Замък на българския цар Иван Асен е имало някога край Русокастро

През 2019 г. работата на археолозите, които провеждат разкопки в крепостта Русокастро, ще се концентрира върху пълното изследвания на цитаделата на крепостта. Това бе съобщено на пресконференция на Регионален исторически музей Бургас. Според Милен Николов, директор на РИМ-Бургас и ръководител на проучванията, това окончателно ще потвърди хипотезата, че Русокастро е замък на българския цар Иван Асен.

През изминалата година археологическото лято там продължи повече от 3 месеца с финансиране от Община Камено и Министерство на културата. Напълно проучени са 48 м от западната крепостна стена с ширина от 2.5 до 4.1 м. В габарита ѝ е констатирана ранновизантийска крепостна стена широка до 2 м, с което се потвърждават данните от изворите за създаването на укреплението.

През 2018 г. археолозите установиха наличието на две нови кули – едната с правоъгълен план по протежението на западната крепостна стена, а втората северозападно от северния край на цитаделата. Последната е завършек на новоразкрита крепостна стена – мустак, с дължина 8 м и ширина от 2.4 до 3 м. Бойната кула е с кръгла форма, диаметър 5.3 м и запазена височина до 1.1 м. Датирана е от първа половина на XIII в. От същия период са проучените сграда с пилони от зидани каменни стълбове и цитаделата на крепостта.

Сред най-интересните находки за 2018 г. са фрагмент от конусовиден предмет от ахат, стругован, с отвор през тялото. Сред монетите се отличават емисии на цар Тодор Светослав, цар Иван Александър, султан Мурад I, дожът Джовани Дандоло, Шарл I Анжуйски, Гийом II Вилардуен, на Палелозите до Андроник III, римски и ранновизантийски монети, както и фолиси от XI в.

„Запазената височина на архитектура е по-голяма от тази в Царевец, така че този обект може да се превърне във втори Царевец. Нашето желание е да реставрираме изцяло един фрагмент от крепостта, като стената бъде възстановена на височина до 10-11 метра – такава, каквато е била през Средновековието. Това ще бъде направено с оригиналните материали – всеки един камък от градежа е запазен, така че и дума не може да става за някаква бутафория" – заяви Милен Николов.

Община Камено вече е започнала проектирането на консервационно-реставрационните работи по крепостта, както и подготовката за изграждане на туристическа инфраструктура около обекта. 
 

Comments are closed.