Tag: проф. Иван Карайотов

Морският фар на остров „Света Анастасия“

От Татяна Байкушева

Остров Света Анастасия винаги е бил за бургазлии красивото място – хем близко, хем далечно, където вечно цари морска романтика. Пътешествието до там някога беше сред задължителните летни атракции. Когато тази хубава традиция беше прекъсната заради липсата на морски транспорт, хората с носталгия въздишаха при спомена за островния бряг. Read more

Изящна керамика пренасяли корабите, акостирали някога край Ропотамо

Красиви керамични съдове са пренасяли древните мореплаватели на борда на своите кораби, акостирали някога край река Ропотамо. Това доказват находки, намерени по време на подводни проучвания в района. Купичка с очи  е един от уникалните артефакти, открити при разкопки в залива пред устието на реката.

Ropotamo3

 

Снимка : Проф. Иван Карайотов

 

Професор Иван Карайотов: Мечтая да съм клошар … в Париж

Къде са потъналите селища по нашето крайбрежие, кога е построен манастирът на остров Света Анастасия, имало ли е инфлация в древността, къде край морето са живели траки, какъв е бил поминъкът им? На всички тези въпроси може лесно да ви отговори археологът професор Иван Карайотов – един от най – видните български изследователи на историята.

Проф. Иван Карайотов

Проф. Иван Карайотов

Иван Карайотов е роден е на 20 декември 1941 г. в село Лозен, Хасковска област. Завършва гимназия в Бургас. От 1963 до 1965 година следва пет семестъра теология в Духовната академия “Св. Климент Охридски”. През 1971 година завършва Софииския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност Класическа филология, след което две години работи като археолог в Градския музей в Сандански. От април 1972 година е завеждащ отдел „Археология“ в Областния исторически музей в Бургас. През 1974 година Карайотов е избран за научен сътрудник по антична археология. В 1985 годна той защитава кадидатска дисертация, а в шест години по – късно и докторска. И двата му доктората са посветени на месамбрийското монетосечене. От 1996 година Карайотов е старши научен сътрудник ІІ степен, а от 2003 ст. н. с. І степен в Регионален Бургаски музей. От декември 2005 година Иван Карайотов е професор по антична археология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и преподавател по класическа археология и други археологически дисциплини. През 2001 година е избран за Почетен гражданин на град Бургас.През 2011 година издава заедно със Стоян Райчевски и Митко Иванов книгата История на Бургас. От древността до средата на ХХ век. Read more

Тайните на бургаския край – съхранени в археологическия музей на града

Мраморни статуи и изящна керамика очароват посетителите

От Татяна Байкушева

      Археологическите находки, намирани в бургаския край, се съхраняват в колекциите на бургаския археологически музей. Красивата сграда на булевард „Алеко Богориди” 21 в центъра на града днес е място, където са събрани хиляди безценни предмети. Място, където научните работници извършват своите изследвания и анализи и притегателен център за туристите, посещаващи града. За да се стигне до този висок статут на институцията обаче, трябвало да бъде изминат дълъг и труден път.

Read more

Уникалната история на Мандренското езеро

     От проф. д. и. н. Иван КАРАЙОТОВ  

      Мандренската лагуна с пълно основание може да се възприеме като истинска люлка на древната цивилизация. Нейното възникване е замъглено и се губи в  далечните геологически епохи от историята на нашата планета. Всеки, който се разхожда по брега на днешния язовир „Мандра” би могъл да се натъкне на вкаменени стволове от дървета, размити от повишението на водата след построяването на язовирната стена.
Геолозите приемат, че тези вкаменени дървета и тяхното преотлагане в геологическите пластове се датира в хронологическия диапазон отпреди 65 и 50 милиона години (според консултацията, която ми даде геолога Йордан Йорданов). Тогава на мястото на Мандренската лагуна се е била образувала дълбока долина и реките, които се вливали тук, предходници на днешните Средецка, Русокастренска, Изворска, Факийска и другите по малки рекички, постепенно запълнили дълбоката Мандренска падина.

Read more