Category: Събеседници

Инж. Тонка Стоева: Хората от Бургас не познават Странджа достатъчно добре

Много деца от морския град никога не са идвали в планината

Инж. Тонка Стоева е завършила Технически университет – гр. София. Трудовият й стаж започва като социален работник в Дирекция „Социално подпомагане” в гр. Малко Търново. По-късно тя става началник отдел във ведомството. От 1999 година работи в Общинска администрация. Дванадесет години е била секретар на Община Малко Търново. От четири години заема длъжността зам. кмет.на общината. Инж. Стоева придружаваше групата от туристи, които първи преминаха по нов интерпретивен туристически маршрут, открит преди няколко дни в Странджа. 

Инж.Тонка Стоева

Инж.Тонка Стоева

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

– Работи ли вече новото депо за отпадъци, което беше изградено край Малко Търново?

-В момента сме сключили договор с нов оператор, тъй като ние нямаме човешкия ресурс, който да управлява и ръководи цялата дейност по експлоатацията на депото. Сключили сме договор с фирма

Read more

Инж. Венелин Радков: Бежанци в ловните полета създават опасност от инциденти

Инж. Венелин Радков – директор на Регионална дирекция на горите – Бургас: Поляните по границата са замърсени с отпадъци от преминаващите групи

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

Radkov– Инж. Радков, как се справяте с незаконната сеч в горите? Увеличават ли се или намаляват случаите с нарушения на територията на Регионална дирекция на горите, гр. Бургас?

– Нарушенията, свързани с незаконната сеч в горите, имат сезонен характер. През есента и зимата и до ранна пролет те се увеличават, а през лятото намаляват. През есенно-зимния сезон, когато нарушенията са повече и в местата с концентрирано

Read more

Изграждат пешеходна алея върху вълнолома в Бургас

Ивайло Иванов е директор на Териториално поделение – Бургас на Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура от октомври 2014 г. Преди да заеме длъжността е бил експерт в отдел „ Инфраструктура и акватория“ в Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура, а по – рано е работил в неправителствения сектор, където се е занимавал с управление на проекти. Завършил е публична администрация. Магистър е по „ Финанси“ и „ Международно морско право и управление на риска“. Член е на Комитета по интермодалност и логистика в Европейската асоциация на морските пристанища. Района, за който отговаря оглавяваното от него поделение започва от нос Емине и завършва до границата на България с Република Турция. Работата му е свързана освен с пристанищата като инфраструктура, също и с навигационното осигуряване и безопасността на корабоплаването, управлението на корабния трафик, осигуряване на съдействие при бедствия и спасяване в аварийни ситуации.  

Read more

Морските фарове по Българското Черноморие могат да бъдат използвани като туристически обекти

Интервю на Татяна Байкушева с Капитан I – ви ранг Милен Димитров, началник на Хидрографска служба към Военноморските сили на Република България

През настоящата година ще отбележим тържествено 250 – тата годишнина от създаването на фара на нос Шабла.

Капитан I – ви ранг Милен Димитров  е роден в гр. Добрич.  Завършил е Военноморско училище в гр. Варна, специалност „ Навигация за Военноморския флот и Военна Академия „Г. С. Раковски“ . Над 10 г. е служил във Военноморска база – Бургас, от 2005 до 2008 заема длъжността заместник началник на Хидрографска служба към ВМС  на Република България. От 2008 г. е началник  на Хидрографска служба.

Кап. I - ви ранг Милен Димитров

Кап. I – ви ранг Милен Димитров

Хидрографска служба на ВМС осъществява навигационно-хидрографско и хидрометеорологично осигуряване на военния флот и навигационно-хидрографско осигуряване на гражданското корабоплаване. Службата е компетентен орган и отговаря за безопасността на корабоплаването в териториалното море на Р.България, има изключително право да издава и разпространява морски карти и пособия за корабоплаване. „Продукцията” на службата включва: Алас морски планове, различни видове карти, Морски условни знаци, Атлас на теченията, Каталог за карти и книги и други пособия за корабоплаване. Хидрографска служба на ВМС осигурява безопасността на корабоплаването както с традиционните средства за навигационно осигуряване (фарове, навигационни знаци, буйове), така и с модерния комплекс за диференциална GPS с радиус на действие 200 км и с изключителна точност на определяне мястото на плавателния съд ±5 метра. Служители на Хидрографска служба поддържат 24 часова вахта на седем от морските фарове по българското Черноморие – на нос Шабла, нос Калиакра, нос Галата, нос Емине, остров „Света Анастасия“, остров „Свети Иван“ и „Маслен нос“. Те се грижат за безпроблемната работа на навигационните съоръжения там и осигуряват безопасността на корабоплаването в региона. Те отговарят и за още четири съоръжения с важно значение – морския буй на „Аладжа банка“, разделителния морски буй пред Варна, буя на „Ставро банка“ и входен буй на Пункт за базиране Бургас на п –в „Атия“, а също и за няколко десетки светещи и несветещи навигационни знака по крайбрежието.   

