Съкровища на морското дъно

От Татяна Байкушева

      Още от най- древни времена, използвайки различни примитивни приспособления, хората са се опитвали да достигнат до Другия свят- този под водата. Морето заема важно място в митологията. Всички народи, населявали земите по крайбрежието, имат в легендите си герои, притежаващи способността да остават под водата дълго време. За един от първите гмурци разказват хроники, останали от Шумерската цивилизация. Те са запазили спомен е Галгамеш, който живял преди повече от седем хиляди години. Според легедата, той успял да извади от дъното на морето чудодейно растение, което давало вечен живот. Регистриран с името си древен гмуркач е Александър Македонски. Книгата "Космография" на философа Етикус Истер, е най- старият източник, съобщаващ за първото спускане на легендарния владетел под водата. Това се случило близо до остров Трипиция в Каспийско море. Годината била 325 преди новата ера. Друг автор разказва и как точно е осъществено гмуркането. За реализацията на плана си, царят използвал дървен сандък с илюминатор от дебело стъкло, като за изолация употребил различни смоли, с които дъските били пропити, за да не пропускат водата. Според летописците, по- късно владетелят направил още много спускания, осъвършенствайки уредите, с които си служи.

В архивите се срещат още множество описания на това как хората са се опитвали да проникнат в подводното царство. През вековете те не се отказали да търсят лесен начин за пребиваване под водата за дълго. Дошло време да бъде открит първият акваланг или автономния дихателен апарат. Учените, а и любителите подводничари получили възможност да изучават свободно морското дъно. И пред човека се разкрили неподозирани възможности да потърси под водата следите от своето минало. В потъналите градове и пристанища, сред останките на претърпелите корабокрушения кораби, в артефактите, изгубени някога сред вълните.

Истината за морските катастрофи, откритите под водата селища и съдбата на хората, свързани с тях, излиза наяве в резултат на изследванията на една от най- интересните науки в нашето съвремие – подводната археология. Археологическите обекти в моретата и езерата са значително по- трудни за изследване от тези, които са на повърхността на земята. По време на проучванията, раздвижването на тинята и пясъка, покриващи най- често дъното на водоемите влошават видимостта. На водолазите има се налага да преодоляват опасни течения, ниски температури и да се сблъскват с какви ли не опасности. Но пък находките са така впечатляващи!

[nggallery id=17]Едно от най- интересните места за подводните археолози е районът около Созопол. Все още той е само частично проучен. По време на драгажните работи при строителството на съвременния порт, работниците многократно се натъквали на предмети, попаднали там в далечното минало: каменни котви, амфори и друга керамика, предмети от бита, оръжия, монети. Един от най- впечатляващите обекти, открити край Созопол е древен вълнолом. Той се намира южно от остров Свети Кирик, на дълбочина около четири метра. Изграден е от заоблени, различни по големина камъни. Голям интерес представлява находището на каменни котви в същия район. Една от тях, намерена през 1974 година е с пирамидална форма и два отвора в камъка. Изображение на такава корабна котва е открито върху барелеф, запазен в гробницата на фараона Сихура, царувал в Египет в средата на третото хилядолетие преди Христа. През второто и трето хилядолетие в района на Созопол е имало праисторически град. Доказва го откритата керамика от бронзовата епоха. Някои учени предполагат, че южно от малкия остров се е намирало пристанището на този град. То е било защитено с изкусно изработения вълнолом. Изследователите се питат как е бил построен той, след като се счита, че в онези времена хората не са разползгали с достатъчно техника, за да строят на морското дъно? Според специалистите, планираното изследване на района ще донесе на историците безценна информация.

Рибарите по западното черноморско крайбрежие често са вадили с мрежите си различни глинени съдове. Те често "улавяли" амфори- универсалният амбалаж в древността. Много пъти тези съдове все още били пълни с овча, говежда и козя лой. Някога тя била използвана за осветление, поставена в малки глинени или метални лампи. Практичните рибари с неохота предавали откритията си в музеите. Оказало се, че са намерили приложение на откритата в амфорите мазнина- варели от нея чудесен сапун.

Изследванията на колебанията в морското ниво дават на специалистите основание да считат, че преди около 10 000 години, е започнало потъване на западния бряг на Черно море. Водите му настъпвали към сушата и равнището му се повишило с няколо метра. За колебанията в нивото на Черно море в най- ранни епохи свидетелстват откритите на различни места вкаменени кости от древни слонове- мастодонти. Очевидно е, че те са загинали на сушата, а по- късно морето е заляло останките им. Такива вкаменелости са намерени в Бургаския залив и в созополското пристанище. Кога е започнало покаването на водите и  с какви темпове се е развивало? Еднакво ли е било за всички райони? Дали пък стихията не е връхлетяла брега внезапно и жилищата, храмовете и обществените сгради са се покрили с водата мигновено? Какво се е случило с хората? На тези въпроси се опитват да отговорят учените, изследвайки поътналите селища. Има версия, според която изгубените градове по крайбрежието на Черно море са се наводнили бавно и жителите им са имали достатъчно време за евакуация.

Руини на древен град са открити близо до устието на река Ропотамо, северно от Приморско. Построен е още през бронзовата епоха. Продължил е да съществува и през Средновековието, чак до времето на Османската имтерия. Под водата са открити множество амфори, каменни котви, предмети от бита. Историците твърдят, че там е имало голямо пристанище и през определен период от време мястото е било център на търговията в региона. За тази отминала слава днес свидетелстват единствено руините под водата, които са покрити с тиня и пясък и изследването им е излкючително трудно. През 1982 година на това място е проведена подводна експедиция, организирана от "Морско общество"- Бургас. Откритите находки са наистина впечатляващи- луксозни за онова време керамични съдове, които само аристократите са можели да си купят, подноси, украсени с изображения на лъвове и зебри, раннохристиянска керамика. За някои от предметите е доказано, че са изработени от майстори в Сирия и Северна Африка.

