„Ченгене скеле” край Бургас

От Татяна Байкушева

      Преди тридесет и три години бургаските рибари останали без кей, на който да държат лодките си. Как така, ще се запита някой? Нали едно от най – красивите и привлекателни места във всеки морски град е именно рибарският кей!

      През 1974 г. стоянките, където бургазлии спирали лодките си, били "закрити" и на притежателите на малките плавателни съдове било съобщено, че в бъдеще трябва да акостират не край бургаския бряг, а в специално прокопаните за целта канали в местността Ченгене скеле, на десет километра от града. Така рибарския поминък на практика бил изнесен от града, въпреки че с него се прехранвали стотици семейства. Новите пристани, разположени край блатистото устие на малка река, съвсем не били гостоприемни. Рояците комари били непоносими, липсвал път, нямало електричество, водата се носела в туби. Никой и не помислил обаче да роптае срещу спартанските условия, защото кеят в града бил разрушен заради разширението на пристанището на "Океански риболов".

      Обидени и разочаровани, някои от морските вълци потърсили подслон за лодките си в Несебър, Созопол и Царево и временно ги закотвили там. Вярвали, че в Бургас все пак ще бъде намерен подходящ бряг за изграждане на кей. Когато станало ясно, че това няма да се случи скоро, те един по един започнали да се настаняват край неприветливите канали.

Мястото

      Първата барака, издигната тук и стърчаща самотно на брега, е увековечил в свое платно бургаския художник Йордан Маринов. Картината "Място" показва недвусмислено неприветливостта на новото място и навява тъжна романтика. Днес тя може да бъде видяна в съвременното рибарско селище Ченгене скеле. Няколко десетилетия след като колибата от платното била изградена, тук вече има стотици постройки. Над сто и седемдесет души живеят в селището целогодишно и имат адресна регистрация тук. През лятото броят на постоянно пребиваващите се увеличава многократно. Неприветливият някога бряг се превърнал в истинско рибарско селище със свой очарователен колорит. Само че… то така и си останало незаконно, без статут и официално име.

    [nggallery id=40]

      Въпреки че не фигурира на картата като населено място, в личните документи на рибарите, които са тук постоянно, е написано, че живеят именно в Ченгене скеле. Те обаче не могат да получават в домовете си поща, защото на практика нямат адрес. Пощенските клонове не обслужват селището и в него не пристигат нито писма, нито колетни пратки.

      През годините наравно с истинските рибари тук са си построили къщи и много други хора. Това е и основната причина "противниците" на селището да искат неговото разрушаване.

Невидима заплаха

      Селището се е разраснало до размери, които никой не е подозирал, че може да придобие. Въпреки че, за да има някой тук парцел, според неписаните правила той трябва да притежава лодка и да е лицензирал уменията си да я управлява с документ. Според общото мнение обаче това не винаги се спазва. Ограниченото пространство между каналите вече е изпълнено от над петстотинте постройки и много от къщите са започнали да никнат по протежение на брега.

      Периодично тук плъзва слухът, че селището ще бъде разрушено. Понякога информацията се потвърждава от съобщения в пресата, последвани от спиране на тока и водата в къщите. Това се оказва особено неприятно за рибарите, когато се случи по време на активния риболовен сезон, защото замразената във фризерите риба се разваля. "Плащаме сметките си в срок и сред нас длъжници няма", роптаят засегнатите срещу крайните мерки.

      Потърпевшите протестират, но всичко винаги завършва по един и същ начин – с обещание, че проблемът ще бъде решен. Хората, които наистина са свикнали да мислят за това място като за свой дом, живеят в постоянен страх. Някои от тях дори стават недружелюбни, когато видят непознат човек с фотоапарат пред къщата си. И как не, след като поне веднъж някой вече е правил снимки на постройките във връзка с плановете за разрушаването им.

Рибарски легенди

      За щастие недоверието бързо се изпарява, щом попитате рибарите за днешния улов и им кажете, че просто искате да направите красиви фотографии на наистина романтичния пейзаж. Тогава те може би ще ви разкажат и някоя от своите истории – за гигантски риби или за опасни морски бури, за последния тюлен край Ропотамо или за делфините и техния език от звуци. Най – словоохотливи те са, разбира се, с питие в ръка, в клуб "Морски сговор", както те наричат своята малка кръчмица. Тук винаги можете да откриете някой от най – големите разказвачи.

      Ако искате обаче с очите си да видите лодка, пълна с риба, по – добре е да се разходите навътре по каналите. Оттам гледката е по – красива, а и можете да попаднете на някой наистина впечатляващ за наблюдение момент от живота в Ченгене скеле.

      Сигурно е, че всеки, който идва в селището за пръв път, се очарова от хармонията, царяща тук. Щом прекрачите прага на някоя от къщите, неминуемо усещате рибарският уют, създаден, за да сгрява след дългите часове, прекарани сред вълните.

