Арменската църква „Сурп Хач“ – най – старата датирана сграда в Бургас

         От Татяна Байкушева

      За първите преселници от Армения в българските земи, се споменава в исторически извори от пети век. По – късно – в периода между седми и девети век има второ преселение. А през шестнадесети век – трето. През 1894 – 1896 година, по време на първият Геноцид срещу арменците, са избити тридесет хиляди от тях. Още по – ужасяваща е цифрата, сочеща броя на хората, избити през 1915 – 1922 година – милион и половина арменско население. Малка част от подложените на репресия арменци – около двадесет и две хиляди мъже, жени и деца, намират спасение в България. Една част от тях, търсещи сигурно място за живот, остават в Бургас, където вече е имало малка арменска общност. Като техен квартал през годините на спокоен живот, се оформя районът около арменската църква "Сурп Хач" /Свети Кръст/. В страи пътеписи на дипломати и духовници, останали до наши дни е описан дървени арменски параклис "Сурп Степанос", който през 1673 година се е издигал в града. На негово място по – късно е построена църквата "Сурп Хач".

Read more

„Нептунова поща“ разнася мирни послания

От Татяна Байкушева

 

Писмата в бутилка са ценна находка за колекционерите. Колаж - Татяна БайкушеваПисмата в бутилка не са само фантазия от филмите и книгите. Морският лекар д – р Георги Икомомов –  създател на така наречената "нептунова поща " в България е категоричен, че е открил най – добрия начин да изпратиш свои послания до хората. С необичайното си занимание доктор Икономов е станал дори световен рекордьор. Неговото име фигурира в книгата на Гинес като човекът, пуснал най – много писма в бутилка. Уникалните послания , които ентусиастът е изпращал до неизвестен получател са над 22 000 на брой. Всяко едно от тях е било оформено според изискванията на така наречената Световната нептунова поща. Правилата са слдните: в запечатана стъклена бутилка, е поставено писмо, написано на езика на страната, от която е пуснато. На хартията е залепена пощенска марка. В шишето има и дребна монета. Тя трябва да е в обръщение в страната, където се намира изпращача. Текстът на писмото е винаги със сходно съдържание – призиви за братство и толерантност между народите и зачитане на правото на избор на религиозна принадлежност, зов за опазване на нашата планета чиста, приканване към мирен начина на живот.

Read more

Съкровища на морското дъно

От Татяна Байкушева

      Още от най- древни времена, използвайки различни примитивни приспособления, хората са се опитвали да достигнат до Другия свят- този под водата. Морето заема важно място в митологията. Всички народи, населявали земите по крайбрежието, имат в легендите си герои, притежаващи способността да остават под водата дълго време. За един от първите гмурци разказват хроники, останали от Шумерската цивилизация. Те са запазили спомен е Галгамеш, който живял преди повече от седем хиляди години. Според легедата, той успял да извади от дъното на морето чудодейно растение, което давало вечен живот. Регистриран с името си древен гмуркач е Александър Македонски. Книгата "Космография" на философа Етикус Истер, е най- старият източник, съобщаващ за първото спускане на легендарния владетел под водата. Това се случило близо до остров Трипиция в Каспийско море. Годината била 325 преди новата ера. Друг автор разказва и как точно е осъществено гмуркането. За реализацията на плана си, царят използвал дървен сандък с илюминатор от дебело стъкло, като за изолация употребил различни смоли, с които дъските били пропити, за да не пропускат водата. Според летописците, по- късно владетелят направил още много спускания, осъвършенствайки уредите, с които си служи.

Read more

Заливът „Света Параскева“ някога приютявал пирати

от Татяна Байкушева

      Ако тръгнете с лодка на север от Приморско, преминете през морето край живописния плаж "Перла", залива Мириус и край Маслен нос, ще видите обширния залив Зигра. Продължите ли да се движите покрай брега, ще стигнете до залива "Света Параскева". Акостирате ли тук, няма да ви се иска да си тръгнете бързо. Кристално чистата вода и скалистите брегове, обвити в зеленина ще ви запленят. Слизайки на малкия плаж, ще бъдете очаровани не само от красивата природа. Руините на църквата "Света Петка- Параскева", които ще видите сред гората, прявят мястото да изглежда загадъчно и тайнствено.

