Морският фар на остров „Света Анастасия“

От Татяна Байкушева

Остров Света Анастасия винаги е бил за бургазлии красивото място – хем близко, хем далечно, където вечно цари морска романтика. Пътешествието до там някога беше сред задължителните летни атракции. Когато тази хубава традиция беше прекъсната заради липсата на морски транспорт, хората с носталгия въздишаха при спомена за островния бряг.

Морският фар на остров "Света Анастасия"

Морският фар на остров “Света Анастасия”

Онези, които имаха привилегията да го посещават с лодка, замечтано разказваха за пустия плаж, където някога кипял живот, за старата църква и манастира, за изящната кула на морския фар. От терасата на казиното над бургаския плаж островът се вижда, но с невъоръжено око трудно различавате силуета му, ако не знаете къде да го търсите. С бинокъл или далекоглед можете да го видите ясно. Дълги години за повечето от хората, които помнеха чудните разходки с корабчетата, това бе единственият начин да се върната назад във времето. През миналото лято посещенията на “Света Анастасия” пак станаха възможни. Островът бе възроден и преобразен за нов живот.

       Бялата сграда с издигаща се до нея кула на морския фар се откроява ясно. Всичко друго на този къс скала сред морето някак се слива с общия пейзаж. Изгледът на красивото здание така добре хармонизира с целия пейзаж, все едно открай време гледката е била все такава – вълнуваща, притегляща ви към себе си.

     

Екипажът на военния катер, с които се извършва смяната на фаропазачите.

Екипажът на военният катер, с които се извършва смяната на фаропазачите.

Повечето от южните черноморски фарове са трудно достъпни. Когато морето е бурно, до остров Света Анастасия е на практика невъзможно да се отиде. Нито един плавателен съд не е в състояние да акостира край скалистия му бряг. В такова време фаропазачите, които са на вахта, могат да разчитат единствено и само на себе си за всичко. Те не подлежат на евакуация. Нужно е да останат на работното си място и да изпълняват задълженията си. Дежурствата им при нормален ритъм на работа са дванадесет часови, но когато има буря се налага да останат за по -дълго. Смяната им пристига едва когато морето утихне. Но за губернаторите на острова, както на шега наричат ​​понякога фаропазачите, такива ситуации не са извънредни. Те са подготвени за тях и ги приемат като нещо нормално, като част от службата.

 

Димитър Пехливанов е фаропазач на Острова повече от десет години.

Димитър Пехливанов е фаропазач на Острова повече от десет години.

До скоро пазителите на фара бяха единствените стопани и господари на острова. Не защото това призвание им принадлежеше по някакъв закон или правило, а защото просто нямаше кой да им го оспорва. Откакто мястото се превърна в най – новата и атрактивна туристическа дестинация по Южното Черноморие, това вече не е така. До там пътуват корабчета винаги когато времето позволява и тук прииждат много хора. И ако до сега за фаропазачите мислехме като за самотници, откъснати от света, вече те се радват на особен и много голям интерес от страна на туристите. Зоната, където се намира фара продължава да е с ограничен достъп. Тя е военен обект, в който влизането е забранено. Ограничителният режим се налага основно с цел безопасност – на посетителите, а и на служителите, които се грижат за навигационните съоръжения. И все пак, след получаване на специално разрешение, фарът може да бъде разгледан отблизо. Това може да стане и в “дните на отворени врати”, които се обявяват предварително.   

6Фарът се намира в северната част на острова. Построен е от френската компания “Compagnie Des Фарес де л ‘Empire Ottomane” през последната четвърт на деветнадесети век. Открили го официално на 15 август 1888 година – на храмовия празник, посочва проф. Иван Карайотов в своята книга “Остров Света Анастасия”. Бил монтиран върху железен стълб, издигнат на четиридесет метра над морското ниво.

За безотказната работа на морския фар на "Света Анастасия" се грижат служителите на Хидрографски район - Бургас към Военноморските сили.

За безотказната работа на морския фар на “Света Анастасия” се грижат служителите на Хидрографски район – Бургас към Военноморските сили.

През 1912 година е издигната бетонната кула на новия фар, който напътства корабите и сега. Огънят му бил запален за пръв път на 13 юни 1914 година и се виждал на разстояние от шест морски мили. През 1932 съоръжението е електрифицирано и модернизирано. През периода 1910 – 1919 година се планирало до кулата да бъдат монтирани камбани, които при мъгла да известяват със своя звън моряците за близостта на скалите. Съоръжението обаче така и не било поставено. Географските координати на фара са: 42 ° 28’05.87 “.. с ш 27 ° 33’10.63” и. д. Височината на кулата от терена е 9,10 метра, а светещата част се намира на 21,70 метра от морското ниво. През тъмната част от денонощието на всеки 8 сек. фарът проблясва с бяла светлина, която се вижда на 20 морски мили. В посока към опасния скалист район “Биволите”, пред нос Акин край Черноморец, има червен сектор. Неотдавна в кулата бе монтирано ново осветление, което съвсем скоро ще бъде пуснато в експлоатация. Високотехнологичната техника е снабдена със специална маркираща лампа за навигация в корабоплаването, наричана още светодиоден осветител с кръгова диаграма, т.е. с възможност за наблюдение в 360 градуса.

 

Мичман Евгений Аладжов провежда поредица от тестове на новото осветление, преди то да замени старата оптика на фара.

Мичман Евгений Аладжов провежда поредица от тестове на новото осветление, преди то да замени старата оптика на фара.

Новото осветление е производство на “ЕЛТА – Р”. То е със слънчеви батерии и е независимо от подаването на електричество. Вече преминаха първите изпитания на техниката. Старата оптика, както и на останалите модернизирани обекти, ще остане на мястото си и ще може да се използва ако това се наложи.

      Островната романтика завладява посетителите на “Света Анастасия”. Но тези, които са пребивавали тук дълго време ще ви разкажат, че в студените зимни нощи, когато вятърът фучи над скалите, а ледените вълни, заливащи брега, са огромни, тук наистина може да бъде страшно. Калените фаропазители обаче твърдят, че подобно състояние на морето ги очарова и щом веднъж човек се е развълнувал от грохота на стихията, търси хармонията на нейната мощ отново и отново. 

Публикацията е подготвена със спомоществователството на Пристанище Бургас.

Comments are closed.