      Огънят в камината осветява архивни снимки, на които усмихнати жени нижат чироз от изчезналата вече от нашето море черноморска скумрия, платноход с красив силует е закотвен край кея на старото бургаско пристанище, дами с модерни за времето си бански костюми до коленете се разхождат по плажа. На рафта над пламтящите цепеници виждам гърло от амфора. Оказва се, че тя е открита на морския бряг, близо до Маслен нос.

       Загладените от водата и пясъка ръбове показват, че преди да попадне тук, парчето изпечена глина дълго време е било на морското дъно. То е част от съд, който сигурно е бил в товара на кораб, претърпял корабокрушение. В такива амфори търговците в античността са пренасяли вино, зехтин и други течности. "Зная, че не представлява особена ценност, но когато държа този предмет в ръка, имам чувството, че усещам с дланта си ритъма на отминалата епоха", обяснява ми притежателят му факта, че е отделил за парчето от съда такова видно място.

Музейните сбирки

       Погледът ми е привлечен от сив камък с продълговата форма – част от вкаменена кост на древен слон мастодонт. Според специалистите палеонтолози гигантските животни са бродили по нашите земи преди около 60 милиона години. Мастодонтите са предшественици на мамутите и днешните слонове и на няколко места в България могат да бъдат открити доказателства за тяхното съществуване.

      Едно от находищата е дъното на Черно море. Рибарите многократно попадали на останки от огромните бозайници, когато преди години ловували с тралове. Днес тези остъргващи дъното съоръжения са забранени за употреба заради щетите, които използването им нанася на морската фауна. Обясняват ми, че в няколко къщи тук се пазят намерени в морето бивни и зъби от древните слонове.

      Тук могат да се видят и други впечатляващи предмети. В дома на един от рибарите има истинска музейна експозиция от стари вещи, сред които пишеща машина от времето на Първата световна война, стогодишен грамофон и… тъпанът, звучал в оркестъра на легендарния 24 – ти черноморски пехотен полк, капелмайстор на който е бил самият Филип Кутев. Музикалният инструмент бил открит при ремонт в таванско помещение в центъра на Бургас. Наследниците на имота си спомнили, че техният дядо бил музикант в славния оркестър на военното формирование. Тъпанът бил в окаяно състояние – плесенясал и с прогнил корпус, и затова притежателите му се съгласили да се разделят с него. След старателно почистване и реставрация обаче той отново възвърнал дълбокия си кънтящ звук, с който някога огласял главната улица. Справката показала, че инструментът е бил купен от Англия. Тюленовата кожа, използвана при изработката му, за щастие се била запазила отлично през всичките години на забрава и не се наложило да бъде сменяна. 

Бъдещето

      И докато тази разпалваща въображението вещ е пред очите ми, си мисля колко история вече е натрупана именно на този бряг. Дали тя ще бъде дописана, днес никой не може да каже със сигурност. Каква ще бъде съдбата на бургаското рибарско селище тепърва ще се изяснява.

      Един от най – упоритите защитници на селището беше Стоян Боев – Сербеза, когото наричаха "Кметът на рибарското селище" . Той ни напусна през януари тази година, но до последно се бореше за правото на рибарите да живеят в селището.

 

 

Имената на лодките:


      Лодките в бургаското рибарско селище най-често носят имената на жени, дъщери, майки и любими на рибарите. Тук има поне пет Марии, няколко Дафини, Дияна, Ани, Вена и Невина. Плавателните съдове често се кръщават на божества и на митични или съществуващи морски обитатели. Тук "Аполон" стои до "Нептун", "Афродита" до "Фея". "Русалка" и "Акула" се поклащат редом с "Гръм" и "Тритон". Има и названия, които будят недоумение. Чудно е например защо един от рибарите е кръстил лодката си "Магарица". "Сигурно се е инатяла, докато се е учил да я управлява", шегуват се колегите му.

Уловът:


      През активния риболовен сезон бургаските рибари ловят карагьоз, лефер, сафрид, паламуд, турук, калкан, чернокоп, меджид, попчета, зарган, бяла риба, цаца, атерина, илария и платерина. По-рядко в мрежите им влизат скорпид, барбун, змиорка, змарид, морска лястовица, чига и есетра. Черноморските акули, които допреди няколко десетилетия са се изхвърляли зад борда, защото месото им се е считало за блудкаво и жилаво, днес се ценят и филето им се продава като деликатес.

      Само най – големите майстори могат да се похвалят, че са улавяли моруна. Рибата тон, която по нашето черноморско крайбрежие са наричали оркинос, отдавна е изчезнала от Черно море. Последните големи пасажи от черноморска скумрия край българските брегове са регистрирани до Резово през 1967 г. В днешно време е истинска атракция, ако единичен екземпляр от тази риба бъде уловен.

 

Comments are closed.