Category: Репортажи

Звезда от „България търси талант“ на състезание в Бургас

66-годишният спортист летя наравно с младежи над плажа

Татяна БАЙКУШЕВА

Международно състезание по парапланеризъм "Целно кацане – Бургас 2016" се проведе за четвърти път през уикенда.

 

66-годишният Методи Методиев

66-годишният Методи Методиев

Read more

Френски парапланерист пристигна за полети в Бургас

Избра Поморие за лятната си почивка

Татяна БАЙКУШЕВА

Para6 (1)

Лоран Мюлер е парапланерист и живее във френския град Страсбург. Дошъл е в България на почивка със свои близки и е избрал да отседнат в Поморие. Всеки ден обаче, щом времето е подходящо за полети, той идва в Морската градина в Бургас, за да се отдаде на любимия спорт. Колегите му от морския град вече са свикнали да го виждат на старта, недалеч от Морското казино, където е най-удобното място за излитане. Лоран Мюлер споделя, че полетите над бургаския плаж му доставят огромно удоволствие и ще направи всичко възможно, за да дойде и през следващата година тук.

Read more

Повелителят на пчелите живее в Кошарица

Прави фестивал на медa в Несебър за 15 пореден път

Татяна БАЙКУШЕВА

Още по времето на траките Несебър е бил средище на производство и търговия с мед и восък. От пристанището му са тръгвали кораби, чиито трюмове са били натоварени с това скъпоценно богатство. Тяхната крайна цел били земите по Средиземноморието, арабския свят и далечна Индия.

Read more

Музеят „История на котвата“ разказва за корабоплаването в древността

 Монети, керамика, оръдия и корабни камбани са част от експозицията

Музеят "История на котвата" в Ахтопол се намира на около 250 метра от пристанищния кей в града. Разположен е в двора, на първия етаж в ресторант "Музея", и на втория етаж, който е изцяло за музейната експозиция.

Kotvi3

Първите предмети, които слагат основа на сбирката, са откупени от основателя на музея-инж. Петър Кънев- член на Сдружение „Кръг Будител”. Това са два антични оловни щока, които притежателите им били подготвили за претопяване. За случая се разчува и след консултация с Центъра по подводна археология в Созопол, следват спасителни откупки на заплашени от унищожаване адмиралтейски котви от XIX век. Read more

Дивите плажове на юг

Има ли все още останали диви плажове по Южното Черноморие? Оказва се, че има. И това най-добре се вижда от птичи поглед.

Ropotamo

Да бъдат открити при пътуване пеш или с автомобил не е лесна задача и може би това ги е спасило от настъплението на бетона. Достъпни са за добрите плувци и за любителите на лодките и някои изглеждат, сякаш по тях наистина не е стъпвал човешки крак. Ако мечтата ви е да се

Read more

Етнолог изучава вампиризма в Странджа

Опровергава холивудски митове и легенди

Татяна БАЙКУШЕВА

Има ли вампири в Странджа и какво са таласъмите? Защо вярата в тях е толкова силна и днес? Как се обезвреждат тъмните сили? На всички тези въпроси отговор вече от няколко години търси Горан Стефанов, изследовател от Историческия музей в Малко Търново. А ако за повечето хора тази тема е по-скоро приемана като филмов или приказен сюжет, за младия мъж тя е поставена на научна основа и всички въпроси, свързани с нея, се подлагат на строг анализ.

Горан Стефанов

Горан Стефанов

Read more

Младо семейство отглежда японски гъби в Странджа

Поема грижите за свещен извор в Стоилово

Татяна БАЙКУШЕВА

Иван Димитров и Росица Кайрякова и шестгодишният им син Даниел живеят в странджанското село Стоилово от една година. Дълго избирали преди да купят тук къща и да създадат своя нов дом. Обходили цялата планина. Когато накрая стигнали до Стоилово, Росица била категорична, че точно тук ще продължи животът им. Това, което най-много я впечатлило, била красивата гледка, която се открива от обширните зелени поляни над селото.

