Archive for: март 2016

Бургаските капитани били по-взискателни към храната от столичните

Корабен готвач разказа как глезел моряците с вкусни гозби

Татяна БАЙКУШЕВА

Петко Гроздев е плавал 23 години в българската флотилия „Океански риболов” като готвач. След като слиза от корабите, продължава да практикува професията си. И до днес. През миналото лято е бил шеф-готвач в голям ресторант в курортен комплекс Слънчев бряг. Там е началник на повече от 15 души персонал. През това лято отново ще бъде на линия. Работи винаги при перфектни условия, в модерна кухня и при отлично заплащане. Но въпреки добрите възможности, които му предлага работата на сушата, споделя, че с носталгия си спомня за корабния живот.

Петко Гроздев

Read more

Бившият шеф на Бургаския отрезвител Георги Мавродиев: Всяко пиянство крие някаква драма

Сблъскал съм се с хиляди човешки съдби

Георги Мавродиев е юрист. Преди години е работил като следовател, а днес, доста време след като вече се е пенсионирал, е известен повече като писател. Той е автор на седемнадесет книги, много от които хумористични. Издал е и няколко илюстровани биографии на негови приятели с интересни занимания. Пише предимно проза. Майстор е на късия разказ. Той е председател и един от основателите на бургаския хумористичен клуб „Морски таралежи”, създаден преди 18 години. В клуба членуват поети, писатели, карикатуристи и фотографи.

Мавродиев има зад гърба си десетгодишна практика като директор на стария бургаски отрезвител. И е наясно с драмите на цяло едно поколение бургазлии, страдащи от тежкия порок, свързан с употребата на спиртни напитки. „Имаше хора, които се е налагало да бъдат настанявани в базата ни повече от 40 пъти”, спомня си той. Но дори и сега, 15 години след като е напуснал системата на МВР, бившият служител не разкрива нито едно от имената на постоянния контингент в мястото, където често попадали хората с проблеми с алкохола. „Мога да кажа само, че при нас не бяха само представители на утайката на обществото. Имаше и много интелектуалци, културтрегери. Имаше актьори, писатели, художници, журналисти”, спомня си Георги Мавродиев. И разказва, че в ежедневието си тогава е имал не един и два куриозни случая. Като този с известен добре на него и колегите му „клиент”, който един ден дошъл за среща в приемния му ден. Бил съвсем трезвен, но помолил да го настанят в една от стаите. „Нося си една бутилка. Ще я изпия тук. За да не се налага да хабите бензин и да ме прибирате от улицата”, заявил мъжът.

Read more

Най-възрастният фараджия в България навърши 95 години

С тържество в Зеления образователен център в Шабла, бе отбелязан 95-ия рожден ден на Иван Атанасов Хаджииванов – най-възрастният фараджия по нашето крайбрежие.

Инициатори на празника бяха колективът на служителите при фар Шабла, подкрепени от ръководния състав на Хидрографска служба Варна, в лицето на кап. I ранг Милен Димитров и кап. II ранг Атанас Димитров, както и от кмета на община Шабла Мариян Жечев.

Сред подаръците, които рожденникът получи бе ръчноизработен стенен часовник също с изображение на символа на Шабла – многовековния фар.

Кап. II ранг Трифон Трифонов и шабленката Вярка Стоянова прочетоха свои стихотворения за фара.

„Горд съм, че от това, което чух от моите съграждани за тях символизирам фара като източник на светлина и като път. Пък и силите, които ми даваше морето през годините не могат да се сравнят с нищо.“ – каза развълнуван бай Иван.

www.maritime.bgFar

Отиваш да живееш в Странджа и научаваш нов език

Татяна БАЙКУШЕВА

„Големият врис бруфка, малкият силма цицериса” Не се учудвайте, ако не разбирате какво се казва в това изречение. Въпреки че то е на български език, не са много българите, които могат да разтълкуват неговия смисъл. Защото думите в него са част от уникалния диалект, познат добре само на хората, живеещи в Странджа планина. „Големият врис” е каптиран извор, красива чешма с три чучура, която се намира в центъра на Малко Търново. И е един от символите на града. Изразът означава, че силната струя на водата е много шумна. Някога изречението служело като своеобразна парола за това дали един човек, който например се представя за малкотърновец, наистина е такъв. „Малкият врис” пък се намира недалеч от Големия. И „силма цицериса” означава че неговата вода винаги е слаба и изтича на тъничка струя. Има поверие, че ако гост на града пие вода от Големия врис, се задомява за местен момък/мома и остава в града.

