Повелителят на пчелите живее в Кошарица

Прави фестивал на медa в Несебър за 15 пореден път

Татяна БАЙКУШЕВА

Още по времето на траките Несебър е бил средище на производство и търговия с мед и восък. От пристанището му са тръгвали кораби, чиито трюмове са били натоварени с това скъпоценно богатство. Тяхната крайна цел били земите по Средиземноморието, арабския свят и далечна Индия.

Кервани докарвали меда и восъка от горите на Източна Стара планина и Странджа, както и от пъстроцветните полета на Тракия. През средновековието восъкът се използвал в големи количества за направата на бели свещи, необходими за десетките църкви в Несебър. Медът пък бил любима храна на населението. От него, както и от восъка, се приготвяли балсами и лекове.

Из книгата "Несебър – столица на меда" на Кирил Киров.
 

Med

Кирил Киров е познавач на всички тайни в живота на пчелите. Той е създател на музея на меда, който се намира в несебърското село Кошарица.

Всяко лято тук идват стотици туристи и с интерес наблюдават на живо как пчелите приготвят чудния природен елексир. В музея освен технология за производство на мед посетителите научават и най-интересните данни от историята на медодобива от древността до наши дни. Впечатляващи са и фактите, които са известни на съвременната наука в резултат на дългогодишни световни изследвания.
Med2

Тук са изложени възстановки на всички видове кошери, които човекът е използвал от древността до наши дни. Една от пчелните къщички е направена в хралупата на старо дърво, друга е изплетена от клони подобно на кош и стените са замазани с кал. Наред със старите видове кошери са подредени и всички разновидности на съвременните. Има и интересни вариации, които представляват умалени копия на известни сгради от Несебър и околността – църквата " Христос Пантократор" и вятърната мелница от стария град, небезизвестната "Ханска шатра", църквите "Свети Стефан" и "Свети Йоан Кръстител". В музея е изложена оригинална двестагодишна центрофуга, която все още може да се използва при обработката на меда. Тук е може би единственото достъпно място, където може да бъде видян истински лов на рой пчели.

Сега Кирил Киров и семейството му, на което той разчита за дейността и развитието на музея и медоносната ферма, реализират проекта си за реконструкция и модернизация на базата. Предстои тук да бъдат засадени много нови медоносни растения, да бъдат направени алеи за разходка и да бъде изградено дори малко изкуствено езеро. Обновена ще бъде и къщичката за дишане на пчелен въздух, преминал през кошерите. Доказано е, че той оказва много добро въздействие върху човека.

Предвижда се и експонирането на голяма фото изложба, показваща живота на работливите насекоми. 

Med4

"Когато едно пчелно семейство стане многобройно, от него се отделя рой и закръжава наоколо. Аз най- често използвам водна струя, с която насочвам новото пчелно семейство към някое дърво. Първо на дървото каца майката. До нея по клонките се натрупват останалите пчелички. Оформя се едно цяло кълбо. Изчаквам двадесетина минути всички пчели да се успокоят, опушвам ги с дим и те падат в коша, който предварително съм им приготвил. И се настаняват да живеят там, където поставя новия им дом" – просто обяснява Кирил Киров. 

За да видят всичко това, в музея пристигат туристи от целия свят, въоръжени с камери и фотоапарати. Мястото вече е известно и е включено в маршрутите на много групи, преминаващи през района. 

Със своя първи частен музей на пчеларството и с дейността си за неговото популяризиране пред туристите от Слънчев бряг и българското Черноморие Кирил Киров се смята за основоположника на апитуризма в България. Бай Киро, както го наричат хората, е първият, обявен за Пчелар №1 на България. Носител е на титлите "Цар на пчелите" и "Премиер на пчелите", дадени му по време на различни пчеларски форуми. Той е инициатор и координатор на Международния фестивал на меда в Несебър, който всяка година събира множество участници и гости от различни краища на света. През тази година той ще се състои за 15 пореден път. Ще се проведе от 20 август до 7 септември. 

В лекциите, които познавачът на жужащите насекоми изнася, той подробно разказва за строгата йерархия в пчелното семейство. Тя започва неминуемо от пчелата майка, кочто си има свита от стражи, съвсем като царица. Във владението й тържествува матриархатът. Мъжките екземпляри – търтеите, умират веднага след оплождането. Сред обитателите на един кошер освен така наречените работнички, за които всеки е чувал да се споменава, има и пчели разузнавачки. Те проучват района, намират медоносни зони и завръщайки се, чрез сложна система от движения разясняват на останалите в семейството къде се намира мястото, подходящо за събиране на мед. Тези движения, обяснява Киров, са различни – от продължително потрепване с крилца във въздуха до сложни осморки, които пчелата описва с летежа си. Наблюдавани отстрани, тези движения приличат на танц.

Med3 (1)

Интересен е фактът, че през зимата, дори и в най-студените дни, температурата в кошерите е около тридесет и пет градуса. Науката все още не е дала категоричен отговор как се постига този феномен.

Пчелите са важен фактор, определящ добива на много селскостопански култури. Без тяхната намеса при опрашването, казват специалистите, всяка година реколтата би била доста по-слаба.

Любима за посетителите на Музея на меда е дегустацията. Дори и най-изисканите дами се изкушават да оближат пръсти, опитвайки мед направо от восъчната пита. Медовината, която е известна със своя ободряващ ефект, се оказва незаменимо разхлаждащо питие в летните жеги. Медената ракия пък се слави като възпламеняваща неподозирани сили у този, който отпие от нея.

Уникалният музей на меда работи целогодишно и неговият собственик може да бъде открит там винаги, тъй като домът му се намира в непосредствена близост. Кошерите в пчелина са сто и двадесет. Разположени са сред овощна градина. Медът, който се добива тук, е с аромат на полски и горски цветя. Лечебната му сила е доказана през годините. Целебни свойства имат и всички останали пчелни продукти, които се добиват тук. Знае се, че пчелният прашец укрепва имунната система. Прополисът пък е със силно изразени антибиотични свойства. Пчелното млечице, восъкът и дори пчелната отрова имат уникални качества, които се използват в медицината. Киро Киров е разработил различни методики за лечение с мед, които препоръчва на посетителите. Те са подчинени на новите изследвания в областта на апитерапия. Изследванията в тази област се базират на строги научни данни и се провеждат под ръководството на двама лекари- апитерапевти- д-р Стоимир Младенов и д-р Павлина Пучинкова.

Според Кирил Киров за всяка болест има подходящ пчелен продукт, който може да помогне при правилно използване.

"Винаги има какво още да се научи за живота на тези чудни създания пчелите", казва Кирил Киров. "Те имат съвършена организация на живот и ако хората се поучат от тях, обществото ни би живяло много по- справедливо", споделя мислите си той.

Консумацията на мед в България през последните години се е увеличила, разказва Кирил Киров. От около 2 килограма мед на човек до около 3,5 килограма. Пчеларят е категоричен, че това се дължи на обогатените познания на хората и на това, че те са се научили да ценят силата на меда и на пчелните продукти.

 

Comments are closed.