Koгато морето ври

От Татяна Байкушева

 

Преминаването с лодка през пасаж от паламуд със сигурност се запечатва за цял живот в съзнанието на всеки, който го преживее за пръв път. “Морето ври от риба” – чувала съм да казват старите рибари, но не съм вярвала, че е възможно някога да видя с очите си нещо подобно. Месец септември 2012… Утрото е слънчево и аз съм на борда на “Русалка”- рибарска лодка, с която, мятайки от нея мрежи, са изкарвали хляба си две поколения истински рибари. Днес тя е преоборудвана в туристическа – служи за разходки и спортен риболов. Качила съм се на нея след обещанието на местен рибар да видя нещо атрактивно, което да запечатам с фотоапарата си. Ще разбера и как се лови паламуд “на чепаре”. На няколко десетки мили от брега се появява първият пасаж. В радиус от около десет метра повърхността на водата трепти и в това кипящо от живот петно, на моменти само за миг проблясват телата на най – буйните риби. Те скачат и правят малки лупинги във въздуха. Странното им поведение биолозите обясняват с факта, че по този начин се предпазват от по – големите си събратя, които ги дебнат от дълбините. Често паламудите скачат във въздуха и когато самите те преследват плячката си. Рибарите пък може би отегчени от въпросите на “непосветени”, кратко коментират, че с танца си над вълните паламудът просто се забавлява. Въпреки че е наивно да приемем това твърдение за истина, ако им повярваме, плаването в “кипящата вода” може да ни се стори много забавно. Старите морски вълци обаче не обичат гледката, защото смятат, че когато рибата “играе”, както те наричат импулсивното й подскачане над водата, тя обикновено кълве по – малко. Риболовът с помощта на чепаре е атрактивен както за участващите в него, така и за страничния наблюдател. Когато чепаретата са спуснати зад борда и лодката се движи, перцата трептят под водата и заприличват на пасаж от малки рибки. Паламудът ги преследва и заедно с перцето поглъща и куката. С едно чепаре могат да бъдат уловени по петнадесетина паламуда наведнъж, разказват ми рибарите.

[nggallery id=114]

Става ми ясно, че не е желателно да опитвам сама да изтегля над водата някое от чепаретата. Тъй като, щом нямам опит в тази майсторска техника, лесно мога да порежа пръстите си с тънката месина, ако тя е натежала от улов. Поредното “завъртане” през пасажа се оказва успешно за нас и когато рибарят започва да изтегля кордата, в ръцете му заблестява първият уловен паламуд. Сребристо –черното му ивичесто тяло потрепва – рибата е жива и аз мога да я разгледам отблизо. Красива е и може би затова усещам порив да я върна обратно в морето. При появата на следващия пасаж се опитвам да заснема подскачащия над водата паламуд. Оказва се, че това не е толкова лека задача, колкото ми се струва отначало. Все пак успявам да уловя няколко от рибите докато са във въздуха. През последните няколко десетилетия количеството на уловения в Черно море паламуд е намаляло значително. Оптимизмът на рибарите обаче ме трогва – много от тях вярват, че един ден пасажите от деликатесната риба отново ще се увеличат. Според тях в преминаването им край бреговете на България има цикличност. Не зная дали е вярно, но защото много ми се иска да е истина, приемам, че е така.

Любопитни подробности:

      Рибарите наричат дребния паламуд циганка, а едрия – над три килограма – турук. Турукът може да достигне тегло над осем килограма.

      Говори се, че в пасажите от паламуд изключително рядко, може би само по веднъж на сто години, могат да бъдат открити единични чисто бели екземпляри. Поверието гласи, че такава риба носи голям късмет на рибаря,, който я е уловил.

Comments are closed.