Read more

Несебър – градът на църквите

от Татяна Байкушева

От най- древни времена Несебър е бил притегателно място за хората. Градът е разположен върху малък остров с размери осемстотин и петдесет метра дължина и триста метра ширина. Въпреки скромната си площ от двадесет и пет хектара, той е бил причина за не една битка и в борба за притежание на земята му са загинали безброй войни.

Read more

Реките и езерата по Южното Черноморие – застрашени

Реките и езерата около Бургас и по Южното Черноморие все още са запазени относително чисти, показват анализи на природозащитната мрежа " Чисти води в България".  Но изследванията сочат също, че с всяка изминала година развитието на туризма, в съчетание с липсата на нови пречиствателни съоръжения, ги прави все по – застрашени.

Read more

Крепостта Урдовиза в Китен

от Татяна Байкушева

На морския бряг край Китен, обшина Приморско, се намира една от най- добре запазените крепости по Южното Черноморие- Урдовиза. Въпреки че е на метри от оживеното курортно селище, тя е и една от най- малко познатите. Дори за туристите, които имат особен интерес към подобни обекти. За специалистите обаче не е тайна, че тук тепърва предстои да бъдат направени изключително интересни открития.

Read more

Изгубеният свят – от Татяна Байкушева

Могат ли да бъдат срещнати китове в Черно море? Въпросът за повечето хора звучи налудничево, но ако поровим в книгите- оказва се, че в нашето море китове е имало. Много отдавна обаче никой не ги е виждал.

Официалните научни данни сочат, че те са наблюдавани поне няколко пъти в края на миналия век. За единия от документираните случаи и до днес има свидетелство- скелет от ивичест кит, който е запазен.

Read more

Райската градина на отец Стлиян – от Татяна Байкушева

Една история с корабокрушенци е дала началото на начинание, оставило следа до наши дни. Всичко започнало преди няколко столетия. В морето се развихрила невиждана буря. Вълните се сгромолясвали с адска сила, а вятърът повличал всичко, което се изпречи на пътя му. Един търговки кораб не успял да се измъкне навреме от урагана и бил запратен от стихията в крайбрежните скали на малкото село Свети Никола. Бездната го погълнала, но екипажът му се спасил по чудо. Със сетни сили моряците се добрали до брега. Хората от селото ги приютили. Изминали няколко дни и когато корабокрушенците се възстановили след премеждието, отишли там, където се разбил кораба. Сред вълните все още се люшкали останките на гемията. Между тях моряците разпознали иконата на Свети Никола, пред която не веднъж били отправяли молитвите си в тежки моменти. В онези времена при строителство на лодка или кораб, в тях се вграждала икона на светеца – покровител на моряците и рибарите. Откритата икона била извадена на брега и моряците решили да построят на мястото църква, която да носи името на светеца и в нея да поставят образа на своя спасител. Вярвали, че той им е помогнал да оцелеят и да започнат нов живот именно в селото, носещо неговото име.

Read more

Ловци замениха пушките с фотоапарати – от Татяна Байкушева

r9

Ропотамо

 

 

 

r10

Ропотамо

След края на сезона за отстрел на едър дивеч се оказа, че заклети ловци захвърлят пушките и се отдават на нова страст – фотолов. Но не защото таксите по практикуването на любимото хоби им идват високи. А защото модата да се „стреля“ с фотоапарат става все по – популярна. С това е свързан и новия вид туризъм, който развиват в Ловно стопанство Ропотамо в местността Аркурино край Приморско – фотосафари. През изминалото лято интересът на туристите към тази атракция е бил много голям.

Фотосафаритата се провеждат от професионални водачи, които отлично познават района. Те знаят всичко за навиците на дивите животни. И са в състояние да ви отведат буквално на метри от сърните, елените и дивите свине. Едновременно с това са достатъчно добре подготвени, за да могат да преценят какви са опасностите, свързани с пребиваването сред гората. И да предотвратят евентуални инциденти.

През целият ловен сезон в "Ропотамо" идват богати туристи от целия свят.

През целият ловен сезон в „Ропотамо“ идват богати туристи от целия свят.