Иван Димитров показва току-що израсналите шайтаки в гъбаркика

Иван Димитров показва току-що израсналите шайтаки в гъбаркика

Младите хора признават, че

Read more

Отиваш да живееш в Странджа и научаваш нов език

Татяна БАЙКУШЕВА

„Големият врис бруфка, малкият силма цицериса” Не се учудвайте, ако не разбирате какво се казва в това изречение. Въпреки че то е на български език, не са много българите, които могат да разтълкуват неговия смисъл. Защото думите в него са част от уникалния диалект, познат добре само на хората, живеещи в Странджа планина. „Големият врис” е каптиран извор, красива чешма с три чучура, която се намира в центъра на Малко Търново. И е един от символите на града. Изразът означава, че силната струя на водата е много шумна. Някога изречението служело като своеобразна парола за това дали един човек, който например се представя за малкотърновец, наистина е такъв. „Малкият врис” пък се намира недалеч от Големия. И „силма цицериса” означава че неговата вода винаги е слаба и изтича на тъничка струя. Има поверие, че ако гост на града пие вода от Големия врис, се задомява за местен момък/мома и остава в града.

Strandja1Предполага се, че на мястото на извора е имало тракийско светилище на Аполон. По-късно изворът е почитан като аязмо на Света Варвара и тук са се отслужвали молебени. Интересна особеност на странджанския език е, че много от думите се казват с омекотяване в края, т.е. ако ги пишем, можем да обозначим това с поставяне на ер-малък, като в руския език. Такива думи са например конь и тигань. Интересно и необичайно звучат и начальник и въльк. Важна особеност на говора в красивата българска планина е, че членуването винаги е с пълен член, независимо от това дали съществителното е подлог в изречението, или не. Когато сте в района и се обърнат към вас с „айол”, не се обиждайте. Това е фамилиарно обръщение, което се използва, когато човек разговаря с някого, когото счита за близък. А кажат ли ви, че сте „каматен”, е добре – значи „хубав”. „Мереть” обаче не е добре да ви нарекат, означава проклет, лош човек. Чуете ли, че някой ви прави „кешмер”, значи ви се подиграва. А извикат ли ви: „Кума!”, бъдете нащрек. Това е предупредителна реплика и има смисъл на „Внимавай!”. Ако кажат за някого, че се е гевасал, значи е изчезнал и не се знае къде е. Има и думи, които са без аналог в книжовния български език. Като „гуз” – позабравена вече дори и от местните хора дума, която означава животно с отрязана опашка. На небесната дъга в странджанско казват „зунка”, на стола за сядане ”карекла”, на пилешкото бутче „копаньче”, на зелето „лахана”.

Домакините в Странджа са известни с това, че правят най-хубавия зелник. В деликатесната баница те слагат лапад, щир, коприва и казват за растенията, подходящи за използване в рецептата "зеллето". Във всяко семейство зелникът се прави по различен начин и съставките са различни.

Списъкът от думи в речника с диалектни думи в странджанския език е дълъг. А на местните хора, които ги употребяват свободно, като че и през ум не им минава, че дошлият отдалече гост в селото им невинаги разбира говора. Сигурно е трудно и за онези, които са решили да се заселят в района за постоянно, без да предполагат, че ще им се наложи да учат нов език. Такива хора странджанци наричат свъртянковци.

Бял кукер гони злите сили в Малко Търново

Татяна БАЙКУШЕВА
Kuker4На днешния ден, когато Православната църква отбелязва Сирни Заговезни, в Малко Търново се провежда Кукеров ден. Младежи от града се събраха заедно подобаващо дегизирани, за да се включат в автентичния обред "Кукер без маска" или "Бял кукер". Рано сутринта те вече бяха пред музейния комплекс в центъра на Малко Търново, където ги посрещната кмета на града Илиян Янчев. Градоначалникът беше и първият, който премина през задължителните ритуали за здраве, които кукерите правят. Беше консултиран от „доктора”, обръснат от „бръснаря” , поръсен със „светена вода” от „попа”, а после седна с кукерите на ритуална трапеза. 
kuker1Най-важният персонаж и тази година беше „белият кукер”. Целият в светли овчи кожи и с боядисано в черно лице, той прогони злите сили от Малко Търново и танцува неуморно в изпълнение на обреда.
„Белият кукер е символ на здравето, на силата, на благородието и оплождането на земята”, обясни Илиян Янчев.
„Всичко това което правим, опитвайки се да запазим традициите живи, е благодарение на хората. Аз им благодаря за ентусиазма. С голямо желание и от сърце те правят всичко това. Отправям към тях моите адмирации. За Общината е трудно -да ги мотивираме и стимулираме. Защото бюджетът е изключително оскъден.  Kuker6Трудно си позволяваме културни мероприятия и изпълнение на ритуали като Кукеров ден”, каза още кметът на града. Той пожела здраве и благополучие на младежите, които участваха в обреда и ги дари щедро. Те от своя страна му обещаха, че ще положат усилие да са по-дисциплинирани през цялата година и ще се трудят неуморно за общото благополучие.
Kuker7Празникът ще продължи през целия ден и групата ще посети домовете на малкотърновци, за да прогони злото от всяко семейство, да пожелае на хората благоденствие и плодородна година. 
Обредът е обвързан с християнския празник в последният ден преди великденския пост. В случая обредността на странджанския кукер се изпълнява в периода на пролетното равноденствие.

