Технолог на „Океански риболов” пази свидни спомени за великата българска флотилия

Имало време, когато България е притежавала една от най-силните риболовни флотилии. За времето от 1971 година до 1991 –а разказва бургазлията Денко Иванов. През този период животът му е свързан с едно от най-успешните индустриални производства в България през миналия век. Започва работа на риболовен кораб като обикновен моряк.

По-късно става помощник трал майстор, а после осем години работи като технолог. С носталгия говори за времето, когато през кораба, на който плавал, за шест месеца преминавали по около 4 хиляди тона риба. Курсовете били дълги. Екипажите прекарвали в морето понякога повече от девет месеца. „Тежко е, но човек се приспособява”, казва Денко Иванов. И добавя, че е имал колеги, които не успявали да свикнат на такъв живот и се отказвали още след първото плаване.

Ceh_riba5Като технолог той изцяло е отговарял за производството по време на плаване, а също и за замразяването на рибата и предаването й за изкупуване.

Споделя, че животът на морски човек му е харесвал и че наред с тежките моменти от корабния живот, пази много хубави спомени. За лагуните на Мавритания, за посещенията на африканските страни Заир, Конго, Камерун, за плаванията край бреговете на Южна Африка, за съвместната работа с руснаците и за това колко е приятно, когато корабът се носи по спокойно като езеро море. Пази снимки на любимото си куче, което плавало заедно с него няколко години на корабите „Фламинго” и „Гларус”. Казвало се Белият зъб и притежавало изумителна интелигентност. Той дори го бил научил по команда да спуска и да вдига конструкцията на трала. Любимецът му веднъж помогнал на моряк, паднал зад борда. Никой не видял, че е станало произшествие. Кучето обаче започнало да вие с все сила и така алармирало, че човекът е в опасност и той бил спасен. При едно от плаванията обаче Белият зъб се наложило да остане в Сенегал. На Денко и до днес му е мъчно, че нямало начин да вземе верния приятел със себе си в България.

Ceh_riba4Никога няма да забрави и страшните бури и огромните океански вълни. За някои от тях той дори не иска да си спомня. Като тази от ранната утрин на пети февруари 1975 година. Корабът им „Лазурен бряг” се намирал на три денонощия път от Ню Йорк. Времето било прекрасно и нищо не подсказвало какво тежко изпитание очаква моряците. Вятърът се усилил много бързо, вълните станали големи. Капитанът разпоредил на Денко да укрепи на борда няколко варела с рибено масло. Плавателният съд обаче се люлеел сред бурния океан толкова силно, че всички опити на младия моряк да се справи със задачата се оказвали безуспешни. На помощ му се притекли колеги. Точно тогава обаче огромна вълна заляла палубата и отнесла едно от момчетата. Бил съвсем млад. Планирал да се сгоди с приятелката си щом се върне в България. Целият екипаж знаел за щастливото събитие, което го очаква на брега. Капитанът веднага разпоредил да започне спасителна акция. Да се спусне лодка във водата обаче се оказало невъзможно. Корабът се отдалечавал и трябвало да се върнат обратно, за да се опитат да помогнат на моряка. Направили го, но двигателите в този момент спрели. „Лазурен бряг” станал неуправляем и вълните го мятали с ужасяваща сила. Накланял се и имало голяма вероятност да се преобърне, спомня си Денко Иванов. Корабът направил крен от 43 градуса, при положение че фирмата производител давала гаранция за безопасност до наклон най-много от 45 градуса. Един от моряците се изплашил толкова много, че решил да напише прощална бележка на съпругата си. Направил снимка на част от борда заедно със страховитите вълни. Опаковал фотоапарата заедно с писмото и го поставил в каютата си, мислейки че ще загине в урагана.

За щастие екипажът се спасил. Но моряците не успели да открият падналия от борда млад мъж.

Корабът бил сериозно повреден и когато стигнали до най-близкото пристанище, хората от брега коментирали, че измъкването му от бурята е истинско чудо. По-късно всеки от моряците получил от капитана на хартия снимката, която електротехникът направил в най-страшните мигове на бурята. 

Сега, десетилетия по-късно, Денко Иванов се събира често заедно с колегите, с които е плавал. Разказват си свидни спомени от периода, когато „Океански риболов” е бил в разцвета си. Моряците, които някога са плавали с корабите на славната българска флотилия, рядко говорят с подробности пред „непосветени” за годините на възход. Връщането назад във времето за много от тях е свързано с тъга и огорчение.

Денко Иванов е подредил своеобразна сбирка от макети на кораби и различни предмети, свързани с морето, в преддверието на хладилния склад, който стопанисва заедно с дъщеря си Десислава и сина си Калоян. Сред интересните предмети са сувенири, донесени от далечни страни, снимки от отминалото време и табла, на които са изрисувани всички видове риби, обитаващи Световния океан. Технологът ги познава до една. След като приключва с плаването, той продължава да се занимава с това, което е негова съдба и призвание-да приготвя рибни деликатеси. Известен е с тях в цял Бургас.

Каква е тайната на прочутата маринова риба?

Кратко обяснява, че тайната за това как да бъдат приготвени те, се крие в стриктното спазване на чистота. Той работи по рецепти, които са съставени през 1937 година и се придържа към тях. Но обича и да експериментира. В технологията не използва консерванти. Към рибата добавя единствено сол, вода и мед. В офиса си пази множество писма, изпращани му от цяла България от хора, които искат да споделят впечатления. В тях има много благодарности, пожелания и препоръки. Продуктите му с марка ЕТ „Десислава и Калоян” са популярни не само сред местните хора и фирмата има множество верни клиенти.

Денко Иванов казва, че се надява един ден славата на „Океански риболов” да бъде увековечена в морска експозиция, където всеки да може да добие представа колко силна е била българската океанска флотилия.

Автор Татяна БАЙКУШЕВА

Comments are closed.