Интерес и то огромен има, разбира се и към традиционния лов. Тук всеки сезон идват богати ловци от цял свят. Най – много са германците, австрийците и швейцарците. Но има и заможни граждани на Азарбайджан, Мексико и САЩ. Които са избрали именно „Ропотамо“ за място, където да практикуват любимото си занимание. През всеки ловен сезон за едър дивеч там се отстрелват не повече от определен брой благородни елени. Има квота, която се спазва стриктно. През настоящата година тя беше за 11 броя животни. Ако квотата бъде изчерпана, на мястото може да се стреля само по елени – лопатари и диви прасета. Но отново в определени строги граници. Благороднте елени от „Ропотамо“ са известни на ловците в цял свят. Повечето трофеи от тях, оценявани според европейската статистика, получават златен медал.

Районът около река Ропотамо.

Районът около река Ропотамо.

Други важни за ловците обитатели на гората са бекасите. През зимата, когато е разрешено ловуването им, в ловното стопанство започнат да пристигат почитатели на сложния и изискващ сериозни умения лов на бекаси. Той е един от най – интересните видове лов. И за познавачите е като религия. Сред най – запалените му почитатели са французите. Преди да заживее в Русия, актьорът Жерар Депардийо, известен със страстта си към кулинарните изкушения, е предлагал в ресторанта си в Париж ястия, приготвени именно от ропотамски бекаси. Ценните птици му осигурявал негов братовчед, който всяка година ловувал в България. Отстрелвал ограничена бройка пернати, които изпращал на именития си родственик във френската столица. За да бъдат приготвени по изтънчена рецепта и сервирани само на специални гости. Дали пък сега, след като смени жителството си, Депардийо няма да реши сам да изпробва мерник в Ропотамо ще покаже времето.

Една от сърните, отгледани от горските неотдавна.

Една от сърните, отгледани от горските неотдавна.

Да се поддържа постоянно висок броят на дивите животни в района, не е лесно, разказват ловните водачи. За да подхранват дивеча, служителите на стопанството употребяват над 250 тона концентриран фураж годишно. Едрия дивеч хранят освен със стандартните фуражни смески, също и с различни плодове – ябълки, дини, тикви, круши. Най – трудната задача обаче е да опазят животните от бракониери. Въпреки че „Ропотамо“ е едно от отлично охраняваните стопанства в страната. Тук има специално сформиран екип за борба с бракониерството, работещ денонощно в непрекъснат синхрон с полицията и жандармерията. Това е и причина напоследък бракониерските прояви в района да са значително ограничени.

Кошутата Яна на стълбите пред ловния дом.

Кошутата Яна на стълбите пред ловния дом.

Сериозни проблеми създават вълците и чакалите, чийто брой значително се е увеличил напоследък. Налагало се горските стражари да регулират числеността им, за да предпазват дивеча.

 

 

 

Магаренцето Зоро посреща гостите на ловния дом.

Магаренцето Зоро посреща гостите на ловния дом.

Интригуваща подробност от живота в ловното стопанство е факта, че то е своеобразна спасителна база за животни, имащи нужда от помощ. Това е така, защото служителите му са единствените хора в района, които са в състояние да реагират, щом при тях попадне ранено или болно диво животно. Дългогодишната им практика ги е научила как да се грижат за обитателите на гората. За това стопаните от околността са свикнали да търсят именно горските стражари винаги, щом намерят някъде изоставени или наранени сърни, кошути, елени, видри, муфлони, диви прасета и птици. Най – интересна е историята на видрата Вива. Тя така била свикнала с обстановката, че бродила навсякъде из ловния дом. Останела ли затворена навън, особено през зимата, тропала леко с лапичка по вратата, за да й отворят. И се свивала на топло в някоя от канцелариите. Стара фотография напомня и за друга питомка – кошутата Яна. Донесли я много малка – премръзнала и слаба. Но се съвзела. Живяла тук с години и била любимка на всички. Днес нейното място е заел по – обикновен екземпляр – магaренцето Зоро. През миналото лято Зоро се превърнал в талисмана на стопанството. Децата, идващи тук с родителите си на сафари, не пропускали да си направят снимка с него.

Изложбата от трофеи в ловния дом.

Изложбата от трофеи в ловния дом.

Служителите на ловното стопанство споделят, че с годините им е все по – трудно да се грижат за дивеча. Защото сушата става все по – продължителна с всеки изминал сезон. Заради липсата на вода и жегата, брачния период на дивите животни се е изтеглил с около двадесет дни по – рано. Чeсто се налагало местата за водопой да бъдат изкуствено зареждани с вода. Горещините съсипвали и растителността. Горските се опасяват, че ако тези тежки условия продължат да се влошават, след няколко десетилетия тукашната гора може би няма да е същата.