Kuker5Ритуалът се тълкува така: "Кукера е Бога, който в обредната игра умира и възкръсва, като по този начин изиграва края и началото на живота на общността."
Празнуването на „Кукер без маска” е част от Живото наследство на Странджа. Честването ще приключи вечерта с изпълнение на традиционния обред „Пали-кош”, който символизира края на зимата и настъпването на пролетта.

Унищожиха уникален стенопис на бургаски художник

Нямало пари за реставрация на фреските на Дамян Заберски
Татяна БАЙКУШЕВА
Уникален стенопис на Дамян Заберски, част от украсата на ловния дом край река Ропотамо, е унищожен безвъзвратно. Фреските са рисувани от покойния вече художник през 1984 година. Премахнати са по време на последния ремонт на сградата, защото нямало пари за реставрацията им, каза за „Черноморски фар” директорът на Държавно ловно стопанство „Ропотамо” Борислав Цвятков. Той обясни, че стената, на която е била рисунката, се е напукала и това наложило премахването на паното.
102_9144„Очевидно така е по-лесно – да съборим къщата, защото не можем да ремонтираме покрива. За съжаление никога не съм виждала този стенопис на място. Но добре си спомням проекта, по който баща ми го нарисува. Много ми е мъчно, че е унищожен”, коментира дъщерята на големия художник Даниела Заберска. Тя със съжаление припомни, че

това не е първият подобен случай.

Преди време, след реконструкция на хотели в курортен комплекс Слънчев бряг, великолепни фрески на твореца също са били унищожени. 
В рисунката от Ропотамо художникът беше изобразил красивата лонгозна гора край реката през есента. По интересен начин в нея бяха показани и някои от обитатели й. Образите им бяха вплетени в щрихите така, както само майсторът на четката умееше.

„Стоял съм с часове да съзерцавам това великолепно произведение на изкуството

и винаги съм откривал в него нови и нови детайли. Да се разруши нещо подобно е истинска вандалщина. Помня, че Дамян рисува фреските повече от три месеца. Качен върху скеле. Около месец му трябваше само за да подготви стената. За рисуване използваше специални бои. Питал съм го колко време ще издържат. А той уверено отвръщаше – „докато сградата я има”, разказа създателят на ловния дом в Ропотамо и дългогодишен директор на Ловното стопанство там Иван Костов. Той припомни, че на фона на стенописа са се снимали хиляди ловци от целия свят. „Възхищаваха се много на паното. Някои си мислеха, че е изтъкано от нишки. Приближаваха се и с учудване разбираха, че е рисунка върху стената”, спомня си Костов. „Няма да забравя думите на Заберски – „Докато си жив, ще откриваш в него нови и нови неща”. 

В рисунките имаше завоалирани образи.

Бяха наистина уникални”, коментира със съжаление създателят на Ловното стопанство. Той се чуди как не са намерени пари за реставрация, след като за ремонта на ловния дом по време на последната реконструкция са отделени наистина много средства.
„Досега не бе достигала информация до нас, че това произведение на изкуството е унищожено.

За съжаление напоследък като че ли се очертава една тенденция да се случват подобни неща”,

каза за „Черноморски фар” председателят на дружеството на художниците в Бургас Митко Иванов. Той направи аналогия със случая с полуразрушения тютюнев склад в Пловдив, където бяха унищожени стенописи на художника Вълчан Петров. Само преди дни пловдивчани организираха по този повод протести и направиха жива верига около обекта, за да защитят културното наследство на града си. 
„Истината е, че много стенописи бяха унищожени. Като тези на Петко Задгорски в едно бургаско училище. Някой каза, че били потискащи. Същата бе съдбата и на стенописи на Енчо Рачев.

Много красиви стенописи вече ги няма, след като сградата на бирената фабрика беше съборена”

, коментира за „Черноморски фар” художникът-реставратор Климент Атанасов. Той обясни, че има начин художествените пана, нарисувани в сгради, които подлежат на премахване, да бъдат запазени като се свалят и експонират на друго място.