Archive for: февруари 2016

В Странджа водите имат чудодейна сила

Все по-популярни със своите лечебни качества са и изворите в Странджа. Сред най-известните от тях са тези край Младежко. Водите на единия от тях идват от пещера, която се намира на няколко километра от селото, а другият е каптиран и тече като чешма. За да се използват, на поляна край реката там са направени два специално пригодени за целта басейна, които се пълнят с вода от двата водоизточника.

Извори, на чиято вода се придава чудодейна сила има край странджанското село Бръшлян. Местоположението на някои от тях местните хора вече пазят в тайна, тъй като преди години един от тях бил почти унищожен. Недобросъвестни посетители се опитали да изровят от зоната на водосбора му голямо количество глина. Вярвали, че тя лекува тежки кожни заболявания и решили да вземат колкото се може повече от нея. За това сега жителите на Бръшлян показват тайните на планината само на хора, за които са сигурни, че не ще посегнат на природните богатства, а ще ги пазят. ]Параклис край странджанското село Кондолова Параклис край странджанското село Кондолова[/caption]Почти край всяко странджанско село има места, които местните хора наричат аязми. Това са извори, образуващи  малки кладенчета, над които има изградени характерни за района дървени заслони. Те имат за цел да пазят водите от затлачване и за всеки от тях жителите на близките населени места полагат специални грижи. Тези места често се свързват със сакралното присъствие. Вярва се, че се обитават от светци и че притежават голяма сила, която се умножава многократно в определени дни от годината. Точно в такова време на тези места се устройват тържества, правят се курбани и се засвидетелства почит към светците. Тези дни понякога са свързани с годишния празничен панаир на селото, до което се намира свещеното място и аязмите се посещават от множество настоящи жители на Странджа, техни потомци и по-далечни роднини. Тези ритуали са били позабравени през времето и малцина от най-възрастните хора са ги практикували. В последните няколко години обаче се възвръща тяхната популярност и все повече млади хора проявяват интерес към изконните ценности и традиции на дедите си.

 

Оптик прави уникални препарати от риби

Морската лястовица и пъстървата – най-трудни за обработка
Татяна БАЙКУШЕВА
Бургазлията Петър Николов прави уникални препарати от интересни видове риби. От 1994 година той професионално се занимава с оптика. Препараторството му е хоби и той го практикува в свободното си време. Нарича себе си аматьор в това занимание, въпреки че нещата, които е направил, са изработени с ювелирно майсторство.

 Петър Николов Петър Николов[/caption]Екземплярите, които се е научил да запазва като живи, улавя сам. В колекцията си има различни речни и морски обитатели като балканска пъстърва, костур, есетра, туна, скорпид, щука, паламуд, морска лястовица и много други. Сред тези, които определя като най-интересни, е рядката черноморска риба от вида морско биволче, гигантска морската игла и изящни морски кончета. Има и морски дракон – най-отровната риба в Черно море. „При нея е много важно как ще се обработи опасният й шип, с който човек трябва да бъде изключително внимателен. Той остава токсичен до две години след смъртта на рибата и дори препарирана, тя продължава да бъде опасна”, обяснява Петър. Сред най-трудните за препариране екземпляри той определя морската лястовица, защото тъканта й е фина и бързо изсъхва. Лесни за обработка са рибите с твърда кожа като скорпид и костур. Монтира готовите експонати на поставки, на които освен названието на български, е изписано и това на латински. 
морско биволчеПреди обработвал препаратите с различни синтетични вещества, но напоследък се опитва да използва като консервант единствено морска сол и спирт. Така сувенирите, които прави, са екологично чисти и безвредни като украса. Сам е стигнал до технологията и продължава да я усъвършенства непрестанно.
За направата на някои от препаратите отделя много време. В момента обработва глава от петдесеткилограмова червена туна, уловена край турските брегове на Средиземно море. „Оказа се доста трудна задача, защото в нея има кости, подобни на капаци и това доста ме затруднява”, разказва Петър Николов. Той споделя, че в морето е от малък и познава добре обитателите му. Освен в Черно, обича да риболува и в Бяло море. Случвало се приятели да го молят да препарирам уловена от тях риба.
Месото на екземплярите, които се препарират, обикновено се жертва, въпреки че ако кожата им се обработи само със сол, то може и да остане годно за употреба. Петър Николов е препарирал и фазан, но признава, че интересът му към рибите е по-голям, отколкото към други видове животни.

Диян Димов релаксира с маска и шнорхел

Обича да вади миди, но не и да ги яде

Директорът на бургаското пристанище Диян Димов разказа, че по време на ваканция, любимият начин за прекарване на времето за него е под вода, екипиран с плавници, маска и шнорхел. Той сподели, че през лятото винаги държи в багажника на автомобила си гмуркачната екипировка и не пропуска да се потопи до морското дъно при всеки удобен случай.

