Фарът на нос Емине насочва корабите повече от 130 години

От Татяна Байкушева

Един от най – стратегическите морски фарове в Черно море е този на нос Емине. Мястото е било добре известно още на древните мореплаватели. Тук някога се е издигала голямата крепост Емона.

Emona_3

Морският фар на нос Емине.

Първообразът на днешния морски фар е бил сигнален огън, поставен на върха на висока колона. Всяка нощ един от войните в крепостта е имал задължението да запали този огън и да следи за непрестанното му светене до сутринта. Опасност от обезглавяване го грозяла, ако факелът угасне преди да е изгряло слънцето. Крепостта била разрушена по време на османското владичество. Част от основите й са разкрити при строежа на съвременния фар. Той бил изграден през 1880 година от френското дружество за строеж и експлоатация на фарове Compagnie Des Фарес De L ‘Empire Ottomane. Дружеството било създадено в Цариград. Ето как Карел Шкорпил описва това събитие: “В 1854 г., когато отношенията между Турция и Франция са били много приятелски, в Цариград се съставило едно френско дружество, което сполучило да добие от султана концесия за построяване по бреговете на цялата Турска Империя, фарове за указване пътя и опасните места по него на мореплавателите, с право да събира в продължение на 25 години от всичките кораби, които застават във всяко турско пристанище, по 0105 лева на всеки техен вместимостен тон “. Инженерите и строителите на дружеството изграждат по българските земи седем фара на два етапа. През първия етап (1856-1866) са построени фаровете на Шабла, Калиакра, Галата и “червеният фенер” на Варненския нос, а през втория етап (1880-1888) – фаровете на Емине и на островите Света Анастасия и Свети Иван.

Emona_1От 14 август 1909 година морските фарове и навигационни знаци по българското Черноморие са под грижата на българската държава. През 1910 – 1914 г. България строи нови фарове на островите Свети Иван, Света Анастасия и на нос “Галата”. През 1928 г. е изготвена програма за модернизиране на всички фарове по нашето Черноморие. По това време фаровете в Шабла и Калиакра са на румънска територия и ги модернизира румънската държава. След Втората световна война, съществуващата тогава в България дирекция “Водни съобщения”, чрез морската хидрографска служба, поема грижите за фаровете. От 1949 г. те се стопанисват от министерството на отбраната и от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Фарът на нос Емине сега е под юрисдикцията на Хидрографски район – Бургас към Хидрографска служба – Варна.

Emona_2

Нос Емине.

Нос Емине е условна граница между Северното и Южното Черноморие, а фарът там, заедно с този на остров Свети Иван, показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.

До мястото по суша се стига трудно. Пътят е в лошо състояние и въпреки че е възможно да се измине с лека кола с нормална проходимост, преминаването на разстоянието от разклона към местността Иракли до село Емона и морския фар е истинско изпитание.

Брегът около Емине е опасен, ветровете са силни и нерядко променят посоката си внезапно. Последното корабокрушение, което се е случило в района е с яхта, която участвала в състезание. Управлявала я жена. Екипажът предприел опасна маневра и въпреки, че събитията се развивали в светлата част на деня, не успял да избегне сблъсъка със скалите. Хората за щастие били спасени, но плавателният съд станал на трески.

- Капитан - лейтенант Елица Тодорова - командир на Хидрографски район - Бургас и фаропазачът Борис Апостолов правят оглед на фаровата кула.

– Капитан – лейтенант Елица Тодорова – командир на Хидрографски район – Бургас и фаропазачът Борис Апостолов правят оглед на фаровата кула.

Фаропазачите на Емине са петима. Те дават дванадесет часови дежурства. Един от тях – Борис Апостолов, който заварвам на поста му, разказва, че работи тук от четиридесет и четири години. Когато е на вахта, той следи за нормалната работа и правилното излъчване на фара, почиства стъклените му повърхности и контролира допълнителните съоръжения. В тъмната част от денонощието проблясващата светлина се вижда на разстояние двадесет морски мили навътре в морето. Всеки морски фар има определена характеристика, отличаваща го от останалите. Емонският маяк е с бяла светлина с периодичност шест секунди – проблясък от секунда и половина, последван от четири секунди и половина мрак. Координатите на фара на нос Емине са: 42 градуса, 42 минути и една секунда северна ширина и 27 градуса, 54 минути и една секунда източна дължина.

