Погребани тайни крие земята на Обзор

      от Татяна Байкушева

   Обзор е градът, в който ще поискате да спрете, ако пътувате от Бургас към Варна или обратно – от Варна към Бургас. Дори само за да се насладите на красивата гледка, откриваща се към морето и крайбрежието. С нея е свързано и днешното име на града. През епохите той е носил различни наименования. Траките го наричали Наулохас, гърците Хелиополис, а турците Гьозекен. Римляните изградили тук пътна станция с името Темплум Йовис, което в превод означава храм на Юпитер. Според историците, този факт е направил широкопопулярен мита за съществуването в града на римско светилище, построено в чест на Юпитер – върховния за римляните бог.  Дали го е имало и можем ли да очакваме, че археолозите ще го открият някога?

[nggallery id=31]Според краеведа Илия Дочков – уредник на местния музей, е абсолютно сигурно, че в центъра на курортния град, на около метър под земята, се крият руините на древното светилище. В потвърждение на тезата си, той показва снимки, направени през 1972 година. Тогава на мястото, където според него се намира храма, бил разкрит голям каменен градеж. В Обзор били открити и множество мраморни колони и капители, които някога, казва той, са били част от грандиозната сграда.

Според много археолози обаче, научните данни показвали, че храм на Юпитер в Обзор е малко вероятно да бъде открит. А останките от сграда, намерени в центъра на курортния град, може би представляват част от ранно християнска базилика. Специалистите казват, че в Обзор не са превени сериозни археологически проучвания и данните за това място, с които науката разползга, са ограничени. Разкопки е имало само през 1977 и 1978 година и информацията, събрана тогава, е ограничена. Градът безспорно има изключителна и много богата история, но повечето факти говорят за разцвет в развитието му по време на късната античност, когато вече не са се строели храмове на Юпитер, твърдят учените. Според тях, ако сега бъдат правени разкопки в Обзор, е важно да бъде проучена като начало късноантичната сграда, открита наскоро по време на ремонт на канализацията в града, вместо да бъде търсен митичния храм на Юпитер. Според Петя Кияшкина- директор на археологическия музей в Несебър, предварителният оглед на находката е показвал, че това най – вероятно са късноантични терми. С масивни, добре запазени зидове.

Крепостната стена, която някога е защитавала древния град, с времето е затрупана или разрушена. Информация за съществуването й публикуват за пръв път братята Шкорпил през 1892 година. По времето, когато те са правили своите проучвания, Обзор, разбира се не е бил това, което е сега. Много неща, важни за историята, са се виждали далеч по- добре, отколкото днес. Братята Шкорпил са успели да направят окомерна скица на това, което са видели и благодарение на тях, днес имаме информация за изгледа на крепостната стена на града преди повече от сто години. Днес част от нея се вижда край централния плаж на Обзор

Изключително майсторски построен резервоар за питейна вода, изграден в античността, се намира в планината над града. И днес много от местните хора извървяват през гората немалко разстояние, за да си налеят от мястото хубава вода. В близкото минало този резервоар бил известен с името "Баш чешмеси" и се виждал много ясно като градеж, направен съвършено прецизно от древните строители. Те успешно били каптирали водата на четири кристално чисти извора. Чрез сложна система от тръби с дължина няколко километра, я отвели до населеното място. Преди три години обаче, иманяри разкопали с багер водохранилището, за да търсят заровено имане. Само няколко месеца след това, пороите отнесли древния градеж и сега на мястото има само кладенче с малък дебит.

В сбирката на местния музей има изложени множество експонати- мраморни колони и капители, керамика, глинени лампи, каменни плочи, с изсечени върху тях символи, монети, праисторическа каменна брадва, ритуален съд от гранит, идеалната шлифовка на който и до днес изумява изследователите и още много предмети, открити в Обзор и околността. В градския парк е подредена експозиция на открито- на едно място са събрани части от колкони, изящно изработени капители и мраморни плочи.

Една от най- интересните находки, намерена в Обзор, е скулптура от варовик, представляваща  глава на човек. Тя е датирана в периода от IV-VI- ти век и днес се съхранява в Националния археологически музей.

За всички е ясно, че единствено сериозните проучвания могат да разрешат споровете за това, очаква ли се в Обзор да бъдат открити изненадващи за науката паметници. А за местните хора остава надеждата, че тези проучвания ще се осъществят. Защото в разкриването на тайните на историята, те виждат пътя за развитието на своя град.

 

Крепостта Козяк:

Руините на крепостта Козяк се намират на няколко километра от Обзор, на източния от двата ръта, спущащи се от старопланинския връх Янку тепе към долината на река Двойница. Според местните хора, до тях се достига след няколко часов преход пеша през гората. Може би именно защото е трудно достъпна, крепостта не е добре проучена. Братята Шкорпил са я описали като руини, очертаващи шестоъгълник с размери около петдесет на седемдесет крачки и четириъгълник с размери около петдесет на двеста крачки. В североизточния ъгъл на останките от крепостта, по времето, когато те са направили своите наблюдения, все още била запазена една от кулите на градежа.

В старите писания Козяк се споменава многократно. Пристанището й било добре известно на венецианските и генуезките мореплаватели, които в мирни времена разтоварвали тук основно дрехи и изнасяли с корабите си дървен материал, вино, пшеница и ечемик. Но архивите пазят и историята на страшни битки, свързани с мястото. Византиецът Мануил Фил, възхваляващ подвизите на Михаил Глава Тарханиот, пише в поемата си за похода на пълководеца срещу българския цар Ивайло. Според него, наред с други крепости, византийските войски завладели и Козяк, където окъпали мечовете си с кръвта на българите. Крепостта и обитателите й пострадали сериозно и от рицарите на граф Амедей VI Савойски по време на морския поход срещу Българското Черноморие през есента на 1366 година. Тогава графът на Савоя превзел последователно Агатопол, Аполония, Скафида, Анхиало, Месембрия и се спрял с корабите си пред Варна. Част от рицарите, стрелци и оръженосци, поели на юг пешком и завзели крепостта Емона, чийто защитници се предали без да се сражават. Походът им продължил към Козяк, но българският гарнизон там оказал сериозен отпор. Една група рицари и оръженосци от войската на Амедей Савойски се опитали да влязат в крепостта през нощта. Използвали стълби, за да преминат над стените. Успели да влязат в крепостта, но били открити от стражите. След кратка схватка българите ги убили и решили да отблъснат евентуални нови нападения като демонстрират ужасяваща жестокост- нарязали телата на късове и ги провесили по стените на крепостта. Така вбесили графа с постъпката си, че той им отмъстил жестоко. Козяк била нападната от голяма група войни, които бързо я превзели и не пощадили нито един от защитниците – изклали ги до крак.

 

 

Comments are closed.