Несебър – градът на църквите

от Татяна Байкушева

От най- древни времена Несебър е бил притегателно място за хората. Градът е разположен върху малък остров с размери осемстотин и петдесет метра дължина и триста метра ширина. Въпреки скромната си площ от двадесет и пет хектара, той е бил причина за не една битка и в борба за притежание на земята му са загинали безброй войни.

Несебър е естествено защитен със своето островно местоположение. Древните хора построили тук укрепен град. И въпреки че със сушата го свързвала само тясна ивица – насип с дължина от четиристотин метра, за да защитят Несебър, неговите създатели го укрепили от всички страни с крепостна стена. В някои участъци тя и до днес е запазила достолепната си височина от осем метра. Другаде е напълно разрушена или погълната от морето. Главната порта на крепостта се намира в западната част- точно срещу провлака.  Тук стената е била най – защитена – издигнати са били шест кули. През средновековието градежът е бил многократно заздравяван- след като е пострадвал при сражения и превземане на града или след продължителна обсада. Последното му укрепване е направено в наше време – с цел реставрация и консервация.

Под името „Месембрия” градът се споменава в съчинение на древногръцкият историк Херодот. Той описва познатия му свят и разказва за събития, станали по време на Гръко-персийските войни. Името на Месембриа се среща във връзка с похода на персийския цар Дарий срещу древните скити, които са обитавали днешна южна Украйна и южна Русия. Според някои историци този поход е бил през 519 г. пр. Хр., според други – през 512 г. пр. Хр. Това споменаване се приема като начало на съществуването на Месамбрия. Счита се, че градът-държава е организиран от древногръцки колонисти от Мегара в края на VІ век пр. Хр. Херодот споменава Месембрия и във връзка със събития, станали през 494 г. пр. Хр. Това е времето на въстанието на малоазийските гърци срещу персийската зависимост. Потушавайки бунта, персите прогонили голяма част от гражданите на Калхедон и Бизантион, които се намирали съответно на европейския и малоазийския бряг на Босфора. Прогонените жители се заселили в Месембрия. Според древногръцки автори, името на града е свързано с легендарния тракийски цар Мелсас.

[nggallery id=15]Описания на града има от XVIII век- в пътеписите на Евлия Челеби и Вентцел фон Броняр. В началото на XIX век, по време на Руско-турската война, Несебър е завзет от руските войски. Оттогава датират и първите запазени рисунки и чертежи, представящи града. Той е рисуван от художника Дезарно и е описан от френския пътешественик и репортер Сейже. Внимание му отделя и географът Омер дьо Хел. Изследователите на старини в България- академик Константин Иречек и Карел Шкорпил му отделят достойно място в своите хроники. През двадесети век интересът към града се задълбочава. Тогава започва и системното му изучаване, реставрация и консервация. Хилядолетния живот на това място обуславя откриването в Несебър на артефакти от почти всички исторически епохи. В археологическия музей тук могат да бъдат видени както паметници от класическата древност, така и от елинистическата епоха, от времето на римляните, от късната античност и от Средновековието.

Вички в Несебър знаят, че започнат ли някъде в града изкопни работи, много често, скоро след строителните работници се налага да дойдат археолозите. Най- често заради откриване на руини от стари сгради и останки от древни погребения на богати аристократи. Много от артефактите в местния археологически музей са намерени именно при спасителни разкопки- златни и сребърни накити, изящни глинени и метални съдове, монети от различни епохи.

Богато на находки е и морското дъно около бреговете на Несебър-  в района има открити  множество потънали кораби. Някои от тях са били потопени по време на битка. Други са претърпели корабокрушение, тъй като подводните скали в района са много коварни.  Днес всеки притежател на лодка тук ще ви каже, че ако приближавате бреговете на стария град, трябва да сте много внимателни. Има правило, което е добре да спазвате, казват старите морски вълци. Движете се през морето така, че да виждате кръста на църевата "Успение Богородично". Така няма да разбиете плавателния съд в подводните камъни. Християнският символ върху камбанарията на храма, която се извисява над останалите сгради в стария Несебър, ясно се откроява на фона на небето дори и в лошо време.

Славата си Несебър дължи най – вече на средновековните църкви и на красивите възрожденски къщи, придаващи на мястото неповторимо очарование и романтика.

 

Comments are closed.