Фирмата Compagnie Des Фарес де l’Empire Ottomane, която построила фара, монтирала на него оптика Barbier & Fenestre. От 1935 г. тя се намира въз Военноморския музей – Варна и на фирмената табелка личи година на производството – 1880. Тази оптика от пета степен работела на двойно рафиниран петрол. През 1932 година била поставена оптика Julius Pintsch, работеща с маслен газ. През 1935 г. тя е преустроена на ацетилен, а през 1960 година съоръжението е електрифицирано.

“Каквото и да се е случвало, за повече от петнадесет минути фара не е угасвал Но дори и тези минути са много Обикновено отстраняваме неизправностите за много по -.. Кратко време”, разказва Борис Апостолов. Той си спомня, че фарът не угаснал за по – дълго дори и при голямото земетресение през 1977 година, когато тънката ивица земя, върху което е разположен, се разтресла много силно. Тогава резервното захранване било с батерии. Фаропазачът, който в онези мигове е бил в кулата казва, че не успял да се уплаши – толкова бил зает с мисли за техниката, за която отговаря. Осъзнал опасността за себе си доста след като трусът преминал. През времето на своята служба шест пъти му се е налагало да сменя хилядаватовата лампа, с която съоръжението е било оборудвано. Фаропазачите винаги имали под ръка поне две такива лампи, които сменяли на около шест месеца. От скоро фарът е оборудван с ново осветление, снабдено с автономно слънчево токозахранване. Работата му вече е абсолютно независима от подаването на електричество в района. Част от него е специалната маркираща лампа за навигация в корабоплаването – SM 20 P4, известна още като светодиоден осветител с кръгова диаграма, т.е. с възможност за наблюдение в 360 градуса. Новото осветление е произведено от „ЕЛТА – Р “ и монтирано от служителите на Хидрографски район – Бургас.

 

Ярослав Флоров - служител в Хидрографски район - Бургас показва новата маркираща навигационна лампа, преди тя да бъде монтирана нос Емине.

Ярослав Флоров – служител в Хидрографски район – Бургас показва новата маркираща навигационна лампа, преди тя да бъде монтирана нос Емине.

Светлината няма да отстъпва по нищо на тази, която дават лампите с нажежаема жичка, използвани до неотдавна. Старата оптика ще остане на мястото си, но ще бъде използвана само в аварийни ситуации, обяснява капитан – лейтенант Елица Тодорова – командир на Хидрографски район – Бургас.

 

Нос Емине е отделен от планинската верига с дълбок ров, който може би е бил защитен за древната крепост Емона. Той изключително много затруднява достъпа до фара. В лошо време – при поледица и силен снеговалеж, до него може да се стигне само пеша. В скалите ясно личи и разместване на земните пластове, което може би един ден ще активизира свлачищен процес, предполагат местните хора. Неотдавна скалите на залив, разположен в съседство се сринали ненадейно в морската бездна и десетки тонове скална маса изчезнали в морето за секунди.

Трудните условия за работа и рискованите ситуации обаче не са смущаващи за работещите тук, казват самите те. Сега, по стечение на обстоятелствата, Борис Апостолов осъвместява длъжността си на фаропазач с тази на кметски наместник на село Емона. Не планира пенсиониране. Поне докато не навърши сто години. Селото е известно със своите дълголетници, така че думите му звучат правдиво.

Наред с фара, на Емине има и радио маяк – един от трите по Българското Черноморие. Радиусът му на действие е 150 морски мили.

На Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е – З, като в българската част той е известен с името “Ком – Емине”. Пристигането на туристите, преминаващи по него, разнообразява иначе скучния живот на фаропазачите. Дежурства тук дават и метеоролози. От изградената на мястото метео станция, се подава актуална информация за температурата, валежите, скоростта на вятъра и други параметри на времето.

Фарът на нос Емине привлича като магнит посетителите на мястото. До кулата му обаче не може да се влиза свободно. Достъпът става само след получаване на специално разрешение. Но дори и от разстояние, романтичният изглед е достатъчно впечатляващ и си заслужава да изминете трудния път до там дори само за да го видите отдалеч.

Публикацията е подготвена със спомоществователството на Пристанище Бургас.

Comments are closed.