Стоян Димитров, водолазно училище „Синхрон“, Бургас: Винаги има хора, които търсят съкровище или касата на капитана

Напомняме им, че всичко, което е под водата, е държавна собственост

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

Стоян Димитров е инструктор във водолазно училище „Синхрон“, Бургас. Той е сред най-големите познавачи на морското дъно в Черно море. Дългогодишен специалист по водолазно дело и консултант по подводна екипировка и оборудване.

Стоян Димитров е сред организаторите на добилите широка популярност през последните години Водолазен фестивал, Националния конкурс по подводна фотография и състезанието по водолазен спорт, които се провеждат ежегодно.

 

– Господин Димитров, какъв се оказва сезонът за водолазния спорт по Южното Черноморие през това лято?

– Открихме сезона с Дайвинг феста и Национален конкурс по подводна фотография, който правим винаги в края на юни месец и началото на юли. Този път беше с продължителност 4 дни, в Китен. Правим го за седма поредна година. Посещението от страна на хора, които искат да се гмуркат беше доста по-голямо в сравнение с предходни години. Съдя по броя бутилки, които бяха заредени. Напълнихме над 300 бутилки с въздух. Това означава, че за тези 4 дни са направени над 300 гмуркания. Това говори, че водолазният спорт вече е придобил доста голяма популярност. Основната идея на фестивала е на него да дойдат хора, които никога не са се гмуркали, но имат желание да се научат. И ние им даваме възможност да го направят. Състезанието, което направихме на басейна в Морската градина на Бургас, също протече много успешно. Имаше много добро участие на хора от цялата страна. Дойдоха представители на клубове от Варна, Пловдив и София. Участниците бяха повече, отколкото в предходните години. Което означава, че събитието придобива популярност и е интересно. През пролетта правихме почистване на зоната около остров Света Анастасия. Сега правим много курсове за водолази. Както за любители, така и за професионалисти. Имаме курсове всяка седмица. В минали години сме правили по два курса в месец. Сега се падат средно по три. Което показва повишеният интерес. Интересно е, че все повече спада възрастовата граница. Наскоро имахме трима курсисти на по 13 години. Според стандартите, във водолазни курсове могат да се записват лица над 12-годишна възраст.

Stoian– Кои са предпочитаните места за дайвинг по Южното Черноморие?

– Най-предпочитаното и най-посещавано място за дайвинг на юг от Бургас е така нареченият „Крокодил“ – скала с интересна форма. Мястото е близо до бившата резиденция „Перла“ край Приморско. Там зоната е облагородена благодарение на усилията на наши колеги от дайвинг център „Посейдон“. Почиства се редовно. Лесно и удобно е за влизане във водата. Има какво да се види както от хора, които са напреднали в обучението си и могат да достигнат до по-големи дълбочини, така и за такива, които влизат под вода за пръв път. През миналата година там поставихме една паметна плоча на последния тюлен монах, който е обитавал мястото някога. Интересно е и край Ахтопол и особено на мястото, което водолазите наричат „Дарданелите“. То е изключително красиво, но за съжаление, е с труден достъп от брега. Пътеката към него е много стръмна. Край Синеморец също има отлични места за гмуркане. Като например скалите, които наричат „Корабите“. Една част от тях са над водата, а друга под водата. И приличат наистина на потънали кораби. Въобще, на юг от Черноморец има много добри места. Край самия Черноморец също. Тези места са и по-достъпни, защото са близо. Голям е интересът и към потъналия кораб „Пионер“ край остров Свети Иван до Созопол. Това е изкуствено потопен кораб, направен специално за да се ползва като полигон за обучение на водолази. Той е обезопасен, каквито са изискванията и няма опасности. Преди да бъде потопен, всичко, което може да застрашава водолазите, е изчистено. Махнати са и всички остатъци от нефтопродукти. Поставен е на оптималната дълбочина от 18 метра – дълбочина, до която се достига при първата степен на обучение. Достъпът до там е с лодка. Редовно правим посещения до този кораб.

– Каква е основната опасност при дайвинг?

– Основаната опасност идва от неспазване на установените правила и стандарти при гмуркане. Когато те се спазват, гмуркането носи само удоволствие. Инциденти стават при нарушаване на правилата. При гмуркането, което ние практикуваме – спортното гмуркане, в нашето море, може да се каже, че инциденти не стават. Те се случват най-често с хора, които се занимават с улов на рапани. Те стоят под водата по-дълго време и при тях може да се получи натрупване на азот, което води до декомпресионна болест. При неспазване на времето за престой, което е точно определено за съответната дълбочина и неправенето на съответните декомпресии, може да доведе до тази болест. Но за водолазите, които се гмуркат за удоволствие в Черно море, това трудно може да се случи. Аз поне не зная за такива инциденти.

– Преди години имаше инциденти с водолази поради невъзможност да се ползва навреме барокамера в Бургас. Как стои сега въпросът, има ли свободен достъп до тази животоспасяваща при определени ситуации техника?

– Мисля, че последният подобен случай беше преди 7-8 години. Тогава човекът почина и основна причина за това беше загубата на време преди той да бъде отведен до барокамера във Варна.

От тогава, за щастие инциденти не е имало. Ако обаче се случи инцидент с декомпресионна болест, водолазът веднага може да бъде доведен при нас. При първи симптоми е нужно да се потърси помощ. Всички водолази трябва да знаят какви са симптомите на декомпресионната болест. В началото на всяка година ние от водолазно училище „Синхрон“ организираме една лекция по водолазна медицина. Каним д-р Никола Шопов от Военноморската болница във Варна. Той е флотски лекар, работил е на подводници и самият той е водолаз. Той много внимателно, точно, но и с много популярен език обяснява какво е нужно да прави човек, как да се предпазва и ако му се случи, какво трябва да направи. Много важно е да се знае какви са първоначалните симптоми. Изключително важно е времето между гмуркането, ако е станал инцидент и пристигането до барокамерата да бъде максимално кратко. С увеличаването на времето се увеличава и тежестта на пораженията, които може да нанесе декомпресионната болест. При нас има барокамера и тя е на разположение 24 часа в денонощието. Обслужва се от лицензирани екипи. В „Синхрон“ имаме дежурни телефони, на които могат да ни се обадят по всяко време.

– Сблъсквате ли се във Вашата практика със случаи на подводно иманярство? Питат ли ви хората къде може да има потънало съкровище например?

– Да, това винаги съществува. Винаги има хора, които търсят съкровище или касата на капитана. Защото по принцип на всеки потънал кораб е имало нещо ценно. И това възбужда любопитството. Според мен, в нашето море, ако е имало такива неща, те отдавна са открити и не са на дъното. Но пък зная ли, може и да има. Според Закона те не бива да бъдат вадени. Ако се намери нещо, нужно е да се съобщи в съответния археологически музей, който е най-близо. И специалистите да вземат решение дали въпросното откритие е по-добре да си остане на дъното, или трябва да бъде извадено и поставено в музей. Ние винаги напомняме на нашите курсисти, че е нужно да се съобразяват с правилата. Напомняме им, че всичко, което е под водата, е държавна собственост. И ги съветваме да не вадят от морското дъно каквото и да е. Дори и дребни предмети. За да могат и хората, които отидат след тях на едно място, също да има какво да видят. В един потънал кораб например. Моментът на корабокрушението е запечатал миг от времето, когато е станал инцидентът. Това е като снимка от миналото. И е част от историческото ни наследство.

 

 

 

Comments are closed.