Морският фар на „Маслен нос“ – романтика накрай света

От Татяна Байкушева

Трудно можете да се озовете на “Маслен нос”, ако не сте тръгнали специално за там. До мястото по суша се стига доста трудно дори и с джип. Преминава се по черен път, преодоляват се ровове и стръмнини – изпитание и за най – опитния шофьор. Ако има място по морето, което може да се нарече “накрай света”, то е тук. Не така тежък е достъпът откъм морето. В хубаво време пътуването с лодка от Приморско до малкия плаж, известен като “Мидения”, който се намира наблизо, е много приятно.

Кулата на морския фар.

Кулата на морския фар.

В най – издадената част на носа се издига морският фар. Негов първообраз е бил така наречения “червен огън” – факел, монтиран на специална конструкция, който е бил запалван всяка нощ и е бил ориентир за мореплавателите. Сега морският фар се поддържа от служителите на Хидрографски район – Бургас към Военноморските сили на Република България. Ръководител на службата в момента е жена – капитан – лейтенант Елица Тодорова. На нея и на колегите й се пада голямата отговорност да следят за безотказното функциониране на морските навигационни съоръжения от нос Емине до Резово. Достъпът до тях е ограничен и те могат да бъдат посещавани само след получаване на специално разрешение за това. Фарът на “Маслен нос” представлява красива бяла каменна кула, издигаща се на повече от седем метра над скалистия бряг. През нощта пътеводната светлина се вижда на 20 мили навътре в морето. Тя пулсира с периодичност 17,2 секунди, като в този цикъл се редуват последователно 0,4 секунди светлина, 4 секунди тъмнина, отново 0,4 секунди светлина и 4 секунди тъмнина, последвани от 0,4 секунди светлина и 8 секунди мрак. Стратегическото местоположение на този фар го прави един от най – важните за корабоплаването в региона.

Новото осветление е производство на "ЕЛТА - Р".

Новото осветление е производство на “ЕЛТА – Р”.

Неотдавна в кулата му бе монтирано ново осветление. Високотехнологичната техника е снабдена със специална маркираща лампа за навигация в корабоплаването, наричана още светодиоден осветител с кръгова диаграма, т.е. с възможност за наблюдение в 360 градуса. Новото осветление много прилича на това с нажежаема жичка, което се ползваше до сега, но изразходва значително по – малко енергия и е независимо от подаването на електричество, тъй като е снабдено с автономно слънчево захранване. То е произведено от българската фирма “ЕЛТА – Р”. Старата оптика, както и на останалите модернизирани обекти, ще остане на мястото си и ще бъде в готовност за всеки случай.

Вахтата на “Маслен нос” е тежка. Никой от фаропазачите, с които разговарям обаче не се оплаква. За тези калени в изпитания мъже като че ли преодоляването на предизвикателствата не е бреме, а рутинна работа, която просто трябва да се свърши без много приказки. Някой от ежедневните действия на хората тук са доста рисковани. Като например изкачването в лошо време и бурен вятър на откритата стълба, водеща към върха на фаровата кула. “Покорявам” я в слънчев летен ден, но това не ме затруднява да си представя как това става през зимата. Тогава тя е обледенена, а морето почти непрестанно я посипва с ледена пяна. Повечето от кулите на останалите морски фарове са с вътрешни стълбища и това явно изобщо не е случайно. Друг проблем е, че през част от годината пътят до тук става непроходим за автомобили – разкалян или затрупан със сняг. Тогава разстоянието от 4, 8 километра от “Перла” до “Маслен нос” фаропазачите изминават пеш. “Налагало се е много пъти. Засичал съм, че в хубаво време го преминавам за около един час. Но в снега и виелицата е друго. Вървиш, проправяш си партина в преспите, някой от които не можеш да пресечеш – можеш само да ги заобиколиш. Няма как – трябва да сменя колегата “, разказва седемдесет годишния Янаки Зелеников, който е работил тук тридесет години. Заради лошо време, не веднъж му се е налагало да пребивава на “Маслен нос” за повече от седмица. Той е вече пенсионер, но продължава да идва на мястото и сега. За да помага щом се наложи на сина си, който е наследил професията му. Категоричен е, че за тази работа, освен сериозни технически познания, човек трябва да притежава смелост, търпение и упоритост. “Много трудно ми е било когато има силен вятър, а трябва да сменя лампата на фара. При вятър 28-30 метра в секунда имаш чувството, че ще те отнесе. Едва се задържаш”, разказва той за изпитанията. Казва, че много пъти му се е налагало да помага на бедстващи рибари:”Гледаш го, че бедства. Спрял му е двигателя Вълните го носят. Ще се разбие в скалите. Трябва да му помогнеш. Корабокрушението е нещо страшно Отиваш и го изтегляш на буксир. Често се е налагало да помагам със служебната лодка на хора , изпаднали в беда. “

Янаки Зелеников е бил фаропазач на "Маслен нос" повече от тридесет години.

