри достигат няколко метра дължина

За последен път големи моруни са улавяни в морето южно от Ахтопол – преди шест години. Теглото им било от около 150 – 170 килограма. От тях бил изваден черен хайвер за няколко десетки хиляди лева. Изкупували ги веднага – още на кея.
Месото от моруна се купува направо от лодката за около 10 лева на килограм. По-скъп е черният дроб – около 30 лева. В сделката най-важен е черният хайвер. Цената му преди 20 години е била 1000 германски марки на килограм, сочат данните от тогава. През 2006 г. рибарите от едно дунавско село са хванали няколко моруни, чийто хайвер е изтъргуван за по 700 евро на килограм.
След влизането на България в Европейския съюз, използването на кърмаците е забранено. Залагането им се счита за нехуманно, тъй като те разкъсват тялото на рибата и тя може да продължи да плува ранена, докато умре. Но дори и да не използват зловещите уреди, рибарите пак не могат да практикуват доходоносния занаят. Уловът на есетрови риби беше забранен в българската акватория на река Дунав и Черно море в началото на 2012 година със Заповед на министъра на земеделието и храните. Това се наложи поради необходимостта от опазване на популациите на тези видове риби.

Comments are closed.