Диян Димов

Диян Димов

Близките и приятелите му отдавна били свикнали с тази негова страст и знаели, че отидат ли на плаж, той не ще пропусне да се отдаде на хобито си и ще е под водата поне един час. Гмуркал се е на различни места. Определя водите около гръцкия остров Крит като изключително подходящи за дайвинг. Там можело да се видят безброй видове риби, раци, морски звезди и прекрасни гладки. Но признава, че предпочита Южното Черноморие. „То е като аквариум. За съжаление сега ми се струва, че цветните риби пооредяха. Обичам да се гмуркам край Черноморец и до Ахтопол. Най-интересното е, че колкото и пъти да си на едно място под водата, никога не е едно и също, а е винаги различно”, разказа шефът на порта. 

„Извадил съм от морето може би тонове миди, но не обичам да ги ям”, каза още Димов.

„Гмуркам се непрофесионално, без неопренов костюм и водолазни бутилки”, поясни той. Определя водолазния спорт като доста по-екстремен от гмуркането с шнорхел и за сега не планира да изкара курс за водолаз.

Автор Татяна Байкушева

Радистът Пеньо Милев : Сложа ли слушалките, целият свят е при мен

Имало е зими, в които всяка нощ сме получавали SOS-сигнали

Татяна БАЙКУШЕВА

Пеньо Милев е един от последните радисти, практикували трудната, изчезваща вече професия. Получил специалността си на десантните кораби докато отбивал военната си служба. Започнал работа съвсем млад в международната брегова радиостанция „Бургас радио”. „Обичах професията си. Когато отидех на смяна, сложа ли слушалките – и целият свят е при мен”, разказва той. Базата им била в старата сграда на пристанището. Антените -разположени на покрива. „Свързвахме се с целия свят – с Австралия, Южна Америка…”, спомня си Пеньо Милев. Случвало се близки на моряци да отиват при него и да го молят да осъществи връзка с някой от българските кораби, плаващи по света. Тази комуникация не била позволена, но понякога се правели изключения. „Говорехме на телеграфия. Имало е случаи някой да се пошегува по моряшки и аз да започна да се смея. Присъстващите ме гледат и се чудят какво толкова съм чул.”

Radist5Милев е плавал на различни кораби. До 1998 година е работил като радист в гръцката компания „Thenamaris”. „Бил съм къде ли не. Но от Черно море няма по-страшно. Имало е зими, когато в „Бургас радио” сме получавали SOS-сигнали от бедстващи в Черно море кораби почти всяка нощ”, споделя радистът.

Най-честата причина за корабокрушения според него е лошото време. На второ място са пожарите. Споделя, че никога не ще забрави за трагичната развръзка на корабокрушенията, за които той и колегите му са приемали SOS-сигнали. Като това с гръцкия кораб „Мария Бакулици”, потънал недалеч от бреговете на Румъния. Било през март, денят бил слънчев и времето прекрасно за плаване. Корабът пътувал от Аржентина за румънския град Констанца. Корабокрушението било мистерия за всички, защото плавателният съд потънал минути след подаване на сигнала за бедствие и нито един от моряците от екипажа не оцелял. От кораба нямало никаква следа. Предполагало се, че на борда му е станал взрив или че се е преобърнал внезапно, но нито едното, нито другото предположение изглеждало правдоподобно за разследващите. Пеньо Милев вече не си спомня годината, когато е станал инцидентът. Било преди 1989 година, когато информация за такива събития в медиите не се появяваше.

Radist2Един от случаите, които много развълнували всички негови колеги, бил този с малък гръцки кораб, преминаващ в лошо време край нос Калиакра. Бурята буквално го хвърлила на скалите. „Чухме го на телефония. Казаха ни, че след 2 часа потъват, ако не получат помощ. От Варна тръгна голям спасителен влекач. Моряците имаха голям късмет, че вятърът падна. Спасителите им хвърлили спасително въже и ги издърпали по него. Корабът останал на скалите и се разбил. Но аз и колегите ми си отдъхнахме, щом разбрахме, че момчетата са живи и здрави”, разказва Пенчо Милев.

Тежка ситуация, на която е бил косвен свидетел, е с гръцки кораб, попаднал в буря пред бреговете на скалистата местност Германката край Созопол. „Духаше девет дни. Североизточен вятър. Изрови морето, изрови пясъка по плажовете. Корабът непрестанно подаваше SOS-сигнал през тези девет дни, но никой не можеше да помогне. Бяха пуснали две котви, които за щастие са издържали. Ако се бяха скъсали, не ми се мисли какво щеше да стане с моряците. Когато ги доведоха в Бургас, бяха бледи и много изплашени. Изтеглиха в пристанището и кораба, който после беше ремонтиран. Как се оцелява в такова положение? Късмет!”, спомня си радистът.