       В Хидрографска служба на ВМС работят специалисти със сертификати от Международната морска академия в Триест (Италия), UKHO, Международната хидрографска организация със седалище Монако и Международната федерация на геодезистите със седалище Париж. Те легитимират пред света качеството на произведените морски карти. От 1989г. Хидрографска служба е асоцииран член Средиземноморската и Черноморската хидрографски комисии. С резултатите от своята дейност колективът от висококвалифицирани специалисти си е спечелил авторитет пред такива морски институции като Хидрографския офис на Великобритания, с който през 2006г. бе подписано двустранно споразумение за сътрудничество, хидрографските служби на страните от Черноморския и Средиземноморския регион, Главното управление за навигация и океанография на Русия. Тази дейност бе оценена от Международната хидрографска организация и Международната организация на фаровите служби, които отправиха покана за членство и съвместна дейност с Хидрографска служба на ВМС.

Капитан Димитров, какви са най – сериозните трудности, които Вие и колегите Ви се налага да преодолявате, за да поддържате в постоянна изправност навигационните съоръжения, за които отговаряте?

Може да прозвучи като клише, но както навсякъде, става въпрос за финансови средства. В тази икономическа криза трудно се справяме с финансирането на нещата, които са важни, които е нужно да организираме, за да поддържаме всичко в изправност. Не бих казал, че има някакъв друг проблем. Read more

Атанас Ченкин: „С времето фаровете ще добият нови функционалности „

Атанас Ченкин е управител на фирма „ЕЛТА – Р“, номинирана с приза за най – иновативно предприятие в страната. Част от дейностите на компанията са свързани с изграждане на системи за сигнализация в корабоплаването и въздухоплаването. 

Г- н Ченкин, предстои Ви да приключите с едно изключително сериозно начинание – модернизацията на големите морски фарове по Южното Черноморие. Имахте ли притеснения когато се заехте с тази задача?

Атанас Ченкин

Атанас Ченкин

Нашата компания от няколко години работи в областта на сигнализацията. И по-специално по отношение на навигацията в областта на въздухоплаването и корабоплаването. Имаме голяма гама от продукти съгласно изискванията на международните агенции за контрол на корабоплаването и въздухоплаването.Ние постепенно разширяваме тази гама продукти, за да удовлетворим изискванията на все повече и повече клиенти. Разработката на сигнализация за морски фарове с голям обхват, е голямо предизвикателство. За да постигнем видимост от порядъка на 20 морски мили, ние решихме да приложим най – съвременните технологии в областта на мощните светодиоди със специална оптика и управление. Това са едни от нашите първи решения, които се оказаха успешни. В България до момента сaизползвани системи за навигация със светодиодно осветление, в това число производство и на нашата компания, но за по – малки видимости – до две морски мили. Read more

Капитан – лейтенант Елица Тодорова: „Съвременната техника позволява точна ориентация, но не е безгрешна. „

Капитан – лейтенант Елица Тодорова е командир на Хидрографски район – Бургас към Военноморските сили на Република България. Тя и колегите й отговарят за безпроблемното функциониране на морските фарове с голяма видимост /над 20 морски мили/ по Южното Черноморско крайбрежие. Капитан – лейтенант Тодорова е началник на фаропазачите от южния район – двадесет и деветима мъже. „За нея няма трудности, които не могат да бъдат преодолени и проблеми, които не могат да се решат“, казват хората, които работят с нея. И споделят, че разчитат на професионализма и подкрепата й безусловно. 

Променило ли се е значението на морските фарове заради напредването на технологиите?

Като цяло си е останало същото. Те са вспомагателен механизъм за ориентиране на корабите на море през тъмната част на денонощието. На някой от тях са поставени съоръжения като наутофони, които издавайки звуци служат за ориентир при мъгла. Такъв наутофон има на остров „Свети Иван“. На „Маслен нос“ някога е имало камбана, която е била снабдена с механизъм, навиван от фараджията и е изпълнявала същата функция – да ориентира корабите къде точно се намират по отношение на брега. Съвременната техника позволява по – точна ориентация, но не е безгрешна. Случва се момент, в който например няма захранване за GPS – ите или за другите средства за ориентация. Могат да се получат и други проблеми. Така че именно чрез морските фарове истинските корабоводители могат да се ориентират.

