Тайните на крепостта Маркели

От Татяна Байкушева

Какво може да накара хората буквално да пресеят през сито стотици кубични метри земна маса? Да го правят месеци наред и то под лъчите на жаркото слънце през лятото и поривите на студения вятър през есента. Отговорът е лесен, ако познавате поне един археолог. Професията на тези изследователи на историята е свързана точно с такава дейност. Докато ги наблюдавам как внимателно почистват поредния сондаж в района на крепостта Маркели край Карнобат, си мисля, че може би това са най – търпеливите хора, които съм срещала.

Понякога само за да намерят няколко шепи керамични късчета, на тях им се налага да копаят с дни. Друг път обаче най – ненадейно откриват уникални неща, които може да предизвикат коментари и спорове в научните среди за дълго време. Или да дадат отговор на хилядолетни загадки. По време на разкопките археолозите не трябва да подминат нито едно камъче, без да са го огледали, защото точно то може да се окаже ключов детайл от ценен предмет.

[nggallery id=83]

Каменната хроника

Крепостта Маркели се намира на петдесет километра от Бургас и на седем километра от Карнобат. Нейното проучване започват пионерите на българската археология Константин Иречек и братята Шкорпил. Активно Маркели е разкопавана в периода от 1986 до 1994 г., след което изследванията са прекъснати.

Преди осем години екип от специалисти подновиха проучванията, след като получи финансиране по проекта на социалното министерство “От социални помощи към осигуряване на заетост”.  За два сезона тук бяха открити множество интересни находки – бронзови монети от VI до XIII в., средновековни печати, изработени от олово, стъклени гривни, керамични съдове.

Посещавам Маркели през лятото. Температурата на въздуха е над 30 градуса, но работата на обекта не спира. Докато вървим по прашната пътека, археологът д-р Димчо Момчилов ми разказва за живота на това място преди повече от десет века. Наблюдавайки работещите хора, се заразявам от ентусиазма им – иска ми се точно в този миг пред очите ми да направят откритие. Скоро се уверявам, че за да стана свидетел на такъв момент, ще трябва да се въоръжа с много търпение.

Защитата на лесовете 

Граничната крепост-град се споменава в повечето книги, посветени на българската история през Средновековието. Мястото е избрано от някогашните владетели, за да бъде изградена крепост точно тук, тъй като предлага условия, отлични за защита от вражески атаки. Военният център е бил наистина непристъпен. Хълмовете, които виждам сега, някога са били покрити с непроходима гора, достигаща чак до брега на морето. Гъстият лес е скривал крепостните стени от погледа на нападателите и е осигурявал надеждна защита.

Пътят, водещ до крепостта, е бил наблюдаван от постове и във всеки момент стражите са знаели какво става наоколо. В радиус от няколко десетки километра именно този път е бил единственото проходимо място. Той е бил и най-прекият до столицата на Византия – Константинопол.

При обсада крепостта се е снабдявала с вода чрез специално изградено водоснабдително съоръжение, свързващо града с близката река. За времето си тази система е представлявала истинско инженерно чудо, казват специалистите.

Докато разглеждам руините, се опитвам да си представя как би изглеждала местността, ако вместо треви и ниски храсталаци наоколо има вековни дървета. И със съжаление си мисля, че никога няма да можем да се насладим на красивия пейзаж, който са виждали дедите ни – гората тук е била изсечена преди повече от сто години.

Хора на преклонна възраст, които днес живеят в Карнобат, още помнят местността Корията с последните остатъци от тази гора. Според архивни писмени източници тя е била запазена между селата Глумче и Зимен до края на XIX век.

С кръст и меч 

В древността Маркели винаги е заемала важно място в политическия живот на Балканите. Тук са се сключвали мирни договори, крепостта е била отправна точка за войските, поемащи в поход, обособила се е като епископски център. През периода от VI до XIII век християнският култов комплекс, разположен на територията на граничния град, е бил първо ранно византийска базилика, после старобългарска църква и по-късно кръстокуполна черква. В комплекса са открити графитни рисунки, изобразяващи човешки и животински фигури, различни стенописни фрагменти, керамични мозайки и мраморна пластика в преславски стил. Градежът е впечатляващ и със своята архитектура, която няма аналог сред откритите досега в България подобни старинни постройки.