Strandja1Предполага се, че на мястото на извора е имало тракийско светилище на Аполон. По-късно изворът е почитан като аязмо на Света Варвара и тук са се отслужвали молебени. Интересна особеност на странджанския език е, че много от думите се казват с омекотяване в края, т.е. ако ги пишем, можем да обозначим това с поставяне на ер-малък, като в руския език. Такива думи са например конь и тигань. Интересно и необичайно звучат и начальник и въльк. Важна особеност на говора в красивата българска планина е, че членуването винаги е с пълен член, независимо от това дали съществителното е подлог в изречението, или не. Когато сте в района и се обърнат към вас с „айол”, не се обиждайте. Това е фамилиарно обръщение, което се използва, когато човек разговаря с някого, когото счита за близък. А кажат ли ви, че сте „каматен”, е добре – значи „хубав”. „Мереть” обаче не е добре да ви нарекат, означава проклет, лош човек. Чуете ли, че някой ви прави „кешмер”, значи ви се подиграва. А извикат ли ви: „Кума!”, бъдете нащрек. Това е предупредителна реплика и има смисъл на „Внимавай!”. Ако кажат за някого, че се е гевасал, значи е изчезнал и не се знае къде е. Има и думи, които са без аналог в книжовния български език. Като „гуз” – позабравена вече дори и от местните хора дума, която означава животно с отрязана опашка. На небесната дъга в странджанско казват „зунка”, на стола за сядане ”карекла”, на пилешкото бутче „копаньче”, на зелето „лахана”.

Домакините в Странджа са известни с това, че правят най-хубавия зелник. В деликатесната баница те слагат лапад, щир, коприва и казват за растенията, подходящи за използване в рецептата "зеллето". Във всяко семейство зелникът се прави по различен начин и съставките са различни.

Списъкът от думи в речника с диалектни думи в странджанския език е дълъг. А на местните хора, които ги употребяват свободно, като че и през ум не им минава, че дошлият отдалече гост в селото им невинаги разбира говора. Сигурно е трудно и за онези, които са решили да се заселят в района за постоянно, без да предполагат, че ще им се наложи да учат нов език. Такива хора странджанци наричат свъртянковци.

Бял кукер гони злите сили в Малко Търново

Татяна БАЙКУШЕВА
Kuker4На днешния ден, когато Православната църква отбелязва Сирни Заговезни, в Малко Търново се провежда Кукеров ден. Младежи от града се събраха заедно подобаващо дегизирани, за да се включат в автентичния обред "Кукер без маска" или "Бял кукер". Рано сутринта те вече бяха пред музейния комплекс в центъра на Малко Търново, където ги посрещната кмета на града Илиян Янчев. Градоначалникът беше и първият, който премина през задължителните ритуали за здраве, които кукерите правят. Беше консултиран от „доктора”, обръснат от „бръснаря” , поръсен със „светена вода” от „попа”, а после седна с кукерите на ритуална трапеза. 
kuker1Най-важният персонаж и тази година беше „белият кукер”. Целият в светли овчи кожи и с боядисано в черно лице, той прогони злите сили от Малко Търново и танцува неуморно в изпълнение на обреда.
„Белият кукер е символ на здравето, на силата, на благородието и оплождането на земята”, обясни Илиян Янчев.
„Всичко това което правим, опитвайки се да запазим традициите живи, е благодарение на хората. Аз им благодаря за ентусиазма. С голямо желание и от сърце те правят всичко това. Отправям към тях моите адмирации. За Общината е трудно -да ги мотивираме и стимулираме. Защото бюджетът е изключително оскъден.  Kuker6Трудно си позволяваме културни мероприятия и изпълнение на ритуали като Кукеров ден”, каза още кметът на града. Той пожела здраве и благополучие на младежите, които участваха в обреда и ги дари щедро. Те от своя страна му обещаха, че ще положат усилие да са по-дисциплинирани през цялата година и ще се трудят неуморно за общото благополучие.
Kuker7Празникът ще продължи през целия ден и групата ще посети домовете на малкотърновци, за да прогони злото от всяко семейство, да пожелае на хората благоденствие и плодородна година. 
Обредът е обвързан с християнския празник в последният ден преди великденския пост. В случая обредността на странджанския кукер се изпълнява в периода на пролетното равноденствие.

Kuker5Ритуалът се тълкува така: "Кукера е Бога, който в обредната игра умира и възкръсва, като по този начин изиграва края и началото на живота на общността."
Празнуването на „Кукер без маска” е част от Живото наследство на Странджа. Честването ще приключи вечерта с изпълнение на традиционния обред „Пали-кош”, който символизира края на зимата и настъпването на пролетта.

