Фаропазачът Васко Иванов – ” В работата ни има романтика, но и голяма отговорност “

Васко Иванов става фаропазач, след като се пенсионира като офицер в армията. Казва, че обича работата си „на върха на света” и не би я изоставил заради рутинни несгоди. Разговарям с него на работното му място – морския фар на остров „Свети Иван” край Созопол.

 

Какво е да си фаропазач?

 Няма да е силно ако кажа, че това е голяма отговорност. Тъй като, не свети ли фара, това може да се превърне в една голяма навигационна опасност. Ако няма сигнал – всичко може да стане. Независимо, че има такива съвременни уреди като GPS и други.

Васко Иванов

А има ли романтика в тази професия?

Романтично е, да. Поне за мен. Има романтика, но и голяма отговорност. Аз съм свикнал на живот, в който има лишения. Това може би съм взел от военната професия.

Рутината до някъде убива романтиката. Но на мен винаги ми е хубаво тук.

Докато съм на острова, много силно усещам липсата на малката ми внучка.

Колегите Ви разказваха за случай, в който новоназначен за фаропазач служител се отказал още на втория ден с думите: „ Тази работа не е за мен!”. Какви са трудностите?

Познавам такива хора. Специално тук, на остров „Свети Иван”, фаропазачът е изключително сам на работното си място. Така беше до скоро и на остров „Света Анастасия”. На останалите морски фарове обикновено има и други служители. Трябва да успееш да свикнеш с това, че си сам и можеш да разчиташ единствено на себе си. За всичко. Ако не си вземеш хляб – няма да ядеш, ако не си вземеш вода – няма да пиеш. Има и технически трудности в работата, които често се налага да решаваш пак сам. И през цялото време е нужно да осигуряваш сигнал – фарът да не спира да работи – при никакви обстоятелства. Най – важно е да си психически устойчив.

Налагало ли се е да помагате на корабокрушенци или хора в бедстващи плавателни съдове?

Да, преди две години беше последният случай. Край острова потъна яхта, на борда на която имаше студенти. Имаше и дете. Наблизо беше една лодка. Човекът си тръгваше за Созопол, но се върна, за да помогне. Времето беше много лошо, стъмни се. Вълните бяха огромни. Винтът на лодката, която се опитваше да помогне се счупи…

После дойде „Спасител” 4 на Морска администрация. За щастие нямаше ударен човек – всички бяха спасени. Цяла нощ се мъчихме да извадим лодката, но не успяхме. И тя и яхтата останаха на дъното на морето.

Същата година наблизо потъна още една лодка.

И на колегите ми се е случвало да помагат на бедстващи хора.

Много пъти, през зимата, при силен вятър, корабите застават от южната страна на острова, за да се предпазят от бурята. Островът ги пази.

 С какво се занимавате, когато нямате много работа по самия фар?

 Общо взето е спокойно. Всеки гледа някак да уплътни времето си – ще изкосиш тревата, нещо ще боядисаш, ще изтъркаш ръжда. Най – неприятно е зимно време, защото денят е много къс, а нощите – много дълги. Не минават. А ние трябва да сме на линия и нощно време. Тогава чета книги. Имам колега, който реди пъзели, за да не го надвие съня.

Случвало ли се е в лошо време да не можете да се приберете у дома за дълго?

Една година стана така, че дойдох на работа на 30 – ти декември и ме смениха на 10 януари. Времето беше много лошо и нямаше как!

Когато има буря, става ли много страшно тук?

Аз обичам да е ветровито. Хубаво ми е да изляза навън в такова време. Особено зимата. А после, щом се прибера и се сгрея, усещам по – силно уюта и топлината.

Тук – на острова нямате ток и течаща вода. Как се справяте с този проблем?

Носим си вода за пиене. За миене – събираме дъждовна вода. Имаме готварска печка на газ, отопляваме се с нафта. Повечето продукти, които носим, са консервирани, за да може да издържат за по – дълго, когато се наложи.

Как се отразява на острова повишения интерес от страна на туристите през последните години?

Единственото негативно нещо, както навсякъде, е замърсяването. А тук е толкова хубаво, диво и чисто! Хубаво е тази красота да бъде видяна от повече хора. Но във всяко нещо трябва да има някакви правила. Може би е добре да има един или двама души, които да контролират замърсяването.

  Имало ли е случай, останал на острова турист да се наложи да приспи тук – във фара?

Туристи – не. Въпреки че понякога идват и питат за нощувка. Има хора, които явно си мислят, че тук е нещо като хотел.

Но когато стана инцидента с потъналата яхта, се наложи човекът, чиято лодка се разби, след като се включи в спасителната акция, да остане тук и да пренощува две вечери. Той не можеше да си тръгне – вълнението продължаваше. На бедстващи хора винаги трябва да се помогне. Останали без подслон, без храна, без вода – как няма да му помогнеш на такъв човек. Когато спасяваш живота на корабите, трябва да спасяваш и живота на хората, ако бедстват.

Какво е най – хубавото нещо, което Ви се е случвало тук?

За мен – въпреки че никога не съм го очаквал, това беше откриването на мощите на Свети Йоан. Как стана? Разкопките долу си текат. Аз съм човек, който не обича да се бърка в работата на другите. Никога не съм досаждал на археолозите, не съм ги разпитвал.

Беше на 28 – ми юли 2010. Горещина. Бях се качил в кулата на фара, за да се разхладя от вятъра. На всички други места беше страхотна жега. Видях, че долу на разкопките носят нещо, фотографират, събраха се много хора, дойдоха лодки. Но не полюбопитствах да разбера какво са открили. Въпреки че с професор Попконстантинов сме говорили много пъти. Той е изключителен човек и е много интересно да беседваш с него, но в рамките на разумното. Хората са дошли тук да си свършат работата, не трябва да им се пречи.

Отидох си в къщи – и всичко това го даваха по телевизията – отварянето на реликвариума… Тогава разбрах на какво съм станал свидетел, гледайки от кулата на фара. Много се зарадвах.

А най – лошото?

Може би корабоктушението, за което вече споменах. От човешка гледна точка – тогава можеше да стане и най – лошото. В личен аспект – несгоди има всякакви. Но те се забравят бързо.

Има легенда, че на острова е заровено пиратско съкровище. Може ли да има нещо вярно в това?

Никога не съм бил хазартна личност. През живота си не съм пускал фиш. Ако някой намери съкровище – това би станало случайно – ще се спънеш в него и ще го видиш. Всичко е възможно. Така, както е възможно да има извънземна цивилизация. Навремето, когато тукашният островен манастир е опожарен, мястото се е превърнало в свърталище на пирати. Но след толкова разкопки, все щеше да се открие. От друга страна, щом такава ценност като мощите на Свети Йоан ги намират чак сега, след толкова години, след толкова проучвания?

Автор: Татяна Байкушева

Материалът е подготвен със спомоществователството на Пристанище Бургас.

Comments are closed.