Изследванията показват, че в града не са живели само войници. Около основната част на крепостта най- вероятно е имало домове на мирни жители, казват археолозите. Каква може да е била числеността на населението в граничния град тепърва ще установят новите проучвания.

Край Маркели е имало няколко големи битки, за които летописците разказват в хрониките си. През шестдесетте години на VIII век, по време на управлението на българския хан Винех от рода Вокил, тук става едно от големите сражения. Хан Винех бил първият представител на новата династия, сменила в управлението на България династията Дуло. Той явно е бил с добро самочувствие, защото смело си е позволил да поиска от Византия изплащане на данък за построени крепости.

Последвал рязък и надменен отказ за плащане на дългове от страна на Константинопол и това дало повод на българските управници да преценят, че е време за нарушаване на мира. Последвалите събития бележат началото на дълъг период на войни между България и Византия. В сражението при Маркели тогава българската армия била разгромена.

Триумфални победи

Реваншът идва на 20 юли 792 година, когато българският хан Кардам бележи блестяща победа над византийския император Константин VI и с това се слага край на войната. В боевете загиват десетки висши византийски аристократи. Убит е и придворният астролог, който в навечерието на битката оптимистично предрекъл победа за Византия. Самият император бил уловен с аркан (ласо) от български войник и завлечен към стана на Кардам. Според хронистите от онова време Константин VI се спасил на косъм от плен, след като негов верен войник се притекъл на помощ и успял да помогне на императора да избяга.

Постигнатата победа укрепила позициите на Кардам и довела до сключване на мирен договор, според който Византия се задължава да плаща на България годишен данък. Отначало Константин VI плащал дължимата сума редовно. През 796 г. обаче той решил да се откаже от задълженията си. Българският хан веднага отправил към него гневно послание: “Или ми плати данъка, или ще дойда при Златните врати и ще опустоша Тракия.” Отговорът бил получен заедно с кърпа конски тор: “Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели, а ти излез насреща. И каквото Бог отсъди.”

Размяната на закани била последвана и от двете страни от решителна подготовка за нападение. Въпреки че и двата лагера предприели военни походи, никой не се осмелил да нападне пръв и след седемнадесетдневно колебание и Кардам, и Константин се отказали от намеренията си за схватка.

По – малко от двадесет години след тези драматични събития – през май 811 година, от Маркели започва грандиозният поход на император Никифор I Геник срещу българската столица Плиска. Многохилядната византийска армия тогава успяла да достигне до столицата, да влезе в нея, да я разграби и опожари. Обратният път на византийците обаче бил преграден от войската на Крум и след драматична битка войните на Никифор били избити и пленени, а самият император – обезглавен.

Крепостта Маркели отново била превзета от българите и превърната в най – големия прабългарски лагер на юг от Стара планина.

Обсада от пръстени

Защитните землени съоръжения от редуващи се ровове и валове, които били направени тук, могат да бъдат видени и днес. Те обсаждат твърдината като защитни пръстени и са едни от най – големите изкуствено изградени укрепления, открити от изследователите в пределите на Балканския полуостров.

Днес, разхождайки се край руините на Маркели, неминуемо усещате някогашното величие на древния град. Картините от хрониките – обсади и яростни схватки, оживяват във фантазията ви. Вглеждайки се в съвършения градеж на средновековния храм, ви се иска да научите повече за историята на това място и ви се струва, че именно тук се крият още много неразгадани истини.

Мега проект предвижда възраждане на крепостта Маркели и превръщането й в туристическа атрекция. Той включва изграждане на съпътстваща инфраструктура. Прогнозната стойност на проекта е 3, 2 млн. лв.

Освен дейностите по реставрация, консервация и експониране на самата крепост и съоръженията около нея, определеният за изпълнител трябва да изгради и път с дължина близо 3 км, паркинг, да озелени и облагороди района, да постави електро – кабелно захранване и архитектурно осветление. 

Comments are closed.