Капитан - лейтенант Елица Тодорова

Капитан – лейтенант Елица Тодорова

Защо тогава не се строят нови навигационни съоръжения от този тип?

Важните места вече са добре обозначени и не е необходимо. А и за да не се объркват допълнително с нови сведения корабоводителите. По най – издадените географски части от сушата, които са навътре в морето вече съществуват фарове, които са с определена характеристика и координати. Говорим конкретно за фаровете, които се виждат навътре в морето. Има по – малки съоръжения, които са с по – малка далечина на видимост. Например плаващите, които обозначават опасни скали, опасни места, които биха могли да се маркират с други средства. Read more

Фаропазачът Васко Иванов – “ В работата ни има романтика, но и голяма отговорност „

Васко Иванов става фаропазач, след като се пенсионира като офицер в армията. Казва, че обича работата си „на върха на света” и не би я изоставил заради рутинни несгоди. Разговарям с него на работното му място – морския фар на остров „Свети Иван” край Созопол.

 

Какво е да си фаропазач?

 Няма да е силно ако кажа, че това е голяма отговорност. Тъй като, не свети ли фара, това може да се превърне в една голяма навигационна опасност. Ако няма сигнал – всичко може да стане. Независимо, че има такива съвременни уреди като GPS и други. Read more

Професор Иван Карайотов: Мечтая да съм клошар … в Париж

Къде са потъналите селища по нашето крайбрежие, кога е построен манастирът на остров Света Анастасия, имало ли е инфлация в древността, къде край морето са живели траки, какъв е бил поминъкът им? На всички тези въпроси може лесно да ви отговори археологът професор Иван Карайотов – един от най – видните български изследователи на историята.

Проф. Иван Карайотов

Проф. Иван Карайотов

Иван Карайотов е роден е на 20 декември 1941 г. в село Лозен, Хасковска област. Завършва гимназия в Бургас. От 1963 до 1965 година следва пет семестъра теология в Духовната академия “Св. Климент Охридски”. През 1971 година завършва Софииския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност Класическа филология, след което две години работи като археолог в Градския музей в Сандански. От април 1972 година е завеждащ отдел „Археология“ в Областния исторически музей в Бургас. През 1974 година Карайотов е избран за научен сътрудник по антична археология. В 1985 годна той защитава кадидатска дисертация, а в шест години по – късно и докторска. И двата му доктората са посветени на месамбрийското монетосечене. От 1996 година Карайотов е старши научен сътрудник ІІ степен, а от 2003 ст. н. с. І степен в Регионален Бургаски музей. От декември 2005 година Иван Карайотов е професор по антична археология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и преподавател по класическа археология и други археологически дисциплини. През 2001 година е избран за Почетен гражданин на град Бургас.През 2011 година издава заедно със Стоян Райчевски и Митко Иванов книгата История на Бургас. От древността до средата на ХХ век. Read more

Думите купон, мацка и цайси били измислени от бургазлии

Това показват данните, с които разполага изследователят на бургаския жаргон Митко Иванов

    Интервю на Татяна Байкушева

    Митко Иванов е човек с много таланти. Най – известен е като художник. Той е председател на Дружеството на бургаските художници и организатор на множество изяви, свързани с изкуството. Кариерата му на писател обаче е също доста впечатляваща. Той е автор на няколко различни книги, в които се отличава талантът му на изследовател. През 2011 г. в съавторство с проф. Иван Карайотов и Стоян Райчевски той издаде книгата „История н Бургас” , в която за пръв път миналото на града е представено толкова цялостно. Сега Митко Иванов работи по нов проект, който е на финала си. Каква е темата на новата му книга и какви са приоритетите в дейността му като председател на Дружество на бургаските художници, можете да прочетете в интервюто с Митко Иванов. Read more

Мореплавателят Дачо Дачев за бурите и безветрието, за летящите риби и вълните убийци

      Да говориш с делфините, на лодката ти да кацат летящи риби, да плуваш с акула и да срещаш по пътя си китове … Това не може да са неща от реалния живот, нали? Освен ако не си мореплавател. Истински мореплавател обаче – моряк на ветроходна яхта, пресичащ океаните. Именно там, оказва се, могат да ти се случат необичайни и нестандартни преживявания, които сме гледали само във филмите. Мислех си, че такива мореплаватели е имало преди поне сто години, не и сега. Но… това не е така. Хората, които в днешно време плават в океаните на борда на лодки, движени от силата на вятъра, много напомнят за своите предшественици – изследователи на непознати земи.

Read more