Остров се издигал край Ахтопол в древността

До Созопол е имало две големи езера

Татяна БАЙКУШЕВА

Кирил Велковски има изключително рядка професия. Той е геофизик и компютърен специалист. Част от работата му е свързана с изследване на морското дъно. И е един от хората, които умеят безпогрешно да работят със сложната техника, с която заедно с колегите си от Центъра по подводна археология в Созопол изследват морските дълбини.

]Кирил Велковски

Кирил Велковски

Използва геофизични методики, адаптирани за проучване на водите и скалите под тях с помощта на ехографи, сонари и ехолоти. Чрез тях той може с много голяма точност да каже какво има на голяма дълбочина и да локализира скали, пясъците и наноси. И всичко това сканирайки дъното от борда на плавателен съд, дистанционно, без да се налага долу да слиза водолаз. Работил е по проекта „Южен поток“, проучвания е правил преди реализацията на различни инфраструктурни проекти като модернизацията на пристанището в Черноморец, строежа на новия порт в Поморие, заустването на пречиствателните станции на Созопол и Варна и много други. 
„Образно казано, ползвайки звук, подобно на прилепите, ние можем да рисуваме дъното тримерно с много голяма точност. Можем да видим каква е текстурата му, дали по него има пясък, тиня или друго. Можем в разрез да проникнем вертикално с различна дълбочинност по линията на изследването“, обяснява сложното си занимание Кирил Велковски. 
Ученият е част от екипа, осъществяващ мащабния археологически проект, който се реализира от две години насам в Черно море. Осем нови потънали кораба бяха изследвани през изминалия сезон, а общо 40 са локализирани и се знаят с абсолютна точност техните координати. 
„Три от тези кораби се оказаха абсолютни уникати за света. Единият от тях е по-ранен прототип на кораба на Христофор Колумб. Откриването му е много голям принос за науката, защото все още има спорове каква е била конструкцията на колумбовия кораб. А ние сега имаме възможност да видим как е изглеждал негов предшественик“, коментира Кирил Велковски.
По време на проучванията са проведени много геофизични изследвания. От дъното са взети повече от 70 проби от различни места по дъното на морето. Те са взимани целево на различна дълбочина от предварително набелязани зони, които представляват интерес. Получената чрез тях информация тепърва ще се обработва и анализира. 
В рамките на друг проект, който завърши наскоро, геофизикът е направил много интересни открития за това как е изглеждал районът между Созопол и Черноморец. Информацията позволява да бъде изградена нова хипотеза за развитието на целия залив.
„Данните, които съм обединил, са плод на дългогодишно изследване, започнало още през 1985 година. С времето се е натрупала информация, която аз съм обобщил. Но същественото и най-мащабното проучване беше направено през последните три години, след като имахме възможност да използваме подходяща апаратура. Дъното на морето в района на Северния залив на Созопол, в зоната между града и Черноморец, беше проучено свръхдетайлно“, разказа Кирил Велковски. 
Остров Свети Иван Остров Свети Иван

„Може да се каже, че във времето преди около две до три хиляди години, морското ниво е било с три до пет метра по-ниско. Кой знае каква разлика от сегашното състояние не е имало. Но ако отидем още по-назад във времето, преди пет-шест хиляди години, тогава в центъра на залива е имало остров, който с пясъчни коси е бил свързан с островите Свети Иван и Свети Кирик. Така че помежду им е имало сухопътна връзка“, обясни още той.
В същото време голяма река се е вливала недалеч от Черноморец. Там е открито ясно изразено речно корито. Предполага се, че с времето течението й постепенно се измествало към Созопол. Тъй като към средата на залива е открито още едно речно корито. Открито е и трето, недалеч от устието на съществуващата и днес река. То е завъртало покрай залива на сегашния комплекс „Санта Марина“ и там е образувало езеро, заключено между входа на пристанището и „Санта Марина“. Тази част на залива е правила пробив до остров Свети Кирик. Изследователят не се наема да каже дали реката е била плавателна, но е сигурен, че по нея е имало затворени или полузатворени заливи, които може да са били използвани за пристанища. 
Между Созопол и остров Свети Иван също е имало езеро. В най-ранния етап на съществуването си то се е оттичало към Черноморец и най-вероятно е било сладководно. А в по-късен етап е преливало към морето и е станало солено. На този етап обаче е трудно да се датира с абсолютна точност тази картина.
Кирил Велковски е категоричен, че за да се каже съвсем прецизно как е изглеждало мястото, е нужно да се направят сондажи и да се извършат още изследвания. Проби трябва да се вземат от различни характерни места, за да се прецизират нещата и да се каже кое кога се е случило и каква е последователността в събитията. 
Геофизичното изследване на Ахтопол също е дало много интересни резултати. Там основно е проучен Северният залив. Изготвен е тримерен модел на дъното и е установена неговата текстура. Местните хора знаят, че има една скала, която е на дълбочина от метър и осемдесет. Рибарите я избягват. По времето на римляните там е имало остров. Колко голям е бил, не може да се каже. За съжаление, там е безпредметно да бъдат търсени каквито и да било археологически находки, защото каквото и да е имало, то е разрушено от морето. Данните сочат, че във времето преди около пет хиляди години, когато тези земи са били обитавани от тракате, този остров е бил полуостров и се е оформял хубав залив. 
Морският фар в пристанището на Ахтопол Морският фар в пристанището на Ахтопол

Там, където се намира днешното пристанище и в древността най-вероятно също са акостирали кораби. Между днешния фар и брега има добре оформено скално ребро, което е видимо. В миналото там е текла река, която е правела завой край северния бряг на залива и се е вливала в морето пред нос Свети Яни. Заливът е оформен доста по-късно като такъв, какъвто го познаваме сега. По думите на Кирил Велковски, стените на древния град са се издигали там, където сега е море. Това е причина да няма запазена южна кула на съществувалата там някога крепост. 
Геофизичното изследване на морското дъно около Ахтопол е финансирано от председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм в Народното събрание, народния представител инж. Петър Кънев.
Кирил Велковски коментира, че дъното на морето по цялото Черноморие ще бъде със сигурност изследвано, във връзка с това, че предстои да бъде изготвен подводен кадастър на крайбрежието. А начинът той да се направи е именно чрез методите на геофизиката. Според него по Южното Черноморие едни от най-интересните места са заливът Силистар, Арапя, Маслен нос, устието на река Ропотамо, където се знае, че е имало древен град и зоната край Дюни.

Comments are closed.