Ще бъде ли укрепен бургаският храм “Св. Св Кирил и Методий” преди да се срути?

      Дали най – големия християнски храм в Бургас – църквата “Св. Св.  Кирил и Методий” ще дочака укрепването си или ще рухне преди да са започнали възстановителните дейности? Този въпрос си задава всеки бургазлия, който преминава край сградата с пропукани стени. Община Бургас организира обсъждане на готовия проект за укрепване на катедрален храм. Негов автор е проф. д – р инж. Йордан Милев, който лично представи поредицата от необходими възстановителни дейности и съответните приложими технологии. Според него в момента напрягането на сградата е спряло след взетите временни мерки, но е важно цялостното укрепване да стартира възможно най – бързо.

Храмът "Св. Св. Кирил и Методий" преди да започне да се руши.

Храмът “Св. Св. Кирил и Методий” преди да започне да се руши.

Очаква се строителството на близкия подземен паркинг да приключи в началото на следващата година. Според проф. Милев усилването на основите на храма, като първи етап, може да започне още преди това.  Предстои проектът да бъде съгласуван с Противопожарната служба и с Министерство на културата. След това в спешен порядък ще се изготвят необходимите количествено – стойностни сметки и ще се търси изпълнител. Според проф. Милев проектът е съвсем изпълним и е реалистично да се планира реализирането му в срок от 6 месеца.

Може ли този срок да се окаже фатален и църквата да продължи да се руши с необратимо темпо и има ли реална опасност храмът да се срути? Според оптимистичната прогноза на специалистите такава вероятност почти не съществува. Но дали някой би посмял да признае, ако това не е така?

      Историята на храма “Св. Св. Кирил и Методий” е впечатляваща. През далечната 1874 година на площада имало малка дървена църквичка – пристройка към дома на свещеника поп Георги Стоянов. Той бил един от първите, които се опитали да отхвърлят гръцкото влияние в региона. Започнал да води църковни служби в собствената си къща, която пригодил за храм. Бургас тогава бил елинизиран град. Властите счели дейността на поп Георги за опасна и го интегрирали в Айтос. Многократно викан на разпити относно революционните си идеи, при едно от пътуванията за Бургас, свещеникът починал. Бургазлии му отдали почит, наричайки улица с неговото име.

      След Освобождението, на общоградско събрание през 1894 година, се обсъждала възможността, на мястото на малката църква да се построи нов голям храм. С протокол № 21 от 23 юли 1895 година, създаденото църковно настоятелство взело окончателно решение за строежа. Богослужебните предмети били пренесени в сградата на близкото училище “Княгиня Клементина” /днешното СОУ “Св. св. Кирил и Методий”/ , стаи от което временно щели да служат за молитвен дом.

      Автори на проекта са италианският архитект Рикардо Тоскани, тогавашният окръжен архитект А. Карамалаков, арх. Г. Козаров, арх. Д. Майсторов, арх. Св. Славов, инж. арх. Хр. Станишев и др.

Kiril&Mtodi3Започнало събирането на средства за градежа. Първите дарители, които се отзовали на инициативата, били богатото семейство Хаджипетрови. Последвали ги и други видни граждани: Йови Воденичаров, д – р Цони Тонев, д-р Ношков, сливенският митрополит Гервасий, Кирил Берлинов и много други. Парите, събирани от дарителите, били в златни турски лири. Строежът започнал през 1896 година и в него взели участие най – добрите местни и външни майстори – строители, дърворезбари, иконописци. За изработката на колоните и украсата от камък в града специално били поканени италиански каменоделци.

      Някои от събраните дарения били предметни: сребърни чаши, свещници, кандилници, копринени и сърмени свещенически одежди, икони. Имало дарители, които изявявали желание да покрият разходите за изработка на определени части от църквата-  южната и северната врата, олтара, иконостаса, изографисването на стените. Средства дошли и от Окръжната постоянна комисия, църковни приходи и държавен кредит.

      Издигането на църквата станало с голямата помощ, оказана от тогавашния кмет Димитър Бракалов.

      Храмът е строен като катедрална църква – трикорабна с централна апсида. Куполът лежи върху висок, дванадесетостенен барабан с прозорци. В западната част на храма има две камбанарии, които са достъпни чрез вити стълби. Стените са иззидани от красивия сиво – зелен камък айтоски андезит. Три великолепни корниза обримчват сградата отвън.

      Иконостасът се състои от фриз от малки /апостолски/ икони с резбовани рамки, царски ред икони, дърворезбена лозница и венец с разпятие. С дантела от дърво е покрит и архиерейският трон. Дърворезбите са правени през 1947 година и са дело на майсторите Атанас Кавръков от Сливен и Крум Кошаревски от София.

        Издигнатата с толкова голямо желание църква и днес не е загубила достолепието си. Какви са щетите, нанесени от разцепването на стените й, колко са пострадали стенописите, кога отново храма ще може да бъде посещаван? И чия е вината за това, което се случи?

         Всеки бургазлия би искал да може да получи ясни отговори на тези въпроси.

Photolist.pro

   

Comments are closed.