Приблизително 423 хил. кв. километра е площтата на Черно море. Най- голямата му дълбочина е 2245 метра. Отличителна черта на водите в него е сероводородният слой- само 10% от всичките 537 хил. кубични метра вода се намират в кислородната зона. Сероводородния слой  заема водното пространство под 130 метра. Присъствието му обуславя факта, че много от корабите, потънали на голяма дълбочина, са останали почти непокътнати от времето. Липсата на кислород е възпрепятствала окислението на материята и развитието на микроорганизми, които да я асимилират. А корабокрушения в Черно море в древността са се случвали често. За ендо от най- големите летописите разказват особено подробно. Флотилия от 2 600 византийски кораба била застигната от силен вятър, който потопил почти всички плавателни съдове. Това се случило през юни 766 година, по време на поход на византийския император Константин V Копроним. Той нападнал младата българска държава по суша и море. Застанал начело на пехотата си и това го спасило от гибел. След голямата катастрофа, владетелят, който бил с войската си на лагер в Източна Стара планина, се отказал от планираното настъпление. Завърнал се в Константинопол. Военните кораби, които морето погълнало, били двумачтови. Поради маневреността и бързината си били много удобни за пренасяна на войска на далечни разстояния. През средновековието много такива кораби браздели неспокойното Черно море и много от тях останали на дъното. В хрониките не се среща информация къде точно е станало голямото корабокрушение, отнело живота на хиляди моряци. Подводните изследователи не са се отказали да намерят мястото, на което може би и до днес стоят останките от византийските кораби.

Архивите пазят данни за още стотици корабокрушения, останки от които не са намерени. Най- известното от тях е свързано с британския кораб "Черния принц". По време на Кримската война той плавал с тонове златни гвинеи в трюма. Бил застигнат от страшна буря и потънал. Някъде край българските или турските брегове. Къде точно- никой не знае. Сега съкровището, което може би все още стои някъде под вълните, се оценява на около два милиарда долара. Запленен от златния мираж, през 1921 г. дори Ленин пратил водолази да търсят "Черния принц". Но експедицията им не се увенчала с успех. От регистъра за потънали кораби на Венецианската република пък се знае, че галера със сребро е отишла на дъното край българските брегове, когато се е връщала от Трансилвания през 1296 година. В документа не се споменава къде точно е станал инцидента.

Според архивите, през 1623 г. , буря помела казашка флотилия. Корабите били натоварени с ограбена от крайбрежните манастири златната и сребърната църковна утвар.

В пътеписите си, граф дьо Лагард споменава за 11 кораба, изчезнали край Созопол през 1824 година.

На много места по морското дъно, водолазите откриват голямо количество амфори, разпръснати на малка площ. Те са доказателства за корабокрушения. Не случайно Черно море има слава на негостоприемно и неприветливо. От особено значение сред причините за морските катастрофи били внезапните силни бури, които и сега са често явление. Липсата на острови, където моряците да намират убежище в лошо време, увеличава рисковете. Друга предпоставка за възникването на инциденти с плавателните съдове е морското разбойничество. Страхът от пирати в открито море е карал капитаните да се движат близо до брега, което пък увеличавало риска от сблъски с подводни скали. В древността се отличавали два вида пиратство- крайбрежно и истинско морско. Но нито пиратите, нито неблагоприятните условия можели да попречат на развитието на корабоплаването в Черно море. Векове наред търговци от различни страни разнасяли по неговите брегове стоките си. Много от тях преминавали успешно през изпитанията. Онези, които не достигнали до крайната си цел, загубили живота си. Но оставили за историята безценни данни- информация за древното мореплаване, която днес изследователите разшифроват.

Сред най-интересните открития на подводната археология в България са тези, направени в периода 2000 – 2003 г. в южната част на Китенския залив. Там лежат останките на селище от бронзовата епоха, а върху него са локализирани 7 корабокрушения. Това е само малка част от подводното ни национално богатство, което чака да бъде проучено и описано.

В работата на изследователите има и куриозни моменти. Като случая, свързани с подводните изследвания от средата на 80-те години. Рибари от Варвара сигнализирали, че мрежите им закачат нещо като потънал кораб. На мястото спешно били изпратени специалисти- водолази. Оказало се, че потънал плавателен съд има. Установено било, че става дума за съвременен румънски кораб. Товарът му, разбира се, нямал историческа стойност. Трюмът бил пълен с луксозен фаянс, предназначен за един от дворците на диктатора Чаушеску. По това време в България фаянсът бил дифицитна стока и находката бързо намерила приложение.

Легендите за несметни богатства, потънали заедно с корабите и съкровища, затрупани в руините на потъналите селища, подхранват ентусиазма на подводните иманяри. И едва ли някога ще се откажат да търсят изгубените ценности. Войната им с учените- археолози може би никога не ще има край. Съвременната техника позволява на много любители да се гмуркат на голяма дълбочина и да вадят от дъното на морето какво ли не. Археолозите напомнят, че веднъж извадени на сушата, находките често губят своята стойност. От една страна ако не бъдат картотекирани по всички правила, а от друга, ако не бъдат консервирани според изискванията.

Дори за най- добрите специалисти по подводна археология е трудно да кажат какви точно тайни крие морето. След всяка голяма буря подводния пейзаж се променя. Останки от кораби се появяват и после изчезват или известни на подводничарите находища на керамика потъват, все едно не ги е имало никога. За оптимистите остава да вярват, че най- интересните открития в областта на подводната археология тепърва престоят.

Comments are closed.