Веднъж приел SOS-сигнал от свой колега и приятел радист. Отначало не знаел, че го подава човек, когото познава. Оказало се, че корабът им е запратен от вълните в бурното море върху някакви скали, след като двигателят му отказал. Плавателният съд бил от подветрена страна, скъсал и двете си котви. „Корабът вървеше с носа към камъните. Вълните ни отнесоха върху една скала. После многократно ни подмятаха в продължение на 24 часа”, разказвал колегата след завръщането си. После дошъл хеликоптер и спасил моряците, но корабът останал на скалите.

След 1989 година Пеньо Милев напуснал службата в бреговата радиостанция и започнал да плава с различни кораби. Преди това се качвал инцидентно, за да замества колеги за кратко.

Radist1„На танкерите ми е било най-трудно – лягаш да спиш и не знаеш дали ще се събудиш. Имахме случай, един филипинец ловял риба през нощта и забравил на палубата незагасена газова лампа. Капитанът, които беше българин, рано сутринта обхождал кораба и видял светлината. Под лампата боята вече била нагрята. Морякът беше свален на първото пристанище. Когато си на танкер, е нужна желязна дисциплина. А и в морето изобщо”, разказва морякът.

„Никога няма да забравя как един от крановете на танкера ни заклини. Бяхме във Венецуела. Казаха: не може да тръгнете празни, трябва да го освободите и да натоварите. Осем дни се мъчиха колегите, с крикове и как ли не. По време на ремонта един от техниците изпуснал метален ключ. Добре, че не е направил искра. Щяхме да се взривим”, спомня си трудни моменти от морския си живот радистът. В друг случай, тъкмо щели да правят маневра, пилотът вече бил на борда на кораба, започнала гръмотевична буря. Светкавица паднала на 200 метра от танкера, а танковете му били отворени. И отново им се разминало на косъм.

В Луанда, столицата на Ангола, когато бил на борда на гръцкия кораб „ Неди 1”, претърпели нападение от пирати.

Ритуал при преминаването на Екватора

Ритуал при преминаването на Екватора

„Там е равноденствие, защото са близо до Екватора. Мръква в 18.00 часа и се съмва в 6.00 часа. Няма по-голям ден или нощ. Имах едни стари вестници, препрочитал съм ги по 100 пъти за приспиване. Чувал бях, че върлуват пирати. Една нощ, около полунощ се пробудих. Чух говор на португалски. После разбрах, че някой разбива вратата. В каютата ми влязоха двама души, въоръжени с пистолет и автомат. Поискаха пари и аз им дадох това, което имах. Взеха ги и ме подбутнаха да изляза в коридора. Тогава видях капитана. Беше с разкъсана риза, от рамото му течеше кръв. Видях да влизат в каютата на пилота, който ни съпровождаше. Беше англичанин, с много представителен вид. Той излезе в коридора с лула в уста. Пиратите грубо я издърпаха, скъсаха верижката на красивия му часовник и го взеха. После ни заключиха в една от кабините, без да знаят, че тя може да се отваря и отвътре. Казаха ни, че ако излезем, ще стрелят на месо. Третият капитан, който беше филипинец обаче, успял да се скрие и да стигне до аварийна радиостанция. Подал сигнал и към нас веднага са се насочили английски охранителни части. После всичко стана много бързо. Изгасна осветлението на целия кораб и се чу стрелба. Пиратите бяха заловени. Оказа се обаче, че са нанесли сериозни щети на мостика и са изпотрошили телеграфа и радиостанцията. Опитвайки се да задигнат техниката, бяха нарязали кабелите и изнесли всичко, освен един от предавателите”, разказва радистът за пиратското нападение. После се разбрало, че десет нападатели са се качили по веригата на котвата, зоната около която не била обезопасена.

По-късно колегите му се шегували, че ако пиратите се върнат, ще търсят именно радиста – щели да мислят, че той ги е издал по телеграфа.

Днес Пеньо Милев продължава да е близо до морето. Има малка лодка и с нея риболува почти целогодишно. Винаги, когато времето позволява, той запалва двигателя и влиза в морето. Обича да посреща гости и когато уловът му е добър, ги гощава с рибена чорба. От нея е опитвал дори кулинарният спец Иван Звездев, който веднъж го посетил с екипа си. Тогава той не пропуснал да си запише рецептата за деликатесната супа.

Сега Пеньо Милев вече е пенсионер. Но споделя, че и днес, ако седне зад телеграфа, безпогрешно би могъл да предава и приема съобщения. Новите автоматични системи за комуникация, с които са оборудвани съвременните кораби обаче, са изместили от служба радистите и тяхната професия е на път да бъде забравена.