Янаки Зелеников е бил фаропазач на “Маслен нос” повече от тридесет години.

Янаки Зелеников може да разкаже десетки истории и легенди за мястото, където е преминал животът му – за името на носа, за Вълчан войвода и неговите съкровища, за пирати и морски катастрофи, за тюлените, обитавали някога близката пещера. Той с носталгия споделя и хубавите си спомени. Припомня си за времето, когато тук се е чествала годишнината от създаването на Хидрографски район – Бургас. Отбелязвала се тържествено всяка година през месец март и на “Маслен нос” заедно се събирали всички негови колеги. През последните години традицията се загубила. За последно празникът се състоял на 23 март 2009 година. Бай Янаки си мечтае някога пак да присъства на такива срещи.

Сред служителите, грижещи се за фара на Маслен нос е Детелин Димитров. До преди няколко години той е бил ръководител на Хидрографски район – Бургас. И сега колегите му разчитат на неговата експертна помощ по всяко време.

Maslen_nos14

Ново осветление със слънчеви батерии беше монтирано в кулата на 08.18.2014 г.

Някога фаропазачите са живеели тук почти целогодишно със семействата си. Обитавали са малка постройка, запазена и до днес. Сега за отминалата романтика на фаровия живот напомня старото смокиново дърво, под чиято сянка още стои дървена маса, оградена с корабни въжета. Там домакините посрещали посетители. От това време е и красивата градина, в която всяка пролет разцъфтяват лалета, нарциси и зюмбюли. Засадила ги някога съпругата на един от фаропазачите.

Непосредствено до кулата на фара има още една каменна постройка. В нея е имало монтирана камбана, чийто звън при лоша видимост е предупреждавал мореплавателите за близостта на брега и да им помагал за ориентацията. Камбаната е била снабдена със специален пружинен механизъм, имащ за цел да я задвижва през точно определен интервал. Когато е имало гъста мъгла или силен снеговалеж, фаропазачите са “навивали” този механизъм и сигналният звън огласявал морската шир на разстояние от над десет мили.

Кулата, където някога е имало камбана, известяваща мореплавателите за опасната близост на скалистия бряг.

Кулата, където някога е имало камбана, известяваща мореплавателите за опасната близост на скалистия бряг.

През 1975 година камбаната е демонтирана, за да бъде поставена нова техника за известяване – наутофон или така наречената сирена. Той обаче така и не бил монтиран на мястото. Известно време старата камбана била изложена в музея на Военно – морска база – Бургас, а по – късно предоставена на църквата в Приморско и сложена в камбанарията й.

 

Ако искате да видите морския фар на “Маслен нос” в Приморско лесно можете да се спазарите с някой от местните рибари, който да ви заведе до там. Потегляйки от пристанищния кей на морския град, ще преминете край скалистите брегове, после край великолепния плаж “Перла” и живописните малки заливи на резерват “Ропотамо”. След като подминете мидената ферма, разположена непосредствено преди “Маслен нос”, пред вас ще се открие и фара. “Миденият плаж”, до който можете да акостирате, никога не е пренаселен. Над него е направено малко заведение, където можете да отдъхнете. Наблизо се намира водолазна база, където се провеждат курсове за подводничари. Ако пребивавате в района за по – дълго време, ще имате възможност да видите прекрасните фиорди и скалистите заливчета, които са едни от последните запазени девствени места по Южното ни Черноморие. Носът е защитена територия от типа “Природна забележителност” с площ 17,6 хектара. Наблизо се намира “Тюленовата пещера”, обитавана някога от тюлена монах. Последната двойка от тези красиви бозайници изчезнала от тук преди повече от тридесет години.

Над "Мидения плаж" се издига малкия параклис "Свети Никола".

Над “Мидения плаж” се издига малкия параклис “Свети Никола”.

Над “Мидения плаж” се издига малкия параклис “Свети Никола”. Той бил в окаяно състояние, но преди петнадесет години местните рибари решили да го възстановят. Надпис в храма свидетелства, че това е направено в памет на всички, потърсили препитание в морето. Инициативата била на Стоян Манолов – дългогодишен капитан на далян “Копър” и с участието на неговата тайфа за 1999 година – Михаил Панайотов, Иван Исаев, Мариан Милев, Мирослав Янакиев, Калин Проданов, Костадин Митков, Стоян Костадинов, Христо Андонов, Сергей Вичев и финансовата помощ на Кера Кисьова. Дарителите са поставили в параклиса надпис: “Всичко, отдалечено от морето е провинция” Ърнест Хемингуей.

 

"Маслен нос"

“Маслен нос”

В района на самия морски фар и близкото военно поделение няма да ви пуснат, ако предварително не сте получили разрешение за това. Режимът за посещения е строго контролиран по ред причини. Но мястото е така красиво, че разходката до там ще остави у вас незабравими спомени.

Публикацията е подготвена със спомоществователството на Пристанище Бургас.

 

Comments are closed.