Крепостта Урдовиза в Китен

от Татяна Байкушева

На морския бряг край Китен, обшина Приморско, се намира една от най- добре запазените крепости по Южното Черноморие- Урдовиза. Въпреки че е на метри от оживеното курортно селище, тя е и една от най- малко познатите. Дори за туристите, които имат особен интерес към подобни обекти. За специалистите обаче не е тайна, че тук тепърва предстои да бъдат направени изключително интересни открития.

Според една легенда, гръцкият върховен бог Зевс имал връзка с простосмъртна жена, от която му се родили три красиви дъщери – Сиза, Агата и Виза. Зевс се ядосал на дъщерите си и ги изгонил от свещената планина Олимп. Трите сестри се разделили и всяка от тях основала по едно селище: Сиза основала Созопол, Агата – Агатопол /Ахтопол/, а Виза – Урдовиза.

Проучването на крепостта Урдовиза започват пионерите в археологията у нас- братята Херменглид и Карел Шкорпил през осемдесетте години на XIX- ти век. През 1891 година те описват откритите на крайбрежните скали укрепителни съоръжения като " мощен крепостен зид / с ширина до три метра/, дълъг до сто разкрача" и "две полукръглести кули, отстоящи на четиридесет разкрача една от друга". Намират останки от църква и жилищни сгради. Отбелязват, че от външната страна на стената е имало голям защитен окоп. Правят и много точни скици на това, което са видели.

До наши дни на повърхността на земята са се запазили една малка част от тези изключително интересни древни строежи. Човешката дейност и ерозията са променили мястото. Почти сто години по- късно археолозите преоткриват крепостта и възобновяват изследването и. Най- новите проучвания извършва археологът Методи Даскалов и екипът му. В периода от 2006 до 2008 година са извършени поредица от археологически разкопки и анализ на събраната информация. Разкрити са нови части от крепостната стена и съоръженията към нея. Извършени са геофизични изследвания, направена е пълна архитектурна и геодезична документация. Установено е, че най- северната част от градежа е разрушена при прокарването на канализацията на комплекса, на чиято територия се намират руините.[nggallery id=12]

Най- ранното регистрирано обитаване на мястото се отнася към периода V- ти- IV-ти век преди Хр. Според археолозите крепостната стена е строена по времето на император Анастасий /492- 518 г./. През различни епохи, може би след сражения, тя е била ремонтирана. За това специалистите съдят по откритите различни по състав спойки между градивни елементи в строежа. Впечатляващ е фактът, че строителите на зидовете са използвали новаторска за времето си техника за градеж, наречена Опус микстум (на латински: Opus mixtum). Това е техника в строителството на зидани конструкции, при която се редуват хоризонтални ивици от opus reticulatum и opus latericium. Целта на тези техника е да се избегне напукване и разрушаване. Стените, изградени с opus reticulatum имат тенденцията да се разрушават диагонално, но чрез вмъкването на хоризонтални пояси от opus latericium, структурните поражения при напукване се редуцират значително. Използването ѝ прави големите сгради по-устойчиви на земетресения. Находките от плоско прозоречно стъкло свидетелстват, че сградите са били с остъклени прозорци. Крепостната стена със своите две кули е представлявала сигурна защита за обитателите на днешния полуостров Урдовиза в продължение на осем столетия.

По време на разкопките археолозите успяват да разкрият останките от някогашен склад за провизии, в който в питоси /големи глинени съдове/, обитателите на крепостта са съхранявали зърно и други хранителни продукти. Открити са монети от времето на императорите Аркадий Теодосий II /425- 450 г./, Марциан /450- 457 г./, Анастасий /492- 518 г./ и Алексий I Комнин /1092- 1118 г/ .

Местните жители активно са търгували с Константинопол, с градовете от Мала Азия и Северна Африка. За това свидетелстват находки от битова керамика от това време, амфори, стъклени съдове, разнообразни керамични лампи и фрагменти от съдове с украса- кръстове, човешки лица, изображения на животни. От тукашното пристанище към света са потегляли кораби, натоварени с дървени въглища, вино, различни хранителни продукти.

Монети от времето на императорите Василий I Македонец и Лъв VI свидетелстват за това, че крепостта е функционирала активно през десети век и че населението ѝ е получавало свежи финансови постъпление от Константинопол. Най- значителният средновековен пласт е от края на XI- XIII век.  Той е с дебелина около един метър. В него са намерени останки от каменна настилка от необработени плоски камъни. Луксозните изделия и множеството монети открити в този земен пласт по време на сондажите свидетелстват за период на стопански подем. Тези археологически факти се потвърждават от писмени сведения- пътеписите на арабския пътешественик Ал- Идриси. Той описва тукашното пристанище под името Оркуиза.

Откритите пещи за изпичане на съдове и намерените керамични фрагменти показват, че в края на XIII и през XIV век тук се е развивало грънчарството. Находките сочат, че местните грънчари са владеели тънкостите в изработката на красивата сграфито керамика- сложно изкуство, чиито тайни са владеели малко майстори.

Голяма част от най- интересните находки в района на крепостта Урдовизаза най- вероятно са под водата, казва Христина Ангелова- директор на центъра за подводна археология в Китен. Изучаването им обаче е труден и дълъг процес. Но тя е сигурна, че в района тепърва предстои да бъдат направени големи открития.

 

Легендата за Стана Урдовиза:

Завладяването на Странджа и крайбрежието от турците е отразено в една от най-интересните легенди за планината, свързана с крепостта Урдовиза.

Когато султан Мурад (турски султан от 1359 година, който слага началото на османското завладяване на Балканския полуостров) превземал странджанските крепости, обсадил селището-крепост Урдовиза. Там живеела болярска дъщеря на име Стана Урдовиза. Тя била толкова красива, че султанът, запленен от нейната хубост. Предложил ѝ да стане негова съпруга. Натъжила се девойката- не искала да напусне родната земя. Но разбрала, че участта ѝ вече е предначертана. И поставила условие да ѝ  бъде изпълнено едно желание: земята, която можел да обиколи ездач на кон от изгрев до залез слънце, да бъде освободена от всички данъци на империята. Султанът приел. В ранна утрин Стана Урдовиза поела с “хвърковат” кон на югозапад и през целия ден прехвърляла гористите баири и долове. Жребецът се обливал в пяна, ала Стана бързала… Привечер била заобиколила селата Урдовиза, Ургари (дн. Българи), Мързево (дн. Кондолово), Граматиково, Заберново, Стоилово, Бяла вода и още няколко други в югозападна посока – общо 17 села. Препуснала с последни сили по гористото странджанско било към черноморския бряг. Когато стигнали до залива, конят и красивата болярка от преумора намерили смъртта си.

Влюбеният в девицата владетел удържал думата си и освободил от данъци хората, живеещи в обходените от любимата му села. Оттогава заливът носи името Атлиман (Конски залив), а областта, която Стана успяла до обиколи, нарекли Хасекия – привилегирована земя. Архивите сочат, че легендата описва истинска история. Последният пазител на султанския ферман, даващ привилегии на населението в Хасекията бил хаджи Стоян от странджанското село Звездец. Документът обаче бил унищожен през 1845 година при убийството на хаджи Стоян, който до последния си дъх го съхранявал като най- голяма ценност.

Comments are closed.