Унищожиха уникален стенопис на бургаски художник

Нямало пари за реставрация на фреските на Дамян Заберски
Татяна БАЙКУШЕВА
Уникален стенопис на Дамян Заберски, част от украсата на ловния дом край река Ропотамо, е унищожен безвъзвратно. Фреските са рисувани от покойния вече художник през 1984 година. Премахнати са по време на последния ремонт на сградата, защото нямало пари за реставрацията им, каза за „Черноморски фар” директорът на Държавно ловно стопанство „Ропотамо” Борислав Цвятков. Той обясни, че стената, на която е била рисунката, се е напукала и това наложило премахването на паното.
102_9144„Очевидно така е по-лесно – да съборим къщата, защото не можем да ремонтираме покрива. За съжаление никога не съм виждала този стенопис на място. Но добре си спомням проекта, по който баща ми го нарисува. Много ми е мъчно, че е унищожен”, коментира дъщерята на големия художник Даниела Заберска. Тя със съжаление припомни, че

това не е първият подобен случай.

Преди време, след реконструкция на хотели в курортен комплекс Слънчев бряг, великолепни фрески на твореца също са били унищожени. 
В рисунката от Ропотамо художникът беше изобразил красивата лонгозна гора край реката през есента. По интересен начин в нея бяха показани и някои от обитатели й. Образите им бяха вплетени в щрихите така, както само майсторът на четката умееше.

„Стоял съм с часове да съзерцавам това великолепно произведение на изкуството

и винаги съм откривал в него нови и нови детайли. Да се разруши нещо подобно е истинска вандалщина. Помня, че Дамян рисува фреските повече от три месеца. Качен върху скеле. Около месец му трябваше само за да подготви стената. За рисуване използваше специални бои. Питал съм го колко време ще издържат. А той уверено отвръщаше – „докато сградата я има”, разказа създателят на ловния дом в Ропотамо и дългогодишен директор на Ловното стопанство там Иван Костов. Той припомни, че на фона на стенописа са се снимали хиляди ловци от целия свят. „Възхищаваха се много на паното. Някои си мислеха, че е изтъкано от нишки. Приближаваха се и с учудване разбираха, че е рисунка върху стената”, спомня си Костов. „Няма да забравя думите на Заберски – „Докато си жив, ще откриваш в него нови и нови неща”. 

В рисунките имаше завоалирани образи.

Бяха наистина уникални”, коментира със съжаление създателят на Ловното стопанство. Той се чуди как не са намерени пари за реставрация, след като за ремонта на ловния дом по време на последната реконструкция са отделени наистина много средства.
„Досега не бе достигала информация до нас, че това произведение на изкуството е унищожено.

За съжаление напоследък като че ли се очертава една тенденция да се случват подобни неща”,

каза за „Черноморски фар” председателят на дружеството на художниците в Бургас Митко Иванов. Той направи аналогия със случая с полуразрушения тютюнев склад в Пловдив, където бяха унищожени стенописи на художника Вълчан Петров. Само преди дни пловдивчани организираха по този повод протести и направиха жива верига около обекта, за да защитят културното наследство на града си. 
„Истината е, че много стенописи бяха унищожени. Като тези на Петко Задгорски в едно бургаско училище. Някой каза, че били потискащи. Същата бе съдбата и на стенописи на Енчо Рачев.

Много красиви стенописи вече ги няма, след като сградата на бирената фабрика беше съборена”

, коментира за „Черноморски фар” художникът-реставратор Климент Атанасов. Той обясни, че има начин художествените пана, нарисувани в сгради, които подлежат на премахване, да бъдат запазени като се свалят и експонират на друго място.

Морски археолог изумен от варовикови пирамиди в Австралия

Татяна БАЙКУШЕВА

Морският археолог от Центъра за подводна археология – гр. Созопол д-р Драгомир Гърбов е страстен пътешественик. Посетил е множество интересни места в България и по света. Като най-интересното място на Земата обаче той определя природния феномен „Дванадестте апостола“ , който се намира на южния бряг на Австралия, на около 300 км западно от Мелбърн.

Drago5 Представлява варовикови пирамиди, издигащи се високо над прибоя по клифовия бряг на щата Виктория. Скалната формация е формирана в резултат на ветрова ерозия, рожба на суровия климат на Южния океан. За първи път са наблюдавани и описани от Матю Флиндърс – мореплавателят, който през 1798 г. обиколил, картографирал и дори дал името на днешна Австралия. „Феноменът е крайна дестинация на „Великия океански път“ – един от най-впечатляващите туристически маршрути на Южното полукълбо и с неопитомената си красота пленява посетителя от пръв поглед.

Drago3 Като страстен пътешественик и любител на морето споделям, че пътуването до това кътче от Земята за мен представлява истинско откровение и горещо го препоръчвам на всички читатели!”, казва д-р Драгомир Гърбов.