Tag: Русокастро

Археолози разкриват какво месо са готвели в кухнята на крепостта Русокастро

Наред с древната керамика, монети, стрели, върхове на стрели, закопчалки за книги и други артефакти, археолозите, които проучват крепостта Русокастро в Община Камено са намерили и голямо количество кости от животни. Това разказа разказа ръководителят на разкопките Милен Николов.

"Костите са много. И за тях се знае със сигурност, че са от храна", обясни археологът. Той каза още, че тепърва предстои находките да бъдат изследвани от археозоолози. Обстойният анализ на специалистите се очаква да покаже какво месо са използвали готвачите в крепостната кухня и какви ястия са слагали на трапезата си хората, живели по тези места в древността.

Повече на най-новите открития на археолозите в крепостта Русокастро можете да прочетете в интервюто в археолога Милен Николов:

http://photolist.pro/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA/

Археологът Милен Николов разказа какво е да откриеш безценна икона от слонова кост

Милен Николов е директор на Регионален исторически музей Бургас. Един от обектите, които проучва от години е крепостта Русокастро. Той е ръководител на разкопките, които се провеждат там и през настоящия сезон.

Само преди броени дни Милен Николов и екипът му откриха сред руините изключително ценна икона, част от триптих, изработена от слонова кост. Археологът разказа как е била открита, какви са версиите за това как може да е попаднала на мястото в древността и какво усеща един изследовател, когато намери такава находка. Ученият съобщи, че търсенето на останалите две части от триптиха продължава.

Read more

Милен Николов, директор на Регионален исторически музей Бургас: Бургаският музей проучва три археологически обекта

Туристите могат да наблюдават работата на археолозите в Акве калиде

Милен Николов е директор на Регионален бургаски музей от 2013 година насам. Преди да заеме тази длъжност, е работил в музея и като археолог е участвал в различни изследователски проекти. Автор е на множество научни публикации в български и световни издания. Ръководител на десетки археологически проучвания в Бургас и региона. В момента той и екипът му правят разкопки в крепостта Порос на полуостров Форос край Бургас.

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

Read more

Магьосническо гробище ли са мистериозните ями край Русокастро?

От Татяна Байкушева

Мистериозните ями, които бяха открити от археолози по време на проучваня в района около село Русокастро, община Камено, може да са част от гробище, използвано от окултисти или магьосници, твърдят местните хора.

Мястото е на около един километър югозападно от крепостта Русокастрон, известна още като Червената крепост. В продължение на няколко години земята тук била разкопавана. За да бъдат вадени строителен материал от меката песъклива скъла, която лежи под почвения пласт. Без да се знае, че тя е част от древен некропол. Понякога, за да извадят строителния материал по – лесно,  работниците използвали дори багер. Разбрали, че са се натъкнали на старо гробище, едва когато на повърхността започнали да се появяват човешки кости. В един момент станало така, че целият терен бил осеян с тях. Тогава жителите на Русокастро сигнализирали на археолозите. Те от своя страна установили, че на мястото има огромен средновековен некропол с обща площ над сто декара. Взето било решение, повредените гробни съоръжения да бъдат разчистени. Когато започнали разчистването обаче, изследователите били изумени от факта, че освен погребения, открили и множество ями, изкопани още в древността. В тях нямало нищо друго, освен пепел, въглени, фрагменти от керамика, малки животински костици и дребни частици метал /парченца от ножове, железен шлак, главички от пирони, връх от стрела/. Ямите са с кръгъл отвор и кръгло дъно – с бъчвовидна или яйцевидна форма. Дълбоки са около два метра, диаметърът им е около метър и половина. Всички те са вкопани в скалата. В някои от случаите ямите прерязват гробните легла, но в други гробните съоръжения нарушават ямите. Това за археолозите е достатъчно убедително доказателство, че тези структури са едновременни. Мъртвите са положени по християнския обичай – с глава на запад и ръце, скръстени на гърдите. Инвентар не e бил открит, но в пръстта сa намерeни фрагменти керамика от десети – тринадесети век. В отделни случаи краката на мъртвите са били връзвани. Този обичай се e практикувал с цел да се обезвреди мъртвецът, да не вампиряса. Антрополозите отбелязват, че физическите показатели на погребаните са необичайни за Средновековието. Според измерванията на скелетите приживе мъртъвците са били много едри хора, с ръст, надхвърлящ метър и осемдесет сантиметра. Недалеч от древното гробище е открито голямо селище, на което явно е принадлежал некропола.

[nggallery id=106]

Read more

Уникалната история на Мандренското езеро

     От проф. д. и. н. Иван КАРАЙОТОВ  

      Мандренската лагуна с пълно основание може да се възприеме като истинска люлка на древната цивилизация. Нейното възникване е замъглено и се губи в  далечните геологически епохи от историята на нашата планета. Всеки, който се разхожда по брега на днешния язовир „Мандра” би могъл да се натъкне на вкаменени стволове от дървета, размити от повишението на водата след построяването на язовирната стена.
Геолозите приемат, че тези вкаменени дървета и тяхното преотлагане в геологическите пластове се датира в хронологическия диапазон отпреди 65 и 50 милиона години (според консултацията, която ми даде геолога Йордан Йорданов). Тогава на мястото на Мандренската лагуна се е била образувала дълбока долина и реките, които се вливали тук, предходници на днешните Средецка, Русокастренска, Изворска, Факийска и другите по малки рекички, постепенно запълнили дълбоката Мандренска падина.

Read more