Радистът Пеньо Милев : Сложа ли слушалките, целият свят е при мен

Имало е зими, в които всяка нощ сме получавали SOS-сигнали

Татяна БАЙКУШЕВА

Пеньо Милев е един от последните радисти, практикували трудната, изчезваща вече професия. Получил специалността си на десантните кораби докато отбивал военната си служба. Започнал работа съвсем млад в международната брегова радиостанция „Бургас радио”. „Обичах професията си. Когато отидех на смяна, сложа ли слушалките – и целият свят е при мен”, разказва той. Базата им била в старата сграда на пристанището. Антените -разположени на покрива. „Свързвахме се с целия свят – с Австралия, Южна Америка…”, спомня си Пеньо Милев. Случвало се близки на моряци да отиват при него и да го молят да осъществи връзка с някой от българските кораби, плаващи по света. Тази комуникация не била позволена, но понякога се правели изключения. „Говорехме на телеграфия. Имало е случаи някой да се пошегува по моряшки и аз да започна да се смея. Присъстващите ме гледат и се чудят какво толкова съм чул.”

Radist5Милев е плавал на различни кораби. До 1998 година е работил като радист в гръцката компания „Thenamaris”. „Бил съм къде ли не. Но от Черно море няма по-страшно. Имало е зими, когато в „Бургас радио” сме получавали SOS-сигнали от бедстващи в Черно море кораби почти всяка нощ”, споделя радистът.

Най-честата причина за корабокрушения според него е лошото време. На второ място са пожарите. Споделя, че никога не ще забрави за трагичната развръзка на корабокрушенията, за които той и колегите му са приемали SOS-сигнали. Като това с гръцкия кораб „Мария Бакулици”, потънал недалеч от бреговете на Румъния. Било през март, денят бил слънчев и времето прекрасно за плаване. Корабът пътувал от Аржентина за румънския град Констанца. Корабокрушението било мистерия за всички, защото плавателният съд потънал минути след подаване на сигнала за бедствие и нито един от моряците от екипажа не оцелял. От кораба нямало никаква следа. Предполагало се, че на борда му е станал взрив или че се е преобърнал внезапно, но нито едното, нито другото предположение изглеждало правдоподобно за разследващите. Пеньо Милев вече не си спомня годината, когато е станал инцидентът. Било преди 1989 година, когато информация за такива събития в медиите не се появяваше.

Radist2Един от случаите, които много развълнували всички негови колеги, бил този с малък гръцки кораб, преминаващ в лошо време край нос Калиакра. Бурята буквално го хвърлила на скалите. „Чухме го на телефония. Казаха ни, че след 2 часа потъват, ако не получат помощ. От Варна тръгна голям спасителен влекач. Моряците имаха голям късмет, че вятърът падна. Спасителите им хвърлили спасително въже и ги издърпали по него. Корабът останал на скалите и се разбил. Но аз и колегите ми си отдъхнахме, щом разбрахме, че момчетата са живи и здрави”, разказва Пенчо Милев.

Тежка ситуация, на която е бил косвен свидетел, е с гръцки кораб, попаднал в буря пред бреговете на скалистата местност Германката край Созопол. „Духаше девет дни. Североизточен вятър. Изрови морето, изрови пясъка по плажовете. Корабът непрестанно подаваше SOS-сигнал през тези девет дни, но никой не можеше да помогне. Бяха пуснали две котви, които за щастие са издържали. Ако се бяха скъсали, не ми се мисли какво щеше да стане с моряците. Когато ги доведоха в Бургас, бяха бледи и много изплашени. Изтеглиха в пристанището и кораба, който после беше ремонтиран. Как се оцелява в такова положение? Късмет!”, спомня си радистът.

Веднъж приел SOS-сигнал от свой колега и приятел радист. Отначало не знаел, че го подава човек, когото познава. Оказало се, че корабът им е запратен от вълните в бурното море върху някакви скали, след като двигателят му отказал. Плавателният съд бил от подветрена страна, скъсал и двете си котви. „Корабът вървеше с носа към камъните. Вълните ни отнесоха върху една скала. После многократно ни подмятаха в продължение на 24 часа”, разказвал колегата след завръщането си. После дошъл хеликоптер и спасил моряците, но корабът останал на скалите.

След 1989 година Пеньо Милев напуснал службата в бреговата радиостанция и започнал да плава с различни кораби. Преди това се качвал инцидентно, за да замества колеги за кратко.

Radist1„На танкерите ми е било най-трудно – лягаш да спиш и не знаеш дали ще се събудиш. Имахме случай, един филипинец ловял риба през нощта и забравил на палубата незагасена газова лампа. Капитанът, които беше българин, рано сутринта обхождал кораба и видял светлината. Под лампата боята вече била нагрята. Морякът беше свален на първото пристанище. Когато си на танкер, е нужна желязна дисциплина. А и в морето изобщо”, разказва морякът.

„Никога няма да забравя как един от крановете на танкера ни заклини. Бяхме във Венецуела. Казаха: не може да тръгнете празни, трябва да го освободите и да натоварите. Осем дни се мъчиха колегите, с крикове и как ли не. По време на ремонта един от техниците изпуснал метален ключ. Добре, че не е направил искра. Щяхме да се взривим”, спомня си трудни моменти от морския си живот радистът. В друг случай, тъкмо щели да правят маневра, пилотът вече бил на борда на кораба, започнала гръмотевична буря. Светкавица паднала на 200 метра от танкера, а танковете му били отворени. И отново им се разминало на косъм.

В Луанда, столицата на Ангола, когато бил на борда на гръцкия кораб „ Неди 1”, претърпели нападение от пирати.

Ритуал при преминаването на Екватора

Ритуал при преминаването на Екватора

„Там е равноденствие, защото са близо до Екватора. Мръква в 18.00 часа и се съмва в 6.00 часа. Няма по-голям ден или нощ. Имах едни стари вестници, препрочитал съм ги по 100 пъти за приспиване. Чувал бях, че върлуват пирати. Една нощ, около полунощ се пробудих. Чух говор на португалски. После разбрах, че някой разбива вратата. В каютата ми влязоха двама души, въоръжени с пистолет и автомат. Поискаха пари и аз им дадох това, което имах. Взеха ги и ме подбутнаха да изляза в коридора. Тогава видях капитана. Беше с разкъсана риза, от рамото му течеше кръв. Видях да влизат в каютата на пилота, който ни съпровождаше. Беше англичанин, с много представителен вид. Той излезе в коридора с лула в уста. Пиратите грубо я издърпаха, скъсаха верижката на красивия му часовник и го взеха. После ни заключиха в една от кабините, без да знаят, че тя може да се отваря и отвътре. Казаха ни, че ако излезем, ще стрелят на месо. Третият капитан, който беше филипинец обаче, успял да се скрие и да стигне до аварийна радиостанция. Подал сигнал и към нас веднага са се насочили английски охранителни части. После всичко стана много бързо. Изгасна осветлението на целия кораб и се чу стрелба. Пиратите бяха заловени. Оказа се обаче, че са нанесли сериозни щети на мостика и са изпотрошили телеграфа и радиостанцията. Опитвайки се да задигнат техниката, бяха нарязали кабелите и изнесли всичко, освен един от предавателите”, разказва радистът за пиратското нападение. После се разбрало, че десет нападатели са се качили по веригата на котвата, зоната около която не била обезопасена.

По-късно колегите му се шегували, че ако пиратите се върнат, ще търсят именно радиста – щели да мислят, че той ги е издал по телеграфа.

Днес Пеньо Милев продължава да е близо до морето. Има малка лодка и с нея риболува почти целогодишно. Винаги, когато времето позволява, той запалва двигателя и влиза в морето. Обича да посреща гости и когато уловът му е добър, ги гощава с рибена чорба. От нея е опитвал дори кулинарният спец Иван Звездев, който веднъж го посетил с екипа си. Тогава той не пропуснал да си запише рецептата за деликатесната супа.

Сега Пеньо Милев вече е пенсионер. Но споделя, че и днес, ако седне зад телеграфа, безпогрешно би могъл да предава и приема съобщения. Новите автоматични системи за комуникация, с които са оборудвани съвременните кораби обаче, са изместили от служба радистите и тяхната професия е на път да бъде